Цинк – описание, действие, ползи и прием (приложение)

Чувствителността към по-висока атака на инфекции е свързана и с правилното снабдяване с цинк, тъй като той е от съществено значение, както за осигуряване на имунната функция, така и за развитието на клетки, отговорни за вродения отговор (неутрофили, макрофаги и др.) и адаптивен отговор (В-лимфоцити и Т-лимфоцити).

Цинкът е необходим за производството на тимулин, хормон, секретиран от тимуса, който е от съществено значение за съзряването на Т-лимфоцитите. Поради това дефицитът на цинк прави организма податлив на различни инфекциозни заболявания. Използването на цинкови добавки при лечение на настинки е широко разпространено. Има няколко проучвания по този въпрос, но това, което първоначално изглеждаше само противоречиви данни, се оказа научно доказан факт от допълнителни проучвания, тъй като цинкът е в състояние да блокира вирусната репликация на риновирусите (причината за около 50% от всички настинки) в носната лигавица.

Тоест, цинкът пречи на „дублирането“ на студени вируси и предотвратява разпространението им вътре в носа ни, като по този начин противодейства на развитието на същата настинка. Това означава, че ако се приема с признаци на първите симптоми, е лесно да се намали времето за заздравяване и симптомите като цяло.

Случаите с най-голям риск от недостиг на цинк са:

• бебета, особено ако са недоносени, деца и юноши;
• субекти, страдащи от недохранване или нервна анорексия;
• хора с диабет тип I и II както и заболявания, които увеличават отделянето на цинк с урината;
• хора с хронична диария или чревни заболявания, характеризиращи се с възпаление и/или малабсорбция, като болест на Крон или целиакия;
• алкохолици, особено ако страдат от цироза на черния дроб;
• спортистите, подложени на интензивна работа с издръжливост с високо ниво на потоотделяне;
• индивиди в лекарствена терапия с тетрациклини, хинолони, бисфосфонати, хелатори, антиконвулсанти и диуретици;
• строги вегани, които консумират големи количества зърнени и бобови растения: съдържанието на фитати в тези храни пречи на абсорбцията на цинк, драстично го намалявайки. Счита се, че изискванията за цинк в тези диети трябва да се увеличат с 50% в сравнение с хората, които са на всеядна диета.

Изследванията показват също, че адекватните запаси от цинк са положително свързани със серумните нива на тестостерон и запазват по-добро здраве на сперматозоидите. Дефицитът на цинк може да доведе до намален синтез на тестостерон при хората. Няколко проучвания показват, че добавката с цинк може да повиши нивата на серумния хормон, особено при лица с ниски начални концентрации (подобни подобрения не са наблюдавани при лица с нормални нива). Приемът на цинк след интензивна физическа активност обаче запазва нивата на тестостерон, които в противен случай биха могли да бъдат намалени и да доведат до дефицит.  

Що се отнася до жените, изследванията показват, че жените с PCOS (синдром на поликистозни яйчници) имат ниски нива на цинк (както и други минерали като магнезий); не е ясно дали това се дължи на недостатъчен прием или абсорбция, увеличаване на екскрецията на цинк или повишени нужди на цинка. В сравнение с други жени обаче, засегнатите от PCOS са показали, че консумират подобни нива на цинк, така че най-вероятно това не е причината жените с PCOS да имат ниски нива. Много проучвания започват да разглеждат ползите от цинка, за да помогнат за подобряване на много от дерматологичните симптоми при жени с PCOS: неслучайно добавка на цинк често се предлага за жени с PCOS, тъй като изглежда е в състояние да намали тежестта на акне.

За жени, които също страдат от симптоми на ПМС като подуване, спазми, главоболие и повишена тревожност, цинкът може да предложи подкрепа за допълнително облекчение. Цинкът има важна роля при жените в регулирането на менструалния цикъл. Нивата на цинк в серума по време на лутеалната фаза (около две седмици преди менструацията) са значително по-ниски, отколкото във фоликуларната фаза. Доказано е, че нивата на цинк са по-ниски при жени с ПМС. Ниските нива на цинк също са свързани с нарушения в настроението.

Храни богати на цинк: стриди

Нищо чудно, че се славят като афродизиак – причината е именно високото количество цинк, който съдържат – 32 мг в 6 стриди, или 200% повече от необходимата ни дневна доза.

Храни богати на цинк: телешко месо

Телешко, свинско и агнешко са все добри източници на цинк, плюс богат набор от витамини от група В, които допълнително се грижат за доброто състояние на мозъка и паметта.

Храни богати на цинк: кашу

Със 100 г кашу освен цинк, ще си набавите и богато количество полезни мазнини, както и % от необходимото ви желязо.

Храни богати на цинк: нахут

Все едно имаме нужда от причина да ядем повече хумус – и без това го обичаме достатъчно, но с една 1 ч.ч. нахут си набавяме и 2.6 мг цинк, плюс фибри и протеин.

Храни богати на цинк: червен боб

Освен 0.9 мг цинк в 100 г сварен боб, си набавяме и протеин, и диетични фибри (както разтворими, така и неразтворими), които подпомагат функционирането на храносмилателната система.

Храни богати на цинк: тиквено семе

10 мг в 100 г е повече от добра причина да не изхвърляте семките, когато почиствате тиквата. Вместо това ги запечете и ги добавете към салатата.

Цинкът под формата на хранителна добавка съществува в много и различни форми, всяка от които определя някакво конкретно въздействие върху физиологията на човешкото тяло.

• цинк (Аминокиселинен хелат)
• цинк (Аргинат)
• цинк (Аскорбат)
• цинк (Аспартат)
• цинк (Глицинат)
• цинк (Глюконат)
• цинк (Карнозин)
• цинк (Малат)
• цинк (Монометионин)
• цинк (Оксид)
• цинк (Пиколинат)
• цинк (Пиритион)
• цинк (Сулфат)
• цинк (Суцинат)
• цинк (Фумарат)
• цинк (Хистидинат)
• цинк (Цитрат)

Цинкът не се радва на огромната популярност, както един друг минерал – хрома, но вероятно ще дойде и неговият час, тъй като и той играе особено важна роля в организма. Неговото здраве – това визирам. Цинкът взема участие в работата на ендокринната и имунна системи. Една от най-значимите му особености е способността му да отслабва катаболното въздействие върху протеина и по този начин упражнява анаболно влияние върху мускула. Или казано иначе, мускулната дистрофия е предотвратена в резултат от оптимални количества цинк. От всички минерали цинкът изпълнява най-разностранни важни биологични функции. Той съдържа ензимите ДНК полимерат и РНК полимерат, които вземат участие в синтеза на ДНК и РНК.

Значението на цинка често всъщност се подценява. Неслучайно над 80% от хората липсват на този скъпоценен микроелемент. Около 2 г цинк присъства в човешкото тяло; той е концентриран в мускулите, костите, простатата, очите и кожата, но може да се натрупва и в костите и далака, където не е лесно да се освободи, когато липсва цинк. Около 1% от цинка, присъстващ в организма, се губи всеки ден, най-вече през червата и в много по-малка степен чрез потта и урината.

Този скъпоценен минерал участва в голям брой ензимни процеси и има важна роля за растежа, развитието и неврологичната функция, с голямо влияние върху растежа и имунния отговор. Над 300 ензима зависят от наличието на цинк, включително някои участващи в синтеза на ДНК и РНК, други, които регулират процесите на растеж и развитие, както и други, които регулират имунната функция или участват в храносмилателните и метаболитните функции. Един пример за много важен ензим, съдържащ цинк, е карбонатдехидратазата, която позволява на тялото да събира въглеродния диоксид, произведен в тъканите и да го елиминира през белите дробове. Неговата роля е наистина фундаментална, като се има предвид в колко дейности е включена.

Цинк – основни полета за действие:

Цинкът е жизнено важен компонент в много ензими и участва в процесите на нуклеиновата киселина, въглехидратите, липидите и протеина. Той е в състава на един от най-важните ензими, карбоанхидразата – регулатора на въгледвуокиса в кръвта. Там той играе роля за установяване и регулиране на нивата на рН. (Lane, H.: Some trace elements related to physical activity: zinc, copper, selenium, chromium and iodine. Nutrition in Exercise and Sports: Hickson, J.F., Jr., Wolinsky, I., CRC Press Inc. Boca Raton Fla. 1989, стр.301-308.). Цинкът играе и съществена роля при детоксикацията на амоняка. Без него концентрацията на амоняк се покачва. (Phasad, A.: “Discovery of human zinc deficiency and studies in an experimental human model”. American Journal of Clinical Nutrition: 53, 403-412, 1991.).

Цинкът действа в синхрон с витамин В6 и трябва да отбележим, че витамин В6 играе жизнено важна роля в процеса на натрупване на гликоген и в обмяната на аминокиселините. (Anon.: Zinc and the regulation of vitamin B6 metabolism. Nutrition Reviews, 48:255-258, 1990.1.). Цинкът е в тясно взаимодействие с витамин А като намалява инфекциите и поддържа имунната система. Недостигът на витамин А или цинк води до срив в нейните функции. (Martin, D. et al.: Harper’s Review of Biochemistry, 20th edition, Lang Medical Publications, Los Altos, Ca., 1985.).

Цинкът също играе важна роля за осигуряване целостта на структурните протеини и мембрани; дефицит на цинк би ги изложил на по-висок риск от окислително увреждане и по този начин би намалил функционалността им. Неговата „структурна“ роля е свързана с факта, че участва в създаването на „колагенази“, ензими, отговорни за образуването на колаген и за елиминирането му при увреждане. В полето „протеин“ трябва да се отбележи, че протеините, съдържащи цинк, също участват в регулирането на процесите на транскрипция на генома и клетъчната сигнализация и влияят върху отделянето на хормони, влияе положително върху инсулиновата активност. Като се има предвид безбройните дейности, в които се изисква неговото присъствие, цинкът несъмнено е от голямо значение, но няма реални ефективни биологични показатели за оценка на хранителния статус на елемента. Като цяло се оценява концентрацията му в плазма или серум, но тези стойности не са много показателни, тъй като не са чувствителни към интензивни промени както през целия ден, така и поради възпаление, така че симптомите на пределен дефицит на цинк не са много ясни и често се пренебрегват. , Например при деца, живеещи в развиващите се страни, се забелязва тежко забавяне на растежа и повишена чувствителност към инфекции. Други доказани ефекти, дължащи се на „пределен“ дефицит, са промяна или загуба на усещането за вкус и забавяне на лечебните процеси.

Цинк и хормони

Широко известна е вече ролята на цинка за синтеза най-важните три анаболни хормона – растежния хормон (РХ), инсулина и тестостерона. За произвеждането на РХ е необходимо да има цинк. Той е нужен и при натрупването или секретирането на инсулин в панкреаса. Освен това, е доказано, че цинкът повишава нивата на тестостерона при различни заболявания. (Chesters, J.: Biomechanical functions of zinc in animals. World Review of Nutrition and Diatetics, 32: 135-164, 1978.). Известно е, че цинкът осигурява азотния баланс като по този начин оказва анаболно въздействие върху мускула. Това е особено важно разбира се за трениращите с тежести. Също така, цинкът участва и в производството на хемоглобин (преносителят на кислорода в кръвта), което стимулира по-доброто изпълнение на аеробните упражнения например, ако спортувате аеробно. (Chesters, J.: Biomechanical functions of zinc in animals. World Review of Nutrition and Diatetics, 32: 135-164, 1978.).

Цинковите добавки се предлагат в различни форми (видяхте по-горе не малкия списък), но не винаги имат оптимален абсорбиращ капацитет. Yamamoto Nutrition предлагат най-правилното решение –  добавка с цинк в хелатна форма като цинков пиколинат, най-добрият избор за усвояване от нашите тела и следователно най-силно бионалична.

Обратно към раздел „Хранене“.