Много е спорен въпросът по отношение на това, колко грама въглехидрати трябва да консумираме, за да поддържаме оптимални нива на глюкоза в кръвта, оптимални гликогенови нива и т.н.
Ако нямаме достатъчно енергиен ресурс, консумираме много малко въглехидрати (или почти не консумираме), трябва да знаете какви процеси започват в тялото и това е именно Глюкозо-аланиновия цикъл.
Някои протеини не са предварително подготвени, за да произвеждат енергия. Но знаете: при нужда, тялото „разчита“ именно на протеина, в резултат на рязко завишен кортизол. Именно тогава мускулните протеини произвеждат енергия, когато възникне необходимост за това и когато могат да навлязат в цикъла на обмяната на веществата за производство на енергия. (Felig, P. and Warren: Fuel homeostasis in exercise. N. Eng. J. Med. 293:1078, 1975.)
Глюкозно-аланиновият цикъл е трифазна операция:
- При усилено физическо натоварване поемането на левцин от мускула значително се увеличава и води до следното:
– аминокиселинната група на левцина се използва, за да се получи аланин
– останалата част (кетоацидът) изгаря за производство на енергия в мускула
- Значението на получаването на аланин се състои в това, че аланинът е най-важната аминокиселина за правилното поддържане на глюкозните нива (ГЛЮКОГЕНЕЗА) по време на усилена физическа работа. Всъщност от аланина се получава почти половината количество гликоза произведена от черния дроб в този период.
- Произведената глюкоза от аланин преминава в кръвта и се пренася към работещите мускули, където се използва за получаване на гориво.
Следователно, глюкозно-аланиновият цикъл създава ключовия ефект за намаляване необходимостта мускула да окислява собствения си протеин, за да получава гориво, а вместо това, използва споменатите по-горе „кетоациди“, получени от АКРВ (аминокиселини с разклонена верига) и глюкозата, получена от аланина. (Brooks, G. Amino acid and protein metabolism during exercise and recovery; Medicine and science in sport and exercise /Supplement/ S150-S156,1987). Това явление произвежда уникалния ефект „съхраняване на протеина“ на аминокиселините! (Това обаче, не е всеобщо известният ефект на протеина!)
Трябва да отбележа, че разграждането на протеина по време на най-усилени аеробни упражнения (кардио), е много по-голямо отколкото по време на почивка. Поради това, диетите с ниско съдържание на въглеводород (нисковъглехидратните диети) сериозно намаляват способността на организма да реагира на продължително натоварване на физиологичните системи.
(Dohm, G.I., et al.:”Changes in tissue protein levels as a result of endurance exercise”. Life Sci. 23:845, 1978.).
По време на продължителни аеробни упражнения, аланинът, получен от глюкоза, може да достигне 45% от цялото количество глюкоза, отделена от черния дроб. Освен това, енергията произведена от аланино – глюкозният цикъл може да достигне 10-15% от необходимата енергия за цялата тренировка. (McArdle, William D. et al.: Exercise Physiology: Energy, Nutrition and Human Performance: Lea&Febiger: Philadelphia, P.A. стр. 25, 26). Затова, моята препоръка е (за да не се стигне до този процес) – мъжете, консумирайте не по-малко от 200 грама въглехидрати, а вие дами – не по-малко от 140 грама въглехидрати.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Физическите дразнители за вкуса са химически вещества (най-вече храна), които докосват повърхността на езика и донякъде небцето, фаринкса и ларинкса. Въпреки това обаче усещането за вкус, породено от тези вещества, е силно повлияно от различни други фактори, включително цвят, структура, температура и миризма (това обяснява защо маргаринът се оцветява в жълто, а някои плодове се изсушават, преди да се предложат за продажба).
Неслучайно, рекламният трик или бизнес подход, на Макдоналдс, работи, защото те наблягат повече на цветовото изкушение (както е на снимката) от колкото на диетичното! Това, което обикновено се има предвид под “вкус”, е всъщност сложна реакция, включваща и други сетива; възможно е обаче вкусът да се изучава и самостоятелно.
Съществуват четири основни вкусови качества:
- сладко
- кисело
- солено
- горчиво
Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика и усещаме комбинации от тези основни вкусове, които могат да изглеждат съвсем различни от всеки отделен основен вкус. Нещо повече: някои вкусове ни влияят по-бавно от други. Например дегустатор може да опише глътка вино като “първоначално плодово, следвано от по-дрезгав, пивък и накрая златен вкус”. Вкусовите луковици съдържат рецепторите за вкус.
Съществуват около 9000 такива малки структури, разположени най-вече върху върха на езика, по двете му страни и задната част. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка луковица. Чрез запис на електрическата активност на отделната клетка е възможно да се определи на кой от четирите основни вкуса тя реагира.
Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са “настроени” за реагиране на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят, така че на всеки 7 дни разполагаме със съвършено нов набор от клетки.
Ако временно загубите част от вкуса си, като си изгорите част от луковиците с горещо кафе, можете да разчитате, че в рамките на 7 дни ще се възстановите, защото разрушените луковици ще бъдат заменени от нови. С възрастта обаче някои от вкусовите луковици умират и не се заменят, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Вегетативната нервна система регулира функциите на вътрешните органи, допринася за поддържането на телесната хомеостаза и участва в поведенските реакции. Нарича се така, защото регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и др, свързани с нарастването на организма.
Вегетативната нервна система се състои от:
- централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък)
- вегетативни възли (ганглии)
- периферни нерви, завършващи в различни органи.
Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености:
1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви /съзнателен/ контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения.
2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви.
3. Изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират въввегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.
Вегетативната нервна система е представена от два основни дяла:
- симпатиков
- парасимпатиков
Симпатиковият дял се състои от нервни клетки, разположени в страничната част на сивото вещество на гръбначния мозък. От тях излизат аксони, които стигат до страничните симлатикови стволове (от двете страни на гръбначния стълб). От там започват нервни влакна, като една част стигат до очите, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.
Друга част се насочва към коремната кухина, като преди това образува н.нар. слънчев сплит и горен коремен сплит, откъдето влакната достигат коремните органи. От долната част на страничния симпатиков ствол излизат влакна, които образуват долен коремен сплит и оттам достигат пикочо-половите органи в малкия таз.
Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се състои от нервни клетки в средния и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък и излизащите от тях аксони. Влакната, които идват от главния мозък, влизат в състава на някои черепномозъчни нерви. Най-голямо значение имат блуждаещите нерви, които водят началото си от продълговатия мозък. Наименованието им идва от това, че разклонението и достигат органите в гръдния кош и коремната кухина, т.е. блуждаят из тялото на човека.
Влакната на парасимпатиковия дял, излизащи от средния мозък, влизат в състава на нервите, които свиват зеницата и нагаждат окото за близко гледане. От кръстцовата област на гръбначния мозък излизат парасимпатикови влакна, които инервират правото черво и пикочо-половите органи. Парасимпатиковите влакна също минават през възли, но те са разположени близо до органите, които инервират или са в самите тях.
Функция на вегетативната нервна система
Ядрата на вегетативната нервна система чрез своите изпълнителни аксони регулират храносмилането, дишането кръвообращението, обмяната на веществата, водата и солите и дреги функции на вътрешните органи и ги съгласуват с общите нужди на цялостния организъм. Това се постига благодарение на информацията, идваща от вътрешните органи чрез сетивните аксони, които сигнализират за тяхното функционално състояние.
Най-често двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположен ефект върху органите, които инервират. Под влияние на симпатиковия дял например се учестяват и усилват съкращенията на сърцето, подобрява се кръвоснабдяването в работещите мускули, разщиряват се бронхите, засилват се процесите на дисимилация, повишава с телесната температура, осигурява се повече енергия за организма при физическа работа.
Парасимпатиковият дял има противоположно действие. Импулсите, които протичат по него, водят до забавяне на съкращенията на сърцето, свиване на бронхите, стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилване на процесите на синтез в клетките и т.н. Благодарение на парасимпатиковия дял организмът възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.
Чрез двойната вегетативна инервация на вътрешните органи се осигурява най-добре регулацията на техните функции. Само в резултат на съгласуваната дейност на симпатиковиая и пасимпатиковия дял е възможно нормалното протичане на процесите, свързани с храненето, дишането, обмяната на веществата и енергията и други процеси в организма.
Центровете, които регулират вегетативните функции, са разположени от гръбначния мозък до мозъчната кора. По-елементарните вегетативни рефлекси се контролират на равнищетона гръбначния мозък, по-сложните – в продълговатия мозък, а най- сложните – в подхълмието на междинния мозък и в лимбичната система на мозъчната кора. При емоционални състояния, например като радост, страх, гняв, ярост и др, се активират ядра, разположени в подхълмието и лимбичната система, вследствие на което сърцевата дейност се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, разширяват се или се свиват кожните кръвоносни съдове (човек се зачервява или побледнява), увеличава се потоотделянето и др. Нарушаването на нормалните взаимоотношения между висшите и низшите вегетативни центрове може да бъде причина за заболявания като повишено кръвно налягане, язвена болест, гръдна жаба (спазъм на артериите на сърцето) и др.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Движение на кръвта в кръвоносната система, обусловено главно от сърдечни съкращения. Описано през 1628 от У. Харвей. Чрез кръвообращението се пренасят хранителни вещества, кислород, хормони и др. към клетките и крайни продукти от обмяната на веществата към белите дробове, бъбреците, кожата; подпомага се терморегулацията.
Повечето безгръбначни имат отворен кръг на кръвообращение. У кръглоустите и рибите кръвообращението има 1 кръг, у дишащите с бял дроб гръбначни и у човека – 2 кръга, свързани чрез сърцето. Голям (телесен) кръг на кръвообращение – лява сърдечна камера, аорта, артерии, капилярна мрежа, вени, долна и горна куха вена, дясно предсърдие (венозната кръв от храносмилателната система преминава през черния дроб, преди да се влее в долната куха вена – чернодробно кръвообращение). Малък (белодробен) кръг на кръвообращение – дясна сърдечна камера, белодробна артерия, капиляри на белодробните алвеоли, белодробни вени, ляво предсърдие. Кръвообращението има сложна нервно-ендокринна регулация. У човека количеството на циркулиращата кръв е 75-80 %, останалата се намира в кръвни депа.
