Класификация на протеините

Протеините (белтъчините) са основен структорен и изграждащ елемент на съединителата тъкан в човешкото тяло и трябва да се съдържат в диетите и начина ни на хранене, независимо проблемното състояние или цел.

Протеините според класификацията се делят на пълноценни и непълноценни в зависимост от съдържанието на аминокиселини. Пълноценните протеини съдържат пълен набор от 20 аминокиселини (осреднена стойност, тъй като науката доказа съществуването на още 8 вида аминокиселини), докато непълноценните съдържат много по-малък брой.

Значението на пълноценните протеини

Всяка аминокиселина има определена своя характеристика и структура. Когато молекулата на протеина (именно защото протеините са изградени от аминокиселини) съдържа пълния набор аминокиселини протеините са пълноценни както казахме според класификацията, а според химичния състав, тези аминокиселини могат да участват в много повече функции на клетъчно и тъканно ниво в организма.

Тази верига от свързани аминокиселини образуват така наречената полипептидна структура, верига, в която аминокиселините са свързани една с друга чрез полипептидна връзка. Значението на протеините в диетата и храненето изобщо, се основава именно в това – в организма да постъпват повече пълноценни протеини, за да може тялото да образува (синтезира) протеини (полипептидни структури) за своя собствена нужда. За трениращите това е чистата мускулна тъкан, за неспортуващите поддържането на всички останали видове тъкани, които също се изграждат от аминокиселини. Изграждането на повече мускулна маса може да се сравни със строежа на стена, за което трябва да бъдат използвани „строителните блокове“ на мускулите (аминокиселините).

Ако храненето ви е непълноценно и нередовно, трябва да знаете, че води до повечето видове заболявания и оплаквания. Те са причинени основно заради липса на строителен материал (протеините). Но и не само – не подценявам и „орязването“ на калории за сметка и на въхлехидратите и мазнините.

Класификации на аминокиселините

Според класификацията на аминокиселините те се разделят на:

• незаменими

• заменими

Тези термини не означават, че някои аминокиселини са важни, а други не, а по-скоро сочат, че някои аминокиселини могат да бъдат произведени в организма (заменими), а други не могат (незаменими) и поради това трябва да бъдат вкарвани в организма, за да задоволят нуждите му.

Незаменими аминокиселини

• Phenylanine

• Leucine

• Threonine

• Isoleucine

• Tryptophan

• Lysine

• Valine

• Methionine

Трябва да отбележим, че освен изброените по-горе незаменими аминокиселини в организма може да се синтезират и други като цистин и тирозин от съответно метионина и фениланина.

Значение на растителния протеин

Отново да се върнем на темата диета (храненето). Има и друга класификация на протеините: белтъчините се делят на:

• животински

• растителни

Животинският протеин се счита за пълноценен, а растителният за биологично непълноценени поради това е по-маловажен. Някои вегетарианци имат голяма мускулна маса, но повечето са, според научната дефиниция, недохранени. Истинският вегетарианец осъзнава необходимостта да яде различни видове зеленчуци, за да си набави необходимото количество аминокиселини. Но често се налага да се консумират и допълнително протеинови добавки от растителен характер. Защо – за да се донабави спектъра аминокиселини. Това са т. нар. растителни протеини на прах.

Видове животински протеин

• яйчен белтък
• пилешко месо и птичи меса (пуешко, пъдпъдъче, патица и др.)
• телешко месо и дивечово месо (заешко, свинско, конско, месо от кенгуру, бизон и др.)
• млечен протеин (мляко, извара и др.)

Видове растителен протеин

• соев протеин
• грахов протеин
• артишок
• пшеничен
• оризов
• конопен и др.

Много хора се наричат вегетарианци, но всъщност не са – те ядат различни зеленчуци и бобови растения, но добавят към тях риба и други хранителни вещества, за да допълнят диетата си. Това не ги прави вегетарианци. Затова възникна термина и веган! Но … за мен това е вид крайност, която не е маловажна. Винаги трябва да се намира баланса. Дори и за онези, които консумират основно животински протеин. Тази група хора, трябва да интегрира в храненето си и растителен протеин. Например храни като леща, фасул, грах. Но не и соя – доказано е, че това не е добра храна за човека.

Намирането на баланса между консумацията животински и растителен протеин прави обмяната ви на веществата съвършено добра, заради постъпване на целия профил аминокиселини в кръвта, след разграждането на протеините. Това се нарича рационално и балансирано протеиново хранене (същите аргументи са валидни и за мазнините и въглехидратите).

Животинските протеини ли са по-добри за вас от растителните протеини?

Животински протеини

Да обобщим: човешкото тяло се нуждае от над 20 различни аминокиселини. Телата ни създават 11 от тях (те се наричат ​​“несъществени аминокиселини“), но трябва да получим останалите 9 от храната (незаменими аминокиселини). Животинските протеини, като месо, яйца и мляко, са пълноценни протеини, което означава, че те осигуряват всички основни аминокиселини, от които тялото ни се нуждае.

Животинските продукти осигуряват най-висококачествените протеинови източници. От друга страна, няколко проучвания свързват консумацията на червено месо с повишен риск от сърдечни заболявания, инсулт и ранна смърт. Допълнителни проучвания показват, че консумацията на повече преработено червено месо всъщност може да увеличи риска от смърт, чрез сърдечни заболявания. Преработените меса, които трябва да избягвате, макар и понякога да са вкусни са: пушено месо, колбаси, хот-дог, салами, бекон и месни консерви.

Растителни протеини

Някои растения могат да бъдат отлични източници на протеини, често с по-малко калории и по-малко потенциално вредни ефекти от животинските продукти. Някои растителни протеини, като киноа, са пълноценни протеини – което означава, че съдържат всичките 9 незаменими аминокиселини, от които се нуждаем. Но не и пълният спектър от 20. Т.е. не е коректно да се заключи, че има „топ“ растителни белтъчини, просто защото такива не съществуват. Изследванията показват, че хората на вегетарианска или веганска диета (които често разчитат на растителен протеин) са изложени на по-малък риск от определени заболявания, включително рак, диабет тип 2, хипертония, затлъстяване и исхемична болест на сърцето. Но пък рискуват друга голяма част от ползи, респективно редица оплаквания:

ЗНАЧЕНИЕТО НА ЖИВОТИНСКИЯ ПРОТЕИН

Животинският протеин се счита за по-висш от растителния, той е пълноценен протеин. Съдържа пълния набор от аминокиселини, докато растителния не съдържа всички и отделно: растителния протеин не се усвоява така, както животинския. Поради това животинският протеин се смята, че има по-голяма биологична стойност (БС) от растителния. Биологичната стойност (БС) на храната се определя от нейното протеиново съдържание, като пълноценните протеини се котират по-високо от непълноценните. Когато се сравняват отделните аминокиселини се смята, че животинският протеин е по-висш от растителния.

Обратно към раздел „Хранене“.