Гладуването е процес на пълно лишаване на храна. По този начин спира всичко и целият достъп до мазнини, протеин и въглехидрати до клетките е екзогенно прекратен! Гладуване може да се охарактеризира и още като процес, в който се поемат изключително малко или оскъдно количество еднообразна храна, бедна на хранителни вещества. Често, това аз го наричам клетъчен глад – в клетката не постъпват ежедневните нужни вещества!
Какво се случва с бъбреците – при гладуване?
При гладуването започва бързо намаляване на килограмите и общото тегло. През първите 4-5 дена, не килограмите ви, а азотния баланс в тялото се променя драстично. Започва да се отделя повече азот, чрез урината, под формата на урея. Това се обяснява с факта, че при липса на въглехидрати част от белтъците започват да се разграждат до аминокиселини. По-голяма част от тези амини се окисляват, за да осигурят енергия и в същото време гликогенните аминокиселини (аспаргиновата киселина, глутаминовата, аланин и глицин) по пътя на глюконеогенезата в черния дроб, осигуряват глюкоза като жизненоважно гориво за мозъка.
Нивото на уреята нараства на 10 mM/L, както и секрецията на 3-метилхистадина. За това допринася и намалената секреция на инсулин. Инсулинът активира белтъчния синтез и забавя разграждането на белтъците. Известно е, че секрецията на инсулин се отключва след прием на въглехидрати. Следователно липсата на въглехидрати съдейства за по-бързото разграждане на белтъците. Припомням – по време на гладуване.
Какво се случва с енергията за мозъка – при гладуване?
Понижава се нивото на трийодтиронина (Т3) – хормон, чието понижение забавя енергийният разход и разпада на белтъците. Намалява също и секрецията на катехоламините. Поради повишеното разграждане на белтъци и намаленият метаболизъм в цикъла на Кребс се увеличава синтеза на кетонови вещества, получени от ацетацетата и бета-хидроксибутарата при окислението на кетогенни аминокиселини. Или казано още по-просто – мозъкът ви ще използва кетоновите вещества като източник на енергия. Вместо глюкоза.
Какво се случва в мускулите – при гладуване?
В мускулите се намалява активността на гликолизата. Намалява се също активността на на креатинфосфокиназата (КФК) и се понижава съдържанието на креатинфосфат. Това намалява възможностите за анаеробна работа, тъй като най-напред се засягат бързосъкращаващите се мускулни влакна. Те стоят непосредствено под кожата, ако работим в 3D пространство и трябва да ви визуализирам нещата.
Допълнителен колорит при гладуването се оказва в общата картина на намалената работоспособност ниското ниво на хемоглобин! Това е тясно свързано с доставката и на кислород. Смело твърдя, че продължителното гладуване (и по двата фактора, споменати в началото) е рисково! Само по фактора кислород, ако изобщо се замислим!
Влошават се функциите сериозно на органи като сърце и черен дроб. Рисково е включително и „лечебното гладуване“. Най-малкото защото спадат драстично функциите на имунната защита – организма е слаб и неработоспособен. Изход от тази ситуация е да се направи преход – да се намалят едни видове храни, за сметка на други. Да се направи преход и да се излезе от смисъла на гладуването – и във двата случая, то е клетъчно.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
