Нервна система

Нервна система – описание

Във връзка с функцията, която изпълнява, нервната система се разделя на соматична и вегетативна. Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда и регулира волевите движения на скелетните мускули. Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи и допринася за поддържането на хомеостазата – относително постоянство на вътрешната течна среда на организма. Между соматичния и вегетативния дял на нервната система съществуват както анатомични, така и функционални връзки.

Нервните разклонения, които завършват в кожата, в сетивните органи, в мускулите и във другите органи, приемат дразненията от заобикалящата ги среда. Те се предават по строго определен нервен път и предизвикват съответна реакция. Такава реакция на организма, която е отговор на дразнене и се осъществява чрез нервната система, се нарича рефлекс.

Рефлексът е основната функционална проява на нервната система, а анатомичния път, по който се осъществява, се нарича рефлексна дъга. Тя е изградена от следните елементи:

1. възприемащ апарат (рецептор). Състои се от специализирани по устройство и функция клетки, разпръснати в целия организъм или събрани в обособени органи. Чрез тях се възприемат промените във външната и във вътрешната среда на организма: вкусови, светлинни, химични и механични (допир, натиск, разтягане) дразнения.

2. сетивен неврон. Провежда възприетата от рецепторите информация до различни участъци на централната нервна система.

3. нервен център. Изграден е от струпвания на нервни клетки в различни части на централната нервна система. В него става подреждане и преработка на сетивната информация и се изготвя „стратегия” за действие от страна на изпълнителния орган.

4. изпълнителен неврон. Чрез него се предават „нарежданията” до изпълнителния орган за една или за друга дейност /движение, секреция на жлезите, работа на сърцето и др./.

5. изпълнителен орган. Тъканите, които участват в структурата на изпълнителния орган, са мускулна /гладка, напречнонобраздена, сърцева/ и жлезист епител.

Често изпълнителният орган съдържа повече от една тъкан. Например в храносмилателната система има жлезист епител и гладка мускулна тъкан. В организма на човека се извършват най-различни рефлекси. Отдръпването на ръката при убождане, отделянето на слюнка при попадането на храна в устата, мигането, кашлянето и др. са рефлексни действия, с които животните и човекът се раждат. Те се наричат вродени /безусловни/ рефлекси. Друга група рефлекси, които се придобиват след раждането в течение на индивидуалния живот на животните и човека под влияние на външните условия, се наричат придобити /условни/ рефлекси.

Промените в околната среда (външна и вътрешна) се означават като дразнители. Под тяхно влияние в рецепторите възниква възбуждане. То е сложна биологична реакция, която се характеризира с променена пропускливост на клетъчните мембрани за йони. От рецепторите възбуждането се предава по пътя на рефлексната дъга под формата на нервен импулс. Нервният импулс е носител на информация, която в централната нервна система се подрежда и преработва. Тя може да се запази дълго време (памет), а при повторни дразнения позволява да възникват и спомени.

Освен възбуждането, друго основно свойство на нервната система е задържането. При потапяне на пръстите на задния крайник на жаба в разредена киселина тя извършва отбранително движение. Ако едновременно с потапянето се приложи някакво силно дразнене, например притискане с пинсет на предния крайник, отбранителната реакция се забавя, а в някои случаи не се извършва. Причината да това е, че в централната нервна система възниква второ огнище на възбуждане, което потиска първото и реакцията се задържа.

Този процес е описан за първи път от руския учен И. М. Сеченов през 1863г. задържането е специфичен нервен процес. Той предизвиква възбуждане, което се проявява с потискане на друго възбуждане. Благодарение на задържането се осигурява координация на рефлексните реакции в организма. Без задържане човешкият организъм би бил хаотична система, която реагира на всяко дразнене. Рефлексната дейност стои в основата на регулаторните процеси в организма. Под регулация се разбира точното и съгласувано управление на един или на много процеси, които протичат по определен начин независимо от влиянието на различни дразнители (промяна на температурата в бараметричното налягане, приемане на течности и др.), които могат да ги нарушат.

Между мозъка и работещите органи съществува права и обратна връзка. По правата връзка от мозъка към работещия орган се предават импулси за това, какво трябва да се извърши, о от работещия орган по канала за обратната връзка в мозъка постъпва информация за извършеното и за получения ефект от тази дейност. Благодарение на обратната връзка може не само да се отчитат резултатите от действието, но и да се внесат корекции в дейността на организма,а това води до по- точното му приспособяване към условията на външната среда. Чрез механизма на обратната връзка се поддържа и относителното постоянство на вътрешната среда на организма- хомеостазата.

Гръбначен мозък

Гръбначният мозък е разположен в канала на гръбначния стълб. Дължината му е около 45 см. И наподобява връв, дебела около 1см. Горният му край преминава в продълговатия мозък, а долният край постепенно изтънява, като образува конус, завършващ на равнището на втория поясен прешлен. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди – предна и задна.
Гръбначният мозък има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е паяжинообразна, нежна и прозрачна. Вътрешната е „мека” и лежи върху самата повърхност на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространството между обвивките е изпълнено с гръбначно-мозъчна течност, в която гръбначният мозък е защитен от удар и сътресение.

Гръбначният мозък е изграден от бяло и сиво вещество. Бялото вещество е разположено отвън и обвива като мантия сивото, което се намира във вътрешността. Състои се от аксони (нервни влакна), които образуват два вида пътища: възходящи към главния мозък и низходящи от главния мозък. Сивото вещество на мозъка е разположено отвотре и е изградено от телата на невроните. По форма при напречен пререз наподобява пеперуда с разперени крила. В центъра по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма. ”Крилата” на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога. В предните рога се намират телата на нервните клетки, чиито аксони се отправят към мускулите или към други органи и изпълняват двигателна функция. До задните рога достигат разклоненията на сетивните нерви.

Всички останали нервни клетки са междинни или свързващи. От двете страни на гръбначния мозък последователно излизат 31 двойки гръбначно-мозъчни нерви. Отрязъкът, от който излиза една двойка нерви, се нарича сегмент. Всеки нерв започва от рогата на сивото вещество с две коренчета- предно и задно. Задните коренчета са образувани от краищата на сетивните (центростремителните) нервни влакна, по които преминават импулсите от мускулите, кожата, ставите, сухожилията и др. към гръбначния мозък. Предните коренчета се образуват от началото на двигателните (центробежните) нервни влакна, които са дългите израстъци на двигателните неврони, разположени в предните рога. По тях протичат импулси от гръбначния мозък към скелетната мускулатура. Сетивните и двигателните нервни влакна се съединяват и образуват смесените гръбначно-мозъчни нерви.

Близо до мястото на сливане сетивното коренче е надебелено и образува гръбначно-мозъчен ганглий, в който са разположени телата на сетивните неврони. От тялото на сетивните неврони излиза израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка – централен (по- къс), който се насочва към гръбначния мозък и периферен (много дълъг), който изгражда сетивната част на смесения гръбначномозъчен нерв. Той завършва с рецептори в кожата, мускулите, надкостницата и др. Централният израстък на сетивния неврон предава импулса на междинните неврони в гръбначния мозък,които изпращат информация както по двигателните неврони, така и до главния мозък.По такъв начин той се „ уведомява” за дразненията, идващи от рецепторите. Телата на двигателните неврони в гръбначния мозък получават импулси не само от сетивните неврони, но и от главния мозък. Крайщата на двигателните нерви завършват със синапси в скелетните мускули.

Ако се прережат задни коренчета, тази част на тялото , която е свързана с тях, губи своята чувствителност, като се запазват движенията. Ако се направи същото с предни коренчета, наблюдава се пълна парализа на инервираните мускули, но учещанията за допир, болка, топло и студено се запазват.

Функции на гръбначния мозък

Гръбначният мозък има три основни функции:

• проводна

• рефлексна

• вегетативна

Проводната функция се изразява в провеждането на информация от сетивните нерви до главния мозък и от него до двигателните неврони на гръбначния мозък. При увреждане на гръбначния мозък се наблюдават много тежки нарушения както в сетивността, така и в двигателните реакции (парализи).

Рефлексната функция се осъществява чрез многобройните рефлексни дъги, които преминават през гръбначния мозък. Рефлексите имат сегментен характер. Те се проявяват само тогава, когато е запазена целостта на рефлексната дъга. Вегетативната функция на гръбначния мозък се осъществява от група неврони в гръдните и кръстните сегменти (вегетативни центрове),от които излизат периферни вегетативни нерви. Тези вегетативни центрове регулират по рефлексен път някои функции на организма, които не зависят от волята на човека:потната секреция, тонуса на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, семеизпразването на мъжа, съкращаването на маточната мускулатура при раждане, изпразване на пикочния мехур и на дебелото черво и др.

Главен мозък

Главният мозък е разположен в черепната кухина. Средната му маса е 1350 грама у мъжете и 1250 грама у жените. Малко по-голямата средна маса у мъжете есвързана предимно с по- развитата им мускулатура. Мозъкът на новороденото дете тежи около 340 грама, а още към края на третата година – около достига към 20-годишна възраст.

Нарастването му не се дължи на размножаване на нервните клетки – още при раждането невроните са загубили възможността да се делят. Нервните клетки обаче доразвиват разклоненията на дендрите си, аксоните нарастват на дължина и се покриват с миелинова обвивка, т.е. мозъкът увеличава обема си предимно за сметка на бялото вещество.

Малките разлики в масата на главния мозък не са мерило за умствените способности. Главният мозък е обвит със същите три мозъчни обвивки, които обвиват гръбначния мозък. Дели се на три основни части.Продълговатият мозък наподобява пресечен конус, който се разширява нагоре. В него са разположени ядра с жизнено важни функции. Те осъществяват контрола на сърдечно-съдовата система, на дишането, на храносмилането и други. Ето защо и най-малкият кръвоизлив или нараняване на продълговатия мозък са свързани с опасност за живота. Освен това тук се сключват дъгите на някои безусловни защитни и хранителни рефлекси като кихане, кашляне, слюноотделяне и др. В продълговатия мозък се намират и двигателните ядра на нервите, които инервират мускулите на езика, гълтача и гръкляна, както и сетивното ядро на вкусовите нерви.

Мостът е разположен над продълговатия мозък. Той наподобява сложно кръстовище на „автомагистрали”. Освен едри снопове бяло мозъчно вещество тук са разположени ядрата на сетивните неврони за допир, натиск, температура и болка от областта на главата. За цялото останало тяло тази функция се осъществява от гръбначния мозък.

Средният мозък е разположен над моста и се състои от мозъчни крачета, междинна част и четирихълмие. Мозъчните крачета са пътища от кората на крайния мозък към мозъчния ствол и гръбначния мозък. В междинната част има ядра, които регулират движенията на тялото, мускулния тонус, движенията но очите. Четирихълмието е свързано със зрението и слуха. Резкият автомобилен клаксон и скърцането на спирачките ни карат светкавично да насочим погледа си към заплашителния източник на звуци. При внезапна ярка светлина бързо затваряме очи. Това са типични ориентировъчни рефлекси или, както ги наричат – рефлекси на заставане нащрек. Те са функция на средния мозък.

Малкият мозък е втората по големина част на главния мозък. Намира се над моста и продълговатия мозък и под тилните дялове на крайния мозък. Средната му част се нарича червей, а двете странични, значително по-големи части – полукълба. Повърхността на малкия мозък е съставена от сиво вещество и образува тесни и успоредни една на друга гънки. В бялото вещество, което заема вътрешната част на мозъка, се намира сиво вещество във вид на ядра. Функцията на малкия мозък е свързана почти изключително с дейността на двигателния апарат. Малкият мозък участва в рефлексите за запазване на равнавесието, положението на тялото в пространството и координацията на движенията. Той регулира съкращенията на мускулите, затова при животните с много активни движения, каквито са птиците, малкият мозък е много добре развит. Малкият мозък участва в поддържането на тонуса на скелетните мускули. При нарушаване на функцийте му настъпва лесна физическа уморяемост.

Междинният мозък е разположен над и пред средния мозък и е скрит дълбоко между полукълбата на крайния мозък. Той се състои от два хълма и подхълмие. Хълмовете имат яйцевидна форма. Изградени са предимно от сиво мозъчно вещество, струпано в десетки ядра, разпределени от тънки пластинки бяло вещество. Те са междинен център на сетивните импулси, които идват от рецепторите на сетивните органи и отиват към кората на големите полукълба. Невроните на хълмовете обработват, разпределят и обединяват различните видове сетивна информация, например зрителна със слухова, чувството за равновесие с информацията за мускулния тонус и т н.

Аксоните, които излизат от хълмовете, стигат до всички зони на мозъчната кора, но най-много до сетивната. Подхълмието се намира под двата хълма и е тясна основна част на междинния мозък. Изградено е от множество ядра, които със сложни пътища се свързват с почти всички отдели на централната нервна система. Функцийте му са свързани с регулацията на вегетативните процеси в организма. Тази малка част на мозъка/ подхълмието тежи само 4г/ съдържа центровете на жизнено важни функции, като обмяната на водата, въглехидратите и мазнините, артериалното кръвно налягане, съня, телесната температура и др.

Важна особеност на някои от невроните на подхълмието е, че изпълняват функция на жлези с вътрешна секреция. В две от подхълмовите ядря се произвеждат хормони, които „ се стичат „ по аксоните към хипофизата (една от жлезите с вътрешна секреция), където се складират . други подхълмови неврони отделят т.нар. подхълмови хормони, които по кръвен път стигат до предния дял на хипофизата и оказват влияние върху образуването и отделянето на хормоните й.

Друга съществена функция на подхълмието е участието в контрола на поведението. Две двойки ядра на подхълмието регулират апетита. Ако на опитно животно бъдат разрушени двустранно по-странично разположените ядра, чувството за глад силно се потиска. Такива животни отслабват и умират от изтощение, без да докоснат храната, която ги заобикаля. Подобни състояния се наблюдават и у хора с тумори на подхълмието. След разрушаване на вътрешната двойка ядра апетитът нараства, като лакомото животно става и яростно, което показва, че този център е свързан и с друга поведенска проява – агресивността.

Някои подхълмови ядря са свързани с проявите на страх, ужас, радост, с половите инстинкти и др. в тази сложна нервна дейност обаче заедно с подхълмието вземат участие и зони от кората на големите полукълба, ядра от хълмовете на междинния мозък, от междинната част на средния мозък и др. Този сложен комплекс от зони на кората, ядра и свързващи ги пътища се нарича лимбична система.

Крайният мозък е най-силно развитата част на главния мозък и покрива всички останали дялове. Състои се от две полукълба, свързани помежду си чрез дебела връзка бяло вещество, наречена мазолесто тяло. Всяко полукълбо е изградено от:

– повърхностно разположено сиво вещество, наречено кора на големите полукълба
– подкорово бяло вещество, което се състои от аксоните на нервните клетки, изграждащи кората, и от аксоните, които идват от клетки, разположени в други дялове на централната нервна система.
– ядра, разположени в основата на мозъка,
– разположеният по долната повърхност на полукълбата обонятелен мозък.

Мозъчната кора е силно нагъната и образува множество гънки и бразди, различни по дълбочина, разположение и форма. Това силно увеличава общата й повърхност, която достига 2200-2600 см. Всяко полукълбо се разделя на четири основни дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен. Между челния и теменния дял се намира централната бразда, а между тях и слепоочния дял – страничната бразда.

Броят на невроните в кората е огромен – над 10 милиарда. Телата на невроните са разположени в 6 слоя. Мозъчната кора наподобява сложна мозайка от около 50 полета, образуващи отделни корови зони. Кората на големите полукълба е орган на висшата нервна дейност. Тя осигурява реакциите на организма към постоянно изменящите се условия на околното среда. Цялата съзнателна дейност на човека е резултат от проявите на кората на големите полукълба. При тежки поражения на мозъчната кора човек губи способността за умствена работа. Благодарение на връзката с другите мозъчни дялове тя контролира жизнената дейност на целия организъм.

Кората на големите полукълба се дели на няколко зони. В челния дял пред централната бразда се намира двигателната зона. От нея излизат импулси за извършване на волеви движения на мускулите на цялата дясна половина на тялото, а дясната двигателна зона – с мускулите на лявата половина. Това се дължи на кръстосването на пътищата, което става в продълговатия мозък. У човека в резултат на историческото развитие в процеса на труда и членоразделната реч голямо развитие са получили групите нервни клетки, които инервират мускулите на ръката, особено на палеца, мимическите мускули, на езика и на гръкляна.

Пред двигателната зона е двигателният център на човешката реч. В повечето случай той е в лявото полукълбо, но при леваците понякога е в дясното. Ако болестен процес засегне този център, пострадалият чува и разбира думите, пише и чете, при хранене движи езика си нормално, но не може да говори, не издава членоразделни звуци. В случаите, когато се засегне слуховият център непосредствено след раждането, връзката с речево-двигателния център отпада и децата не се научават да говорят. Те са глухонеми. Зад централната бразда, в теменния дял е зоната на кожната и дълбоката сетивност. До нея стигат импулси за допир, натиск, болка, топло и студено, изхождащи от срещуположната половина на тялото.

В тилния дял се намира зрителната зона. До нея стигат импулсите от светлинните дразнения и се получават зрителни усещания. В слепоочния дял се намира слуховата зона, до която стигат звуковите дразнения и се получават слухови усещания. Обонятелната зона еразположена в челния дял, а вкусовата- непосредствено до зоната на кожно-мускулната (общата) сетивност. Зоната на равновесието се намира в предната част на слепоочния дял пред слуховата зона.

Главният мозък е един от най- кръвоснабдяваните органи и е много чувствителен и към най-малките нарушения в снабдяването с кислород. В главния мозък има четири кухини – стомахчета, изпълнени с течност близка по състав с кръвната плазма и свързани с течността на гръбначномозъчния канал. Тази течност играе ролята на „водна възглавница”, която обгръща нервната тъкан и я предпазва от тласъци в твърдите костни стени на черепа. От сивото вещество в основата на главния мозък излизат 12 двойки черепномозъчни нерви, които се разпростират в главата и шията. Само блуждаещите нерви минават надолу и се разклоняват във вътрешните органи.

Вегетативна нервна система

Вегетативната нервна система регулира функциите на вътрешните органи, допринася за поддържането на телесната хомеостаза и участва в поведенските реакции. Нарича се така, защото регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и други, свързани с нарастването на организма. Вегетативната нервна система се състои от: централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък), вегетативни възли (ганглии) и периферни нерви, завършващи в различни органи.

Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености:

1. регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви (съзнателен) контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения.

2. вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви.

3. изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират въввегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.

Вегетативната нервна система е представена от два основни дяла: симпатиков и парасимпатиков.

Симпатиковият дял се състои от нервни клетки, разположени в страничната част на сивото вещество на гръбначния мозък. От тях излизат аксони, които стигат до страничните симпатикови стволове (от двете страни на гръбначния стълб). От там започват нервни влакна, като една част стигат до очите, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове. Друга част се насочва към коремната кухина, като преди това образува н.нар. слънчев сплит и горен коремен сплит, откъдето влакната достигат коремните органи. От долната част на страничния симпатиков ствол излизат влакна, които образуват долен коремен сплит и оттам достигат пикочо-половите органи в малкия таз.

Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се състои от нервни клетки в средния и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък и излизащите от тях аксони. Влакната, които идват от главния мозък, влизат в състава на някои черепномозъчни нерви. Най-голямо значение имат блуждаещите нерви, които водят началото си от продълговатия мозък. Наименованието им идва от това, че разклонението и достигат органите в гръдния кош и коремната кухина, т.е. блуждаят из тялото на човека.

Влакната на парасимпатиковия дял, излизащи от средния мозък, влизат в състава на нервите, които свиват зеницата и нагаждат окото за близко гледане. От кръсцовата област на гръбначния мозък излизат парасимпатикови влакна, които инервират правото черво и пикочо-половите органи. Парасимпатиковите влакна също минават през възли, но те са разположени близо до органите, които инервират или са в самите тях.

Функция на вегетативната нервна система

Ядрата на вегетативната нервна система чрез своите изпълнителни аксони регулират храносмилането, дишането кръвообращението, обмяната на веществата, водата и солите и дреги функции на вътрешните органи и ги съгласуват с общите нужди на цялостния организъм. Това се постига благодарение на информацията, идваща от вътрешните органи чрез сетивните аксони, които сигнализират за тяхното функционално състояние.

Най-често двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположен ефект върху органите, които инервират. Под влияние на симпатиковия дял например се учестяват и усилват съкращенията на сърцето, подобрява се кръвоснабдяването в работещите мускули, разширяват се бронхите, засилват се процесите на дисимилация, повишава с телесната температура, осигурява се повече енергия за организма при физическа работа. Парасимпатиковият дял има противоположно действие. Импулсите, които протичат по него, водят до забавяне на съкращенията на сърцето, свиване на бронхите, стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилване на процесите на синтез в клетките и т.н. Благодарение на парасимпатиковия дял организмът възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.

Чрез двойната вегетативна инервация на вътрешните органи се осигурява най-добре регулацията на техните функции. Само в резултат на съгласуваната дейност на симпатиковиая и пасимпатиковия дял е възможно нормалното протичане на процесите, свързани с храненето, дишането, обмяната на веществата и енергията и други процеси в организма.

Центровете, които регулират вегетативните функции, са разположени от гръбначния мозък до мозъчната кора. По-елементарните вегетативни рефлекси се контролират на равнищетона гръбначния мозък, по-сложните – в продълговатия мозък, а най- сложните – в подхълмието на междинния мозък и в лимбичната система на мозъчната кора. При емоционални състояния, например като радост, страх, гняв, ярост и др., се активират ядра, разположени в подхълмието и лимбичната система, вследствие на което сърцевата дейност се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, разширяват се или се свиват кожните кръвоносни съдове (човек се зачервява или побледнява), увеличава се потоотделянето и др. Нарушаването на нормалните взаимоотношения между висшите и низшите вегетативни центрове може да бъде причина за заболявания като повишено кръвно налягане, язвена болест, гръдна жаба (спазъм на артериите на сърцето) и др.

Реактивността на вегетативната нервна система зависи от редица фактори: годишно време, атмосферно налягане, влажност на въздуха, радиационен фон и други

Фитнес тренировките и рационалното хранене оказват много благоприятно въздействие и върху двете системи. По този начин, те функционират правилно. Само така, вие ще сте свежи, концентрирани, бодри, щастливи. Работоспособността и приспособимостта в този динамичен живот се дължат основно на здрава нервна система. За да се грижите за нея, вие трябва да:

• спазвате хранителна програма

• да спортувате по определена фитнес програма

• да ползвате и да се грижите чрез за нервната система, чрез различни хранителни добавки, които подпомагат функциите на нервната система, дори и такива хранителни добавки за здрава памет, сън и настроение.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.