Кости
Костната система на човека е съставена от 206 части – самите кости. В зависимост от мястото, където те се намират и от функцията, която изпълняват, костите имат различна форма и големина. По форма и структура костите биват три основни вида: дълги, къси и плоски.
Дългите кости са разположени в крайниците и осигуряват бързите движения с широк размах. Те приличат на лостове, привеждани в движение от заловените за тях скелетни мускули. При дългите кости се различават средна част, наречена тяло и два края. Тялото наподобява цилиндър и е изградено от плътно костно вещество. Във вътрешността му се намира канал.
При новородените каналът е изпълнен с червен костен мозък, който е кръвотворен орган. С израстването той се преобразува в жълт костен мозък и губи кръвотворната си функция. Кръвотворна функция запазва само костния мозък на късите и на плоските кости. Краищата на дългите кости са удебелени и се състоят от гъбесто костно вещество. Част от повърхността им е покрита с хрущял, образуващ ставна повърхност.
Късите кости образуват комплекси, които осигуряват здравина, подвижност и гъвкавост. Те изграждат гръбначния стълб, китката и ходилото.
Плоски са костите са тези на черепния покрив, гръдната кост, ребрата, лопатката и горната част на тазовата кост. Те образуват кухини, в които са поместени важни органи. Плоските кости се състоят от две пластинки плътно костно вежество и разположено между тях гъбесто костно вещество с червен костен мозък.
Развитие и растеж на костите
През вътреутробният период повечето от костите са изградени от хрущялна тъкан. В хрущяла се появяват ядки на вкостяване, които постепенно нарастват и хрущялната тъкан се замества с костна. До пълното израстване на човека между тялото на дългите кости и двата им края остават хрущялни пластинки, чрез които костта нараства на дължина. Нарастването на дебелина става чрез надкостницата, която образува ново костно вещество, отлагащо се на повърхността на костта. Едновременно с това откъм кухината става разрушаване на старото костно вещество и каналът на костта се разширява.
Скелет
В процеса на историческото си развитие, в резултат на изправеното ходене и на трудовата дейност на човека, са настъпили изменения в скелетната система. Гръбначният стълб за разлика от гръбначния стълб на животните е добил форма на разтегнато двойно S с 4 извивки и е гъвкав пружиниращ стълб. По-силното развитие на главния мозък и по-слабото развитие на челюстите са довели до изменения в съотношението между мозъковия и лицевия череп.
Гръдният кош на човека е сплескан отпред назад, а при животните – странично. Костите на долните крайници са се удължили и заякнали. Ходилото е добило своеобразна форма. Тазовите кости образуват здрава опора на трупа с долните крайници. Трудовата дейност е допринесла за голямо изменение на горните крайници. Костите им са се скъсили, дланите са се разширили, подвижността на ставите се е увеличила, палецът се противопоставя свободно на другите пръсти. Изправеното положение на тялото дава възможност на човека да вижда по-далече, да опознава по-пълно заобикалящата го среда и с трудовата си дейност да я изменя и приспособява за своите нужди.
Скелетът на човека се състои от кости на главата, кости на туловището и кости на крайниците. Костите на главата изграждат черепа. В него са поместени главният мозък и сетивните органи за зрението, слуха, обонянието и вкуса, а също и началните органи на храносмилателната и дихателната система. Черепът се разделя на мозъков и лицев череп. Мозъковият череп е изграден от 4 единични кости (тилна, клиновидна, решетъчна и челна) и 2 двойни кости (слепоочни и теменни). Те ограждат черепно-мозъчната кухина. Отдолу тя се ограничава от черепната основа, а отгоре – от черепния покрив. На черепната основа се намира голям отвор, чрез който продълговатият мозък се свързва с гръбначния мозък.
Клиновидната кост е разположена в средата на черепната основа. Пред нея между двете очни кухини е решетъчната кост, която изгражда горната част на носната кухина. Най- отпред се намира челната кост и образува предния свод на черепа, а тилната кост образува задния свод на черепа. Двойните кости – теменните и слепоочните, затварят черепната кухина отгоре и отстрани. Дълбоко в слепоочните кости се поместват сетивните органи на слуха и равновесието.
Лицевият череп се изгражда от двойни кости (горночелюстни, носни, ябълчни и небцови) и от единични кости (долночелюстна, ралник и подезична). Повечето от костите са свързани неподвижно. Единствената подвижна кост в черепа е долночелюстната, която е свързана със стави с долните повърхности на слепоочните кости. Централно място в лицевия череп заемат горночелюстните кости. Встрани от тях са разположени ябълчните (скуловите) кости. Костите на лицевия череп и на някои от мозъковия череп ограждат редица кухини: очните кухини (орбити), носната кухина и околоносните синуси, свързани чрез отвори с носната кухина. Скелетът на устната кухина се изгражда от горната челюст и подезичната кост. „Таванът” на устната кухина е същевременно „под” на носната кухина и се нарича твърдо небце.
Костите на туловището изграждат гръбначния стълб и гръдния кош. Гръбначният стълб е съставен от 24 прешлена – шийни, гръдни и поясни, кръстна и опашна кост. Кръстната кост е изградена от срастването на 5 кръстни прешлена. Опашната кост е изградена от срастнали 3-4 недоразвити опашни прешлена.
Прешленът се състои от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото и разположената зад него дъга ограждат прешленен отвор. Разположените един над друг прешленни отвори образуват гръбначен канал, в който е поместен гръбначният мозък. Прешлените са свързани чрез междупрешленни хрущялни дискове, стави и връзки. Хрущялните дискове се разполагат между телата на прешлените и при натиск променят дебелината си. Тези „ресьори” осигуряват слабо разместване на прешлените. Отгоре надолу прешлените стават все по – големи. Най – малки са шийните прешлени. Първият и вторият са видоизменени във връзка със службата, която изпълняват – чрез тях главата се залавя за трупа.
Първият, наречен атлас няма тяло и наподобява пръстен с две елипсовидни ставни повърхности. В тях се поместват два израстъка на тилната кост. Вторият шиен прешлен се нарича аксис. На горната страна на тялото му се намира зъбовиден израстък, който се помества в специална ставна повърхност на атласа. Благодарение на това свързване главата може да се върти настрани. Гръдните прешлени са по – малко подвижни. Това придава устойчивост на гръдния кош и по – здрава опора на горните крайници. Поясните прешлени са най – големи и са сравнително най – подвижно свързани. Това осигурява значителна гъвкавост на тялото в тази област. Кръстната кост (кръстецът) има триъгълна форма с странично разположени ставни повърхности за съчленяване с тазовите кости. Опашната кост у човека е недоразвит орган и свидетелства за родството на човека с животните.
Гръбначният стълб у новороденото наподобява дъга леко изпъкнала назад в гръдната област. С изправянето на главата и прохождането на детето постепенно се развиват нормалните кривини на гръбначния стълб. Те създават възможност той да пружинира при сътресение и натиск, което предпазва органмите на главата и туловището от увреждане.
Гръдният кош е изграден от гръдната част на гръбначния стълб от гръдната кост и от 12 двойки ребра. Гръдната кост е разположена отпред и има формата на удължена плоча. Ребрата имат вид на тесни извити пластинки, които на предния край преминават в хрущял. Всяко ребро е свързано подвижно с единия си край за съответните гръдни прешлени, а с другия си край чрез хрущял се свързва за гръдната кост. Мястото за залавяне за гръбначния стълб е по-високо от мястото за залавяне за гръдната кост и по този начин се осигурява възможност ребрата да се повдигат и отпускат при дихатерните движения. Последните две двойки ребра не се свързват с гръдната кост, остават свободни и се наричат плаващи ребра.
Гръдният кош като цяло има форма на пресечен конус с широка основа надолу. Той огражда гръдната кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето. Чрез горния си отвор гръдният кош се свързва с шията, а чрез долния- с коремната кухина. Скелетът на крайниците се състои от два дяла: кости на пояса и кости на свободния крайник. Костите на пояса свързват крайника с туловището
Горен крайник
Скелетът на горния крайник е изграден от раменен пояс и свободен горен крайник. Раменният пояс се състои от ключица и лопатка. Ключицата е дълга кост с формата на разтегнато S. Чрез стави тя се залавя с единия си край за гръдната кост, а с другия за лопатката. Лопатката има форма на триъгълна плочка,за която са заловени много мускули. Някои от тях я прикрепват към гръдната стена. На лопатката се намира ямката на раменната става.
Свободният горен крайник се състои от мишница, предмишница, китка и ръка. Мишницата е образувана от раменната кост, която с горния си изпъкнал край се свързва с ямката на лопатката и образува рамената става. Това е най-подвижната става:тук се извършва изнасяне на горния крайник напред, назад, встрани и прибиране към туловището, както и завъртането му по надлъжната ос. В долния си край чрез става раменната кост се съчленява с костите на предмишницата и образува лакътната става. Костите на предмишницата са две.
Откъм страната на палеца е лъчевата кост, а откъм малкие пръст- лакътната кост. В лакътната става се извършва сгъване и разгъване на предмишницата. Лъчевата и лакътната кост са свързани така помежду си, че се осъществява свободно завъртане на цялата предмишница, което има особено значение за трудовата дейност на човека. В долните си крайща лъчевата и лакътната кост също са свързани ставно, като лъчевата кост се съчленява и с костите на китката. Китката е изградена от 8 къси малки кости, подредени в две редици по 4. първата редица се свързва с лъчевата кост в лъчево-киткова става. В нея ръката извършва движения нагоре, надолу и встрани. Чрез втората редица китковите кости се съчленяват с костите на дланта.
Скелетът на ръката се състои от 5 предкиткови кости по една за всеки пръст и 14 кости на пръстите/ фаланги/ – 2 за палеца и по 3 за останалите пръсти. Съчленяването на палеца е с голяма подвижност, така че той може да се противопоставя на останалите пръсти. Това е характерно единствено за човешката ръка и липсва дори при човекоподобните маймуни.
Долен крайник
Скелетът на долния крайник е изграден от пояс и свободен долен крайник. Поясът на долния крайник се нарича таз. Състои се от две тазови кости, от кръстната и от опашната кост. Назад тазовите кости са свързани с кръстната кост в полуподвижната костно-тазова става, а напред са свързани неподвижно с плочка от хрущял. Масивният костен пръстен на таза е опора на гръбначния стълб. Чрез него тежестта на тялото се предава на долните крайници. Тазът е костна защита на редица вътрешни органи и място за залавяне на много мускули. На външната страна на тазовата кост се намира дълбока ставна ямка за свързване с бедрената кост.
Свободният долен крайник е изграден от бедро, подбедрица и ходило. Бедрото се образува от бедрената кост – най-дългата и най-здравата кост в човешкия скелет. На горния й край се намира голяма глава, която се съчленява с ямката на тазовата кост в тазобедрена става. Тя е подобна на раменната става, но движенията са по-ограничени за сметка на по-голямата здравина на ставата
Подбедрицата се състои от две успоредни дълги кости: голям пищял, разположен от вътрешната страна, и малък пищял, свързан неподвижно. Горният край на големия пищял участва в образуването на колянната става. В нея се съчленяват бедрената кост, капачето и големият пищял. Укрепена е от здрави връзки, две от които прекосяват ставната кухина. Отпред се намира малка кост- капаче. В колянната става се извършва сгъване и разгъване на подбедрицата. Разгъването на 180 се възпира от връзките на ставата, а не от капачето, което служи за залавяне на четириглавия мускул на бедрото.
Ходилото се състои от 7 задноходилни, 5 предноходилни и по 3 кости на всеки пръст, с изключение на палеца, който се състои от 2 кости. Първата от задните ходилни кости се свързва с двата пищяла в глезенната става. Чрез нея ходилото се движи нагоре и надолу. Останалите задноходилни кости са свързани със слабоподвижни стави, които позволяват ходилото да се движи встрани и да се завъртва. Предните ходилни кости и костите на пръстите са подобни на костите на пръстите на горния крайник. При тях обаче и палецът е свързан с полуподвижна става и може само да се сгъва и разгъва както останалите пръсти. Костите на ходилото / без костите на пръстите / са свързани с полуподвижни стави и здрави връзки. Те изграждат ходилния свод. При нормално ходило опората е върху 3 точки: на петата и при основата на първия и на петия пръст. На върха на свода пада тежестта на тялото, затова при ходене, бягане и скачане сводът пружинира.
За здрава костна система, стави и връзки – използвайте моите безценни съвети тук:
- прилагайте правилна хранителна програма (диета) с богати на минерали и витамини храни (зеленчуците са по-важни, от плодовете). Пийте достатъчно вода, която да отвежда чрез кръвоносната система строителния материал за костите – микро и макронутриентите.
- тренирайте с разумна и за здраве фитнес програма. Редовното разумно движение кръвоснабдява костите. Така вие създавате ситуация с превантивен характер срещу костни или ставни заболявания и оплаквания.
- ползвайте профилактично през зимните месеци и след това през пролетните месеци хранителни добавки за стави, кости и връзки и винаги, особено ако имате съмнения за остеопороза, артрит или имате дори съмнение за подагра. Тази категория добавки е изключително важна, особено, ако искате да се грижите правилно за цялото ви здраве.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“
