За прецизното изпълнение на движението е необходима схема на съгласувано възбуждане
Освен факторите, свързани с времето (темпото) на активиране, от голямо значение са и различните аспекти на нервно-мускулния контрол, свързани със съгласуване на двигателните единици (или честотата на възбуждане). Абсолютно задължително е възбуждането на двигателните единици да се извършва със съгласувана честота. Ако определената схема на възбуждане се наруши макар и за съвсем кратко време, нервно-мускулният контрол се губи и движението се нарушава докато отново не се установи съответния контрол. Не може да се постигне правилно развитие на двигателните умения, ако не следваме един и същи модел и времетраене и интервали между възбуждането на отделните двигателни единици. Този фактор, определящ времето на възбуждане се нарича “последователност”. Той определя и нивото на уменията на спортиста.
Броят на активираните мускулни влакна съответства на трудността на задачата
Равномерната последователност на възбуждане на двигателните единици (мускулни единици) дава възможност на спортиста да овладява и най-трудните умения. Можем ли да си представим някой да се опитва да направи троен аксел, като неравномерно възбужда двигателните единици? Скоростта и силата на усукване изискват съвършено синхронизиране на активирането. Ако той се наруши макар и минимално, фигуристът ще се приземи сред публиката!
Трениращият бойни изкуства, който няма пълен контрол над движенията си, получен чрез отлично синхронизиране на възбуждането на двигателните единици, може да убие противника и дори себе си по време на демонстрация! Не мислимо би било гимнастик да изпълнява упражнение на уред, с нарушен синхрон на активиране. Експлозивните дейности, свързани с анаеробните спортове (дисциплините, изискващи експлозивно спринтово бягане и тренировката с тежести) налагат огромни изисквания към умението на спортиста учестено да възбужда в пълен синхрон на много кратки интервали двигателните единици,участващи в дадено движение.
Не се налага толкова прецизен синхрон в спортовете, изискващи издръжливост
Дисциплините, чийто характер е по-малко експлозивен, като дейностите за издръжливост и аеробния тип дейности, не поставят толкова високи изисквания за учестена и прецизно синхронизирано възбуждане на двигателните единици. Тези дейности позволяват известно несъгласуване. Само в тези случаи на по-слаба експлозивност не се налага пълен синхрон. В това отношение усъвършенстването на уменията при анаеробните спортове е много по-наложително отколкото при аеробните (въпреки това, не бих препоръчал това в триатлона или в спортовете за отдих!).
Синхрон или асинхрон
За да избегнем прекалено опростеното обяснение на необходимостта да се активират различен тип двигателни единици при аеробните и анаеробните спортове, можем да подходим към въпроса от научна гледна точка. За тази цел ще изложим схемата на възбуждане на двигателните единици и за двата вида режим.
Всеки вид тренировка поставя специфични изисквания към системата, за да се осигури необходимия контрол на активиране на двигателните единици. Този контрол е в основата на разликата в изпълнението на високоразредните спортисти и на начинаещите. В спортните лагери се поставя точно определена граница между синхронния и асинхронен характер на активиране на двигателните единици за всеки от двата типа работен режим. При вдигането на тежести например се поставят високи изисквания към силно синхронизиране на едновременното активиране на много двигателните единици с голяма честота на възбуждане. При маратона протича обратния процес, при който активирането е асинхронно. Асинхронният модел е уникален тип активиране на двигателните единици, който протича по добре организирана, макар и не съвсем фино настроена схема, при която не всички мускулни влакна се задействат в един и същи момент.
Асинхронният механизъм възбужда една част от двигателните единици, докато другите остават в покой. Именно този модел на активирани и почиващи мускулни влакна дава възможност на спортуващия да продължи да изпълнява съответните движения. (Stepanov A.S. and Burlakov, M.L.: Electrophуsiological investigation of fatigue in muscular activity. Sechenov Physiol. J. USSR, 47:43, 1961. цитиран от McArdle et al. 1986. p.313.). Способността на организма да осигурява асинхронно активиране на двигателните единици определя нивото на работоспособност (на представяне) и отличава високоразрядните спортисти от останалите! Трябва обаче да подчертаем, че тренировката е тази, която влияе върху нивото на представяне при спортовете, изискващи издръжливост, а не само предразположението на структурата на мускулните влакна. Ако допуснем противното, би трябвало да отхвърлим изобщо значението на тренировката. Това би било несправедливо спрямо усилията и постиженията на спортистите, практикуващи тези спортове в цял свят.
Или казано изключително накратко и съдържателно, активирането на мускулни единици е философия. Тя включва тренировъчна стратегия, с цел възбуждане на повече мускулни клетки по дължината на едно мускулно влакна. Атлетът (дори и това да сте вие, трениращите за просто за здраве) придобивайки тази тренираност, усвоява ползите от висок % активни двигателни единици: сила, издържливост, възстановяване и т.н.
Обратно към раздел „Фитнес“.
