Описание на хранителния продукт
Пасифлора (в превод страстно цвете) представлява дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението получава името си от испанските мисионери, според които красотата на цветовете му, появяващи се от невзрачните наглед пъпки, можела да се сравни единствено с Христовото разпятие. Местното название на пасифлората, поне сред ацтеките, било змийски език (те го ползвали при ухапвания от змии). В нашия регион пасифлората е все още слабо известна и застъпена като билка. Далеч по-популярни са плодовете й – под името маракуя, наподобяващи на форма едър, леко сбръчкан лимон.
Диетичен начин на обработка
Начинът на прием на пасифлора е следния: или под формата на запарка или като тинктура. Препоръчителният дневен прием е 4 до 8 г изсушена пасифлора, а ако е тинктура – 25 капки дневно (1 мл) до 3 пъти дневно.
Запарка (чай) се приготвя, като сложат 1-2 г от билката в 200-250 мл гореща вода за около 10-15 минути. Може да се пие по 1 чаша 2 до 3 пъти дневно. Внимание: билката не се препоръчва за хора, които страдат от проблеми с бъбреците или пикочния мехур. Не бива да се употребява и в комбинация с успокоителни медикаменти.
Маракуя е плодът на пасифлората. Тя има кръгла, овална форма и сочна вътрешност със семки. Цветът й варира от тъмно-лилав до светло-жълт или тиквен. Има специфичен аромат, подобен на мускус и сладко-тръпчив вкус. Маракуята произхожда от субтропичните и тропични части на Африка. Днес се отглежда в Южна Америка, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния и т.н. Има няколко вида маракуя. Пурпурната маракуя се отглежда в тропиците и субтропиците, а в по-малки количества – в Австралия, Кения и Южна Африка.
Калории и хранителен състав
Маракуята е богата на витамините А, С и от групата B, на минералите желязо, калий, магнезий и фосфор, ниацин, флавоноиди, фитохимикали, фенолова киселина и т.н.
| Калории | 17 |
| Мазнини | 0.3 |
| Въглехидрати | 5 |
| Протеин | 2 |
Приложение
В традиционната медицина пасифлора е използвана като успокояващо средство, но също така като тонизираща сърцето напитка, като афродизиак, за премахване на спазми, при болки от различен тип. Според някои нови изследвания действието на пасифлората (листата) за потискане на кашлицата може да се сравни с това на кодеина, който се среща в много сиропи. Има доста представителни данни и за понижаващите кръвното налягане свойства на билката, а напоследък и за способността й да действа като афродизиак и да подобрява фертилността. За безспорно признат се смята аналгетичния ефект на пасифлората.
Пасифлора се прилага при:
- безпокойство
- безсъние
- хистерия
- високо кръвно
- ускорен пулс
- болки от различен характер (вкл. главоболие)
- мускулни и ставни проблеми
- алкохолизъм
- кашлица
- астма
- менопауза
- като афродизиак.
Полезен микросъстав
Пасифлора съдържа три основни вида химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди (основно хризин, с който се свързва и успокояващото й действие). Изолирани са още естествен серотонин и малтол – химикал с доказано седативно действие.
Може да се твърди, че благодарение на над 100 години изследвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на билката са категорично доказани от медицината.
