Много е спорен въпросът по отношение на това, колко грама въглехидрати трябва да консумираме, за да поддържаме оптимални нива на глюкоза в кръвта, оптимални гликогенови нива и т.н.
Ако нямаме достатъчно енергиен ресурс, консумираме много малко въглехидрати (или почти не консумираме), трябва да знаете какви процеси започват в тялото и това е именно Глюкозо-аланиновия цикъл.
Някои протеини не са предварително подготвени, за да произвеждат енергия. Но знаете: при нужда, тялото „разчита“ именно на протеина, в резултат на рязко завишен кортизол. Именно тогава мускулните протеини произвеждат енергия, когато възникне необходимост за това и когато могат да навлязат в цикъла на обмяната на веществата за производство на енергия. (Felig, P. and Warren: Fuel homeostasis in exercise. N. Eng. J. Med. 293:1078, 1975.)
Глюкозно-аланиновият цикъл е трифазна операция:
- При усилено физическо натоварване поемането на левцин от мускула значително се увеличава и води до следното:
– аминокиселинната група на левцина се използва, за да се получи аланин
– останалата част (кетоацидът) изгаря за производство на енергия в мускула
- Значението на получаването на аланин се състои в това, че аланинът е най-важната аминокиселина за правилното поддържане на глюкозните нива (ГЛЮКОГЕНЕЗА) по време на усилена физическа работа. Всъщност от аланина се получава почти половината количество гликоза произведена от черния дроб в този период.
- Произведената глюкоза от аланин преминава в кръвта и се пренася към работещите мускули, където се използва за получаване на гориво.
Следователно, глюкозно-аланиновият цикъл създава ключовия ефект за намаляване необходимостта мускула да окислява собствения си протеин, за да получава гориво, а вместо това, използва споменатите по-горе „кетоациди“, получени от АКРВ (аминокиселини с разклонена верига) и глюкозата, получена от аланина. (Brooks, G. Amino acid and protein metabolism during exercise and recovery; Medicine and science in sport and exercise /Supplement/ S150-S156,1987). Това явление произвежда уникалния ефект „съхраняване на протеина“ на аминокиселините! (Това обаче, не е всеобщо известният ефект на протеина!)
Трябва да отбележа, че разграждането на протеина по време на най-усилени аеробни упражнения (кардио), е много по-голямо отколкото по време на почивка. Поради това, диетите с ниско съдържание на въглеводород (нисковъглехидратните диети) сериозно намаляват способността на организма да реагира на продължително натоварване на физиологичните системи.
(Dohm, G.I., et al.:”Changes in tissue protein levels as a result of endurance exercise”. Life Sci. 23:845, 1978.).
По време на продължителни аеробни упражнения, аланинът, получен от глюкоза, може да достигне 45% от цялото количество глюкоза, отделена от черния дроб. Освен това, енергията произведена от аланино – глюкозният цикъл може да достигне 10-15% от необходимата енергия за цялата тренировка. (McArdle, William D. et al.: Exercise Physiology: Energy, Nutrition and Human Performance: Lea&Febiger: Philadelphia, P.A. стр. 25, 26). Затова, моята препоръка е (за да не се стигне до този процес) – мъжете, консумирайте не по-малко от 200 грама въглехидрати, а вие дами – не по-малко от 140 грама въглехидрати.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
