Гръбначният мозък е разположен в канала на гръбначния стълб. Дължината му е около 45 см. И наподобява връв, дебела около 1см. Горният му край преминава в продълговатия мозък, а долният край постепенно изтънява, като образува конус, завършващ на равнището на втория поясен прешлен. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди- предна и задна.
Гръбначният мозък има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е паяжинообразна, нежна и прозрачна. Вътрешната е „мека” и лежи върху самата повърхност на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространството между обвивките е изпълнено с гръбначномозъчна течност, в която гръбначният мозък е защитен от удар и сътресение.
Гръбначният мозък е изграден от бяло и сиво вещество. Бялото вещество е разположено отвън и обвива като мантия сивото, което се намира във вътрешността. Състои се от аксони /нервни влакна/, които образуват два вида пътища: възходящи към главния мозък и низходящи от главния мозък. Сивото вещество на мозъка е разположено отвътре и е изградено от телата на невроните.
По форма при напречен пререз наподобява пеперуда с разперени крила. В центъра по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначномозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма. ”Крилата” на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога. В предните рога се намират телата на нервните клетки, чиито аксони се отправят към мускулите или към други органи и изпълняват двигателна функция. До задните рога достигат разклоненията на сетивните нерви.
Всички останали нервни клетки са междинни или свързващи. От двете страни на гръбначния мозък последователно излизат 31 двойки гръбначномозъчни нерви. Отрязъкът, от който излиза една двойка нерви, се нарича сегмент. Всеки нерв започва от рогата на сивото вещество с две коренчета- предно и задно. Задните коренчета са образувани от крайщата на сетивните /центростремителните/ нервни влакна, по които преминават импулсите от мускулите, кожата, ставите, сухожилията и др. към гръбначния мозък. Предните коренчета се образуват от началото на двигателните /центробежните/ нервни влакна, които са дългите израстъци на двигателните неврони, разположени в предните рога. По тях протичат импулси от гръбначния мозък към скелетната мускулатура.
Сетивните и двигателните нервни влакна се съединяват и образуват смесените гръбначномозъчни нерви. Близо до мястото на сливане сетивното коренче е надебелено и образува гръбначномозъчен ганглий, в който са разположени телата на сетивните неврони. От тялото на сетивните неврони излиза израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка – централен /по- къс/ , който се насочва към гръбначния мозък, и периферен /много дълъг/, който изгражда сетивната част на смесения гръбначномозъчен нерв. Той завършва с рецептори в кожата, мускулите, надкостницата и др.
Централният израстък на сетивния неврон предава импулса на междинните неврони в гръбначния мозък,които изпращат информация както по двигателните неврони, така и до главния мозък.По такъв начин той се „ уведомява” за дразненията, идващи от рецепторите. Телата на двигателните неврони в гръбначния мозък получават импулси не само от сетивните неврони, но и от главния мозък. Крайщата на двигателните нерви завършват със синапси в скелетните мускули.
Ако се прережат задни коренчета, тази част на тялото , която е свързана с тях, губи своята чувствителност, като се запазват движенията. Ако се направи същото с предни коренчета, наблюдава се пълна парализа на инервираните мускули, но учещанията за допир, болка, топло и студено се запазват.
Функции на гръбначния мозък
Гръбначният мозък има три основни функции: проводна, рефлексна и вегетативна.
- Проводната функция се изразява в провеждането на информация от сетивните нерви до главния мозък и от него до двигателните неврони на гръбначния мозък. При увреждане на гръбначния мозък се наблюдават много тежки нарушения както в сетивността, така и в двигателните реакции /парализи/.
-
Рефлексната функция се осъществява чрез многобройните рефлексни дъги, които преминават през гръбначния мозък. Рефлексите имат сегментен характер. Те се проявяват само тогава, когато е запазена целостта на рефлексната дъга.
Рефлексите лесно могат да бъдат показани на жаба с отстранен главен мозък /спинална жаба/. Ако на задния крак на такава жаба се приложи леко механично или химично дразнене /разредена солна или сярна киселина/, животното реагира само със свиване на крайника. При по-силно дразнене реакцията е по-бурна, тъй като се включват повече гръбначномозъчни сегменти, а от тук и повече мускулни групи.
Пример за двуневронен рефлекс у човека е коленният рефлекс. При рязък, но не много силен удар по сухожилието под колянното капаче се възбуждат рецепторите на четириглавия мускул на бедрото. Възникналият нервен импулс се провежда по сетивния нерв до поясните сегменти на гръбначния мозък. От там по двигателния нерв импулсът достига обратно до четириглавия мускул, той се възбужда и съкращава, в резултат на което подбедрицата отскача нагоре.
По-голямата част от рефлексите, свързани с гръбначния мозък, се осъществяват с повече от два неврона. Сетивните и двигателните неврони в тези случаи са свързани в гръбначния мозък чрез междинни неврони.
- Вегетативната функция на гръбначния мозък се осъществяна от група неврони в гръдните и кръстните сегменти /вегетативни центрове/,от които излизат периферни вегетативни нерви. Тези вегетативни центрове регулират по рефлексен път някои функции на организма, които не зависят от волята на човека:потната секреция, тонуса на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, семеизпразмането на мъжа, съкращаването на маточната мускулатура при раждане, изпразване на пикочния мехур и на дебелото черво и др.
Следете всичко по темата, ако този материал ви е харесал в раздел „Анатомия и физиология“ тук. В този раздел ще откриете много и всичко по темата човешко тяло.
