Диетата и начина на хранене според кръвната ни група намалява теглото (ако имате наднормено такова), защото се избягват лактините, които стимулират отделянето на инсулин. Това подобрява не само усвояването на глюкозата, а и на мазнините и на аминокиселините. В тази връзка, хранене според кръвна група на Запад е не мода, а начин на хранене, за по-добър живот!
По-детайлно разгледано обаче, храненето по кръвна група няма да ви накара да загубите тегло! Вие можете да се храните по кръвна група, но имате излишък от приети калории, ето ви аргумент, че нешата няма да се получат. Това не е „диета“, това е начин на живот. Запознайте се с материалът ми „Генезисът на храненето според кръвната група“. Както при разделното хранене, така и тук, хората си мислят че ще отслабнат с такъв режим. Не! Спрете да мислите в тази посока – за отслабващия ефект. Храненето според кръвна група ще ви гарантира:
- максимално усвояване на хранителните вещества
- засищане на организма а микро и макро елементи
- правилна обмяна на веществата
- хормонален баланс
- дълголетие и духовна хармония
Успоредно с храненето и правилата на хранене по кръвна група, трябва да знаете и:
- колко пъти дневно да се храните
- как да разпределите протеините, мазнините и въглехидратите в деня
Ако направите и тези два момента част от храненето си по кръвна група – вие наистина ще сте здрави и много добре обучени на тема хранене. Ето кратки насоки какво да направите:
- Определете вашата цел – дали ще поддържате килограми, ще губите тегло (за сметка на мазнини) или ще покачвате тегло (за сметка на чиста мускулна маса). След това направете тези калории спрямо тази ваша цел!
- Изберете храните за вашата кръвна група от калориметричната таблица и си направете меню на хранене
Съществуват строги закономерности в подбора на храни, ако се храним по кръвни групи. Това според мен води до по-бързото и по-ефективно усвояване на хранителните вещества от тялото, до бързото им преразпределения по нужди – една част за стероидните ни хормони, друга част за органите ни, трета за системите ни.
Моят цитат, от статията ми за групите храни, според кръвна група, дава ясна представа, защо и при какви условия, ще се или се храним по кръвна група. Кои са тези храни, нека ги видим?
За кръвна група 0
Храненето за кръвна група О: добри са почти всички плодове с изключение на къпиновия и на портокаловия сок. От месата трябва да се яде редовно червено месо. Добри са всички видове риби. Добрите мазнини са ленено масло и зехтин. Рибеното масло, сусамовата и царевичната мазнина са противопоказани, не ги консумирайте. От ядките орехите и тиквеното семе считам за добри храни.
Могат да се ядат и бадеми, лешници, сусам, тахан и слънчоглед. Не препоръчвам пърженото кашу, фъстъци, шамфъстъци, бразилски орехи. От бобовите храни могат да се ядат всички видове без лещата. Нито една храна от зърнените не е подходяща за хората от кръвна група 0. Допустими са само по-малко ориз и овесени ядки. От зеленчуците трябва да избягват люцерната, зелето и карфиола, печурките и маслините.
Картофи и царевица не се препоръчвам, наистина. Могат да се приемат доста видове подправки, но да се избягват канела, индийско орехче, черен и бял пипер, ванилия. Никакъв оцет, дори и ябълков! Билки подходящи са глухарче, сминдух, джинджифил, хмел, липа, магданоз, мента, шипка и сарсапила. Да се избягват напълно люцерна, алое, корени от репей, подбел, царевична коса, ехинацея, тинтява, червена детелина, ревен, сена, овчарска торбичка, жълт кантарион, листа от ягоди.
Могат да пият газирана вода, бира и вино. Но знаете, че първите две пък, не са за диета. Трябва да изключат кафето, концентрираните напитки, черния чай, кока-кола и китайския чай.
За кръвна група А
Храненето за кръвна група А: хората от тази кръвна група са единствените (аз съм от тази група), които с времето могат да станат вегетарианци. От плодовете могат да ядат всичко, което расте на територията на съответния географски пояс. Но с изключение на лимона и на грейпфрута, трябва да избягват всички други тропически плодове. Мляко, яйца, пшеничени продукти и почти всички видове ядки могат да консумират свободно. Могат да консумират и по-малко риба. Но е противопоказано да приемат прясно мляко и сладолед – това убива пепсина!
От зеленчуците не трябва да ядат чушки, картофи и домати. Всички други видове зеленчуци са добри за тях. Подходящи билки са глог, ехинацея, клинавиче, лайка, валериана, бял трън, жълт кантарион. Полезни са пробиотиците с млечнокисели бактерии в тях. Не трябва да вземат самостоятелно витамин А!
За кръвна група В
Храненето за кръвна група B: хората с тази кръвна група да консумират соковете (пресните фрешове) от грозде и ананас. Да се избягва доматен сок. Плодове могат да се консумират спокойно както българските, така и всички вносни плодове. От бобовите растения не може да се яде единствено леща.
От зеленчуците не трябва да се консумират домати и репички. Като хранителна добавка е добре да се поемат по 400-600 мг калций дневно – главно от зелените листни зеленчуци, от зърнените храни, от кафявия ориз и от бобовите растения. Много добър за хората от кръвна група В е сладкия корен, но той трябва да се взема под лекарско наблюдение! Той изчиства черния дроб и жлъчните пътища и има антивирусна насоченост, действа добре на стомашните язви и регулира кръвната захар.
Добри билки са също така гинко билоба и сибирският женшен. Гинко билоба подобрява циркулацията на кръвта в мозъка и в сърцето. Женшенът пък е общотонизиращ. Да се избягват билките – алое, подбел, царевична коса, сминдух, тинтява, хмел, липа, червена детелина, невен, сена, овчарска торбичка.
За кръвна група АВ
Храненето за кръвна група B: от тази хората могат и е позволено да се пият всякакви сокове, без портокаловия. Тук визирам прясно изцеден сок, а не този от кутии. Като хранителни добавки могат да употребяват в ниски дози витамин С – до 250 мг дневно, цинк и селен. Морските храни като хек, сьомга, охлюви им действат чудесно, но са им противопоказани змиорки, жабешки бутчета, маринована херинга, стриди, скариди и пушена риба.
От растителните масла трябва да се избягват царевично, слънчогледово и сусамено олио. От ядките понасят и са им полезни до 50 грама дневно фъстъци, орехи, кашу, бадеми. Но трябва да избягват лешник, тиквено семе, сусам, тахан и слънчоглед. Тук говоря за неовкусени, разбира се. Солта задържа вода.
0т зърнените храни добри са просо, овесени ядки и кафяв ориз, до 1 филийка пшеничен хляб. Трябва да избягват царевицата. Подходящи зеленчуци са люцернови зародиши, броколи, карфиол, целина, краставици, листа от глухарче, чесън, магданоз, зеле, моркови, джинджифил, хрян, праз, маруля, диви гъби, бамя, маслини, лук, картофи, тикви, тиквички, домати и репи. Противопоказани са: люти чушки, черни маслини, пиперки.
От бобовите растения хората от кръвна група АВ могат да ядат спокойно леща, зелен грах и зелен фасул. Не трябва да консумират черен боб и нахут. От месото им препоръчвам и може да се яде по малко агнешко, заешко, пуешко (без мазнини), а така също черен дроб и фазани.
Не може да се консумира бекон, телешко, пиле – причиняват тромбози и инсулти. Добрите подправки са къри, хрян, магданоз, майонеза, горчица,, куркума, сминдух, червен лют пипер. Да се избягва анасон, бадемова есенция, черен и бял пипер, кет-чупи и туршии. Полезни напитки, но в малки количества – зелен китайски чай, кафе, газирана вода, бира, вино. Не трябва да се пият концентрати (всички видове), черен чай, кола и други газирани напитки. Подходящи билки са глог, ехинацея, клинавиче, лайка и валериан, бял трън и чай от ананас.
Малко бележки относно храносмилателната система
Храненето според кръвна група е базирано не само над свойствата на кръвта, а и над особеностите на всички компоненти на храносмилателната система. Ето затова ви споделям кратки щрихи относно топографията и анатомията на органите на храносмилателната система на човека.
Повече за анатомията на човешкото тяло, следетете и четете в раздел „Анатомия и Физиология“.
Устройство и функции на стомаха
За да ви покажа, че храната трябва да бъде не само консумирана, но и правилно смляна, ще ви запозная с процесите, които протичат от момента й на поемане. Погледнете статията ми за устна кухина и дъвчене на твърдите частици. След което се запознаете със статията ми за ензими:
Ензимите са биологични катализатори (ускорители на химични процеси), за които са валидни всички общи свойства на катализаторите. Отличават се от тях по изключително високата си ефективност, специфичност (субстратна и реакционна) и възможността за регулация на активността и синтезата им. Ензимите са високоспециализирани белтъчни молекули, които биват еднокомпонентни (съдържащи само белтъчна част) и двукомпонентни (съдържащи белтъчна и небелтъчна част ). Ако връзката между двете съставни части е слаба, небелтъчната част се нарича коензим, ако връзката между двете части е здрава, ковалентна – небелтъчната част се определя като простетична група.
За да се убедите, че наистина най-важното за една диета е усвояването на хранителните стойности и трите групи макронутриенти:
Гълтачът е разположен в областта на врата. Горната му част е само въздухоносен път, в средата се пресичат пътя на храната и пътя на въздуха, а през долната му част преминава само храната. Средната му дължина е 12-15см. След оформянето на хапката, пропита от слюнка, тя попада в задната част на езика, след което мекото небце се повдига и затваря отворите на носната кухина. Едновременно с това се повдига и гръклянът и входът му се затваря от надгръклянника.
По такъв начин въздухоносните пътища се затварят и предпазват от попадане на храна в тях, след което хапката се гълта. Важно е да се помни, че при човек, изпаднал в безсъзнание, този гълтателен процес е нарушен и в трахеята могат да навлязат течности и храна. Ето защо на припаднал човек никога не трябва да се дават течности.
След попадането на храната в гълтача неговите мускули над хапката се съкращават и тя се придвижва към хранопровода.. Гълтачът преминава в хранопровода без рязка граница. Хранопроводът е тясна тръба, дълга 22-25см, която заедно с трахеята навлиза в гръдната кухина, преминава през диафрагмата и се отваря в стомаха. Лигавицата му е многослоен плосък епител. След като хапката попадне в началото на хранопровода, мускулите му се съкращават и я изтласкват в стомаха. Твърдите храни преминават за 6-8сек, а течностите за 1-2сек.
Стомахът е торбесто разширение на хранителния канал, в което се натрупва храната и се подлага на действието на стомашния сок и във вид на каша преминава в тънкото черво. Стомахът по форма прилича на круша, разположен е под лявата част на диафрагмата. Формата му се мени в зависимост от положението на тялото, възрастта, пола, степента на напълненост. Обемът на стомаха е около 3 литра.
Отворът на хранопровода в стомаха се нарича кардия, средната му част – тяло, а срещуположния край на кардия, където е връзката му с дванадесетопръстника се нарича пилор. В края на пилорната част има пръстовиден гладък мускул, който образува сфинктер (стегач). Свиването и разпускането на пилорния сфинктер и перисталтичните движения на стомаха регулират излизането на храната от стомаха. Перисталтичните вълни са периодично свиване и отпускане на мускулите на храносмилателния път, при което съдържимото се придвижва по посока на ануса.
Стените на стомаха имат устройство, подобно на останалите отдели на храносмилателния канал. Характерна е силната мускулатура, съставена от три слоя. Лигавицата е нагъната и съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Стомашните жлези произвеждат солна киселина, ензими и слуз, които влизат в състава на стомашния сок. Интересно е, че солната киселина не уврежда тъканите на стомаха. Установено е, че най-вътрешня слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки. Освен това има клетки, които произвеждат слуз, която предпазва стомашната стена от действието на солната киселина.
Постъпващата от хранопровода храна се наслоява в стомаха. Пълният стомах създава усещане за ситост. Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа в зависимост от нейните физични качества и химичен състав. Най-малко престояват течностите, а най-дълго престояват храните богати на мазнини. Когато хапката попадне в стомаха, в нея постепенно прониква стомашен сок. Под влиянието на ензима пепсин започва разграждането на белтъците – най-напред до по-ниско молекулни съединения (пептиди), а след това до аминокиселини.
Пепсинът се отделя в неактивна форма. Активирането му зависи от солната киселина. Освен това солната киселина осигурява набъбването на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко, което улеснява действието на ензимите. Тя има и бактерицидно действие и предпазва стомаха от възникване на инфекции.
Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Тя започва няколко минути след постъпването на храната в устната кухина, продължава няколко часа и зависи от физичните и химичните качества на храната. Използвайки създадения от него модел на т.нар. мнимо хранене, И.П.Павлов установил, че независимо от това, че храната не попада в стомаха, от направения в него отвор (фистула) изтича стомашен сок. Сок не се отделя, ако се пререже блуждаещият нерв, който стига до стомаха.
С това той доказал безусловнорефлексния характер на стомашната секреция. Секреция на стомашен сок предизвиква и видът на храната, обстановката, която е свързана с нейното приемане. Тази секреция е условно рефлексна и зависи от допълнителни условия. Стомашния сок, отделен по рефлексен път (безусловен и условен), Павлов нарича “апетитен”. Той има голямо значение за нормалното протичане на храносмилането. Различни дразнители, които водят до неговото потискане (шум, болка, неприятен вкус на храната), особено в детска възраст нарушават храносмилателния процес.
Освен по нервно-рефлексен път стомашната секреция се регулира и хуморално. Някои вещества, които се намират в месните и зеленчуковите бульони, кофеинът, гастринът /хормон, който се отделя от лигавицата на пилора/ постъпват в кръвта и чрез нея повторно стигат до жлезите на стомаха и стимулират секрецията на стомашен сок. Тази регулация се означава като хуморална.
Устройство и функции на червата
От стомаха хранителната каша се придвижва на порции към червата. Здравият сфинктер на пилора /при изхода на стомаха/ се отваря в момент, когато до него стигне силна перисталтична вълна, идваща от стомаха. Стомашното съдържимо никога не преминава наведнъж в червото при нормално храносмилане. Червата се състоят от два дяла – тънко и дебело черво.
Тънкото черво заема по-голямата част от коремната кухина. Дължината му у възрастен човек е от 5 до 7 метра. Началната част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Той има форма на подкова (или 12 напречни пръста) и достига дължина около 30 см.
В дванадесетопръстника се влива големия изходен канал на жлъчния мехур както и каналът на задстомашната жлеза (панкреаса). В дванадесетопръстника хранителната каша се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза, жлъчката и сока, отделен от стените на червото. Движенията на чревната мускулатура подпомагат смесването на храната със смилателните сокове, улесняват всумкването й и я придвижват към дебелото черво. Лигавицата на тънкото черво се състои от кръгово разположени гънки. Тя е осеяна с жлези, които секретират сок (2-3 литра за 24 часа), богат на ензими с алкален характер.
Цялата лигавица е покрите с многобройни власинки, които значително увеличават нейната площ (около 10 пъти) и улесняват всмукването на хранителните вещества. На 1 см се намират 3000 – 4000 власинки. Движенията, които извършва тънкото черво са два вида: перисталтични – за придвижване на храната, и махови за размесването й с чревния сок.
Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво, на долния край на което се намира червеобразен израстък наречен апендикс.
Той е дълъг 8-10 см. В някои случаи се възпалява и предизвиква заболяването апендицит. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в право черво, което завършва с анус. След почти пълно оперативно отстраняване на стомаха е напълно възможно да се живее без сериозно нарушение на нормалното храносмилане поради наличието на задстомашна жлеза и жлъчка. Задстомашната жлеза (панкреасът) е разположена зад стомаха в извивката на дванадесетопръстника. Тя отделя сок, който е много богат на ензими.
Ензимът трипсин има значение за смилането на белтъците, като ги разгражда до аминокиселини. Мазнините се разграждат под действието на ензима липаза до глицерол и мастни киселини. Панкреатичният сок съдържа и натриев бикарбонат, който неутрализира солната киселина, дошла със стомашното съдържание и осигурява алкална среда за действието на ензимите.
Жлъчката се образува в клетките на черния дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Разположен е в дясната подребрена област под диафрагмата и тежи около 1500 грама. Той е богато кръвоснабден. Една от основните му функции, свързани с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Освен активиращото действие на липазата, жлъчката емулгира мазнините.
По такъв начин тяхната повърхност се увеличава и се подпомага разграждането им. Жлъчката се образува в клетките на черния дроб непрекъснато, но попада чрез общия жлъчен поток в дванадесетопръстника само при постъпване на храна в стомаха. В интервалите между храненето се събира в жлъчния мехур. Жлъчката съдържа жлъчни соли и пигменти. От дванадесетопръстника храната попада в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок. Той съдържа комплекс от ензими, разграждащи неповлияните белтъци, мазнини и въглехидрати до техните основни съставни елементи и ги подготвя за всмукване. Промените на хранителните вещества в хранослмилателния канал са първия етап от обмяната на веществата и енергията.
Така разградените хранителни вещества попадат в лигавицата на тънкото черво, където чрез чревните власинки се извършва всмукването и попадането им в кръвта. Всмукването се осъществява главно от лигавицата на тънкото черво. В устната кухина се всмукват само някои лекарствени вещества – например нитроглицерина. Една таблетка поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърдечния мускул и бързо успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, готварска сол и алкохол. Тази е причината за бързото действие на алкохола, особено когато е приет на празен стомах. Основната част от веществата се всмукват от тънкото черво. Крайните продукти от разграждането на белтъците и въглехидратите се всмукват в кръвта, а на мазнините – предимно в лимфата.
Веществата, които не се всмукват, преминават в дебелото черво. Тук става преди всичко сгъстяване на чревното съдържимо поради извличане на невсмуканата вода, както и бактерийно разграждане на някои трудноусвоими вещества (целулоза и др.). Бактериите имат значение преди всичко за образуването и всмукването на някои витамини. След продължително лечение с антибиотици чревната флора се унищожава и това води до нарушения в дейността на дебелото черво. Дебелото черво извършва от време на време движения, които придвижват съдържанието към правото черво, където то се събира и периодично се изхвърля навън.
Движенията на червата и секрецията на смилателните сокове се регулира по нервен и хуморален път. Перисталтичните движения се засилват при механично дразнене, което се причинява от хранителната материя. Под влияние на киселото съдържимо, което преминава от стомаха, в лигавицата на дванадесетопръстника се отделят хормоноподобни вещества, които стимулират отделяне на панкреатичен сок богат на ензими, натриев бикарбонат и жлъчка от черния дроб. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната. Зеленчуците, плодовете, черният хляб и други предизвикват по-силни дразнения на червата и по-силна перисталтика.
Изводи за храненето според кръвна група
Храненето изобщо, не е лесна задача. Това е човешка отговорност. Начина на хранене е въпрос на личен избор. За мен, храненето според кръвна група също е въпрос на личен избор. В началото на материала ви помогнах как да си оформите меню, съобразно и видовете храни, които също споделих. Опитайте този начин на хранене.
Ползи от хранене според кръвна група
- добро усвояване на хранителните вещества
- липса на отпадналост, подут корем и неразположеност
- никакъв запек
- тонус и крепко здраве
Недостатъци от хранене според кръвна група
- еднообразно меню – тесен спектър храни
- ангажираност в търсене и приготвяне на храната
Обратно към раздел „Хранене“.
