Първото бебе за 2019 година в ``Спасителния център за диви животни`` е брадато лешоядче!

Голямо вълнение за екипа на Спасителния център за диви животни на ``Зелени Балкани`` донесе излюпеното вчера бебе брадато лешоядче. То е единственото малко от вида за тази година, тъй като двойката брадати лешояди успяха да снесат само едно яйце.

То е първото малко за този сезон и се появи на бял свят 55 дни след като бе снесено яйцето, точно в деня, в който го очаквахме ние. Наложи се да му помогнем да излезе от черупката, защото изпитваше известни затруднения да се справи само с тази сложна задача. Веднага го настанихме на топло в инкубатор, където го стоплихме и изсушихме. За няколко часа, то се превърна от едно мокро придобило формата на яйцето мъниче, в красиво птиче с чисто бял пух.

Днес е едва втория му ден и все още е на етап първи хапки храна. Не скрива апетита си, въпреки, че след всяка хапка главичката му натежава и му трябва почивка преди новата порция. Лешоядчето ще остане под нашите грижи още няколко дена, за да сме сигурни, че се развива добре и чак тогава ще го върнем в гнездото при родителите му.

Това е шестото малко на тази двойка, единствена от вида си в България.

А когато достигне възрастта, в която малките напускат гнездото, то ще бъде освободено в някой от целевите райони на Европейската програма за застрашени видове (EEP). Двойката брадати лешояди ни е предоставена от EEP с цел да събираме опит в размножаването на редкия вид птици, като в замяна ние даряваме излюпените от нас малки за целите на Програмата.

Бихме искали да благодарим на Алекс Йопис от Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) за насоките му при отглеждане на малкото, както и за това, че винаги споделя опита си с нас.

Информационните дейности на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, свързани с брадатия лешояд, се изпълняват от проект: „НАТУРА 2000 в България – НОВИ ХОРИЗОНТИ“ - LIFE17 GIE/BG/000371

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната дива гъска в Европа и Азия. Дължината на тялото й достига до 56 см, а размахът на крилете - до 135 см. Това е единствената гъска с ярко оперение, което я прави много красива. Почти цялата световна популация на вида, която наброява около 50 000 птици, прекарва зимата в Добруджа и може да се наблюдава в България и Румъния от ноември до март. През октомври –ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина. При по-големи застудявания отделни ята посещават Бургаските езера,както и някои водоеми във вътрешността на страната.

Единственото място на Земята, където червеногушата гъска гнезди е тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан в Русия, северно от 70-тия паралел. До началото на 70-те години на миналия век видът е зимувал около Каспийско море. Поради смяната на зимните култури там с памук, птиците променят зимовището си и сега цялата световна популация зимува в България и Румъния и частично в Украйна. За да стигне до западното крайбрежие на Черно море, червеногушата гъска прелита около 6000 км по долината на река Об, покрай планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.

В основните си зимовища на територията на България и Румъния гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица. Периодично птиците прелитат до крайбрежните езера, за да пият вода. Тези езера, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене, се използват от птиците за нощувка. В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при спокойни води – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.

В тундрите на северозападен Сибир, където червеногушите гъски гнездят, те често стават жертви на хищници – главно полярни лисици. През септември гъските поемат дълго и опасно пътуване на югозапад, по време на което са подложени на редица опасности – лов, безпокоене по местата, където се хранят или почиват и т.н.

Тъй като през зимата червеногушите гъски формират смесени ята с големите белочели, които са обект на лов, те често стават жертва на ловците.

Оцеляването на червеногушата гъска през зимата зависи от спокойствието й по местата за почивка и хранене – когато птиците прекарват повечето време в летене и опити да избегнат безпокойството, причинено от хора, те губят енергия и се изтощават. Така не могат да натрупат необходимите енергийни мастни запасите, за да преживеят дългия път обратно към Сибир.

Всякакви радикални промени в земеделската практика на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново преместване на зимната квартира на вида. Затова е нужно устойчиво развитие на земеделието в Добруджа, което да отчита нуждите както на човека,така и на червеногушата гъска.

Една от на-новите заплахи за вида е свързана с бума на инфраструктурните проекти в района през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха намалили значително площта на наличните местообитания, използвани от червеногушата гъска за хранене и почивка.

Макар и да не представлява заплаха сама по себе си, липсата на разбиране и съпричастност към проблемите и защитения статут на червеногушата гъска и нейните местообитания засилва още повече ефекта на изброените по-горе заплахи за вида.

Дейностите по проучване и опазване на червеногушата гъска се извършват от БДЗП вече близо 25 години.

Основните дейности, провеждани от средата на 90-те години на ХХ век са свързани с мониторинг на зимуващата популация в България и борбата с бракониерските прояви в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са ключови места за вида през зимния период.

През този период БДЗП инициира и създаването на международна работна група за червеногушата гъска, която включва представители на страните от ареала на вида. Важна дейност на групата е началото на координирания зимен мониторинг на вида на територията на Украйна, Румъния и България. Данните от този мониторинг стоят в основата на оценката на международния статус на вида и числеността на световната популация за нуждите на IUCN и Wetlands International.

Съществен принос за опазването на червеногушата гъска имат дейностите на БДЗП по опазване на Орнитологично важните места, които са ключови за вида и подготовката на тяхното обявяване за обекти по Рамсарската конвенция.

В първите години на новия век международната работна група се трансформира в работна група за вида към Афро-евроазиатското споразумение за водолюбивите птици (AEWA). Координирането на работната група е делегирано на БДЗП, съгласно споразумение между Wildfowl & Wetlands Trust и секретариата на AEWA.

Международната работна група на AEWA за червеногушата гъска (LWfG МРГ) се учреди от секретариата на UNEP / AEWA през 2012 г., като се състои от назначени делегати от 5-те страни, определени като ключови страни за вида. Основна задача на Работната група е да подпомага и координира изпълнението на Плана за действие за опазване гъската в страните от ареала.

Като наблюдатели участват и някой международни организации и научни институти.

В периода 2010-2015г. стартира проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз - „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България”. Проектът се осъществи в партньорство с Тръста за водолюбивите птици и влажните зони (Великобритания), Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания), Ловно-рибарско дружество – Шабла и земеделска кооперация „Кирилови ООД“. Той подпомагаше и координирането на Международната работна група.

Царският орел е една от най-редките птици на планетата. Той е световно застрашен вид и популацията му намалява в световен мащаб. В миналото царският орел е бил една от най-разпространените грабливи птици в България. Преди 200 години у нас се смята, че е имало около 2000, а днес са останали едва 24 двойки.

От хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или му се напакости, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат орел” заради белите петна, наподобяващи еполети върху крилете му, които се виждат при полет.

Причините за драстичното намаляване на вида са много, но сред основните са масовото избиване на хищните птици през 50-70-те години на миналия век, промяната на местообитанията и развитието на интензивно селско стопанство, което доведе до намаляване и изчезване на дивите животни, които служат и за храна на царския орел. Неправилното използване на пестициди в земеделието, незаконното залагане на отровни примамки и бракониерството са все още причина за смъртта на много орли. През последните години се разкри и още една заплаха за царския орел, за която доскоро нямаше доказателства. Чрез сателитното проследяване на царски орли БДЗП доказа, че значителна част от младите птици загиват в резултат на токов удар, при опит да кацнат на необезопасени стълбове от електропреносната мрежа. Над 80% от царските орли, които следим със сателитни предаватели и чиято съдба е известна, загинаха от токов удар на територията на България и Турция.

Дейностите по проучване и опазване на царския орел се извършват от БДЗП вече близо 20 години. През 2009 г. стартира и първия проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз за България - проектът „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”. Проектът се осъществява в партньорство с Кралското дружество за защита на птиците, Унгарското орнитологическо дружество, Национален парк „Централен Балкан” и Фонд за дивата флора и фауна.

Сред основните постижения, постигнати в рамките на проекта са: ръст на популацията на царския орел с около 20% и увеличаване на гнездовия успех с около 30%. Резултатите са постигнати благодарение на комплексни природозащитни дейности като подхранване, поставяне на изкуствени гнезда, възстановяване на местообитанието, работа с институциите и много други. Обезопасени бяха 561 опасни ел. стълба, съвместно с електроразпределителната компания „ЕВН България”, с които бе подписан меморандум за сътрудничество и бе стартирано първото за България партньорство в тази област. Съвместно с Министерството на земеделието и храните бе въведена нова Агро-екологична мярка, част от Програмата за развитие на селските райони, която стимулира фермерите да превърнат обработваемата си земя в пасища, за да помогнат за оцеляването на лалугера – основната храна на царския орел. В рамките на проекта бяха поставени предаватели на 25 млади царски орела, благодарение на което вече имаме много по-точна информация за причините за високата смъртност и начинът на живот на вида. Това е най-голямата програма за сателитно проследяване на царски орли в света. Осъществени бяха десетки срещи с ключови местни общности – фермери, ловци и представители на местния бизнес. Проведени бяха обучения на учители по биология в над 300 училища от Натура 2000 зони в цялата страна. Благодарение на десетките публикации в медиите, информационните материали, социалните мрежи и гигантския 25-метров графит с царски орел, който украси 32 СОУ в центъра на София, днес много повече хора в България знаят за нелеката съдба на тази величествена птица и са готови да помогнат за опазването й.