Остър гастрит
Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства. Стандартни симптоми: сухота в устата или обилно слюноотделяне, тъпа болка в стомаха тежест в горната част на корема, гадене и виене на свят, езикът е обложен със сиво бял цвят.
Хроничен гастрит
Представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Понякога представлява по–нататъшно развитие на острия гастрит. Предизвиква се от многобройни фактори: от хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане; от съпътствуващи инфекциозни и хронични заболявания. Хроничният гастрит се дели на няколко под вида: атрофичен, повърхностен, гигантски, ерозивен.
- атрофичният гастрит – болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.
- повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често уригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същата локализация.
- гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Болните се оплaкват от безапетитие, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв и в изпражненията /хематемеза и мелена/, отслабват на тегло и се появява анемия.
- ерозивният гастрит. Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи.
Какво лечение да предприемем при гастрит?
Хигиенно-диетичен режим – консумация на храни приготвени посредством варене, печене и задушаване и избягване на такива приготвени посредством пържене, опушване и паниране. Редовно, често и бавно хранене на малки порции с максимално добро сдъвкване на храната. След хранене избягвайте да си лягате 2-3 часа, вдигането на тежки предмети и напрягане. Предпочитайте по-широки и удобни дрехи. На ден трябва да се приемат: белтъчини 100-110 г, мазнини 100-110 г, въглехидрати 400-450 г, готварска сол 8 г. Калории 3000-3200.
Препоръчват се следните храни:
Хляб – бял, изпечен предния ден, сухари от бяло брашно, кифлички с ниско съдържание на мазнини, пандишпанени десерти.
Супи – млечни с овесени или други ядки, с макаронени изделия, крем супи от пресни зеленчуци (без зеле), плодове, супи от пиле, риба, месо, приготвени от слизеста отвара от жито (не от бульон).
Основни ястия – от кайма от нетлъсти меса: говеждо, телешко, заешко, пилешко кюфтета на пара и варени, пудинги, рула, бьофстроганов от варено месо, един или два пъти в седмицата цяло парче месо, добре сварено, без мазнини и сухожилия. Добре сварено пилешко без кожа. Нетлъста риба варена на пара или въвода.
Мазнини – краве масло и зехтин.
Млечнокисели продукти – кефир или заквасено мляко (еднодневна закваска), некисела сметана, извара, суфлета, пудинги от извара на пара или водна баня.
Ястия от яйца – варени рохки яйца и омлети на пара.
Зърнени храни – макаронени изделия, овесени, пшеничени и др. видове ядки.
Зеленчуци – картофи, моркови, тиквички, цвекло, тиква, карфиол, алабаш, земна ябълка, зелена салата – пюрета, суфлета и пудинги на пара, кюфтета и др.
Предястия – хайвер с масло (един – два пъти седмично по 20 г), пастет от варено месо, крокети от риба или месо на пара, желирана в зеленчуков бульон риба.
Десерти – варени пасирани (дори претрити през сито) сладки плодове, сурови ягоди, пасиран компот, кисели и желета от сладки плодове, млечни кремове и желета, сладко, мед.
Напитки (студените със стайна, топлите с телесна температура) – слаб зелен и черен чай, чай с мляко или течна сметана, слаби кафе и какао с мляко, слаба отвара от шипки, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, разредени с вода.
Храни при гастрит, които трябва да се избягват
Всички рафинирани въглехидрати. Това означава захар във всичките й форми, особено бялата захар и всички храни и питиета, съдържащи захар. Това означава също бяло брашно и всички храни, приготвени от него като хляб, бисквити, сладкиши, пудинги; бял полиран ориз и други рафинирани зърнени храни като саго или тапиока. Избягвайте газираните напитки, пюрета с плодов аромат и бутилирани плодови напитки — дори така наречените здравословни напитки като шипков сироп или малцови сокове от касис, тъй като те съдържат доста голямо количество захар (около 60%). Внимавайте особено за „скритите“ захари. Много от фабричните храни съдържат неподозирано големи количества захар; например сладоледът съдържа 20% захар, доматеният кечуп – 18%; подсладените туршии – над 30%; кока-колата – 10%; дори сухарите имат около 30% захар.
Фабрично произведените храни за бързо приготовление трябва, да се избягват заради добавките, които съдържат. Става дума за оцветители, консерванти, ароматизанти, емулгатори, стабилизатори, прибавени от фабричния производител за подсилване на вида, аромата и срока на годност на даден продукт. Макар че тези добавки се подлагат на сериозни тестове, никой всъщност няма представа какво ще е въздействието им след време върху човешкия организъм, или пък ефектът от постоянното им натрупване. Смята се, че имат пряко отношение към свръхвъзбудимостта у децата. Силно оцветените храни са особено вредни в това отношение.
Ето основните групи добавки: ароматизанти, емулгатори, втвърдите ли и стабилизатори; хранителни киселини; оцветители; консерванти; анти-оксиданти и подсладители. Някои от антиоксидантите са забранени в много страни, тъй като е доказано, че увреждат черния дроб и бъбреците и увеличават холестерола и мастите в кръвта. Всъщност, трябва да избягваме консервираните храни, туршии, бобови (освен поникнали); касис и сини сливи — заради високата им киселинност. Употребата на сол трябва да е силно ограничена и осолени храни, като фъстъци например, да бъдат напълно избягвани.
Забраненени са: силни чай, кафе, какао; нескафе; месни, рибни, гъбени и силни зеленчукови бульони, боршове; пържени, пушени и консервирани храни; туршии; тлъсти меса и риби, патешко, гъше месо; пикантни подправки – пипер, горчица, хрян, оцет, чесън; зеле, спанак, лук, краставици; мазни теста – бутер и ронливо маслено; черен и пресен бял хляб.
Обратно към раздел „Уелнес“.
