Винаги има фактор, който дава енергия и той е … аденозин-трифосфатът и креатин фосфат! Абривиатурата им е съответно: АТФ – аденозин-трифосфат и КФ – креатин фосфат.
Енергията, съдържаща се в храната, не преминава направо в клетките. Вместо това, тя се пренася чрез богатия на енергия аденозин трифосфат (АТФ). Биологически, това представлява двуетапен процес:
- първо се образува и поддържа АТФ от енергията на вкараните в организма хранителни вещества
- после химическата енергия, получена от АТФ, се използва за по-нататъшно производство на енергия
АТФ произвежда незабавно енергия!
Наличният АТФ в мускулните клетки осигурява енергия за извършване на усилена работа само в продължение на няколко секунди. Цялото количество АТФ в организма е 3 OZ (унции или 84 грама/мл). Интересна особеност на произвеждащото незабавно енергия вещество АТФ е, че не може да бъде транспортирано в кръвта. Запасите от АТФ трябва непрекъснато да бъдат запълвани чрез постоянното му рециклиране вътре в клетката.
КФ (креатин фосфатът) от своя страна, той осигурява допълнителен източник на енергия. За да произведе АТФ допълнително трайна енергия, е необходимо да задейства бързо и то по анаеробен път, т.е. без кислород, друг енергиен източник, а именно, вторият по енергийност фосфат – креатин фосфатът (КФ). Получената допълнителна енергия от количествата КФ е около 3 до 5 пъти по-голяма от тази, получена от АТФ. Поради големия си обем и потенциалните си енергийни възможности, КФ се счита за “енергиен резервоар” (McArdle, W.D. et al: Exercise Physiology: Energy, Nutrition and Human Performance: Lea&Febiger; Pнiladelphia, P.A. стр. 84.85).
Какво представляват фосфатите? Как действат те?
АТФ се образува в т.нар. АТФ синтетазен комплекс. Фосфатните запаси в организма служат като буфер срещу натрупването на млечна киселина. Те спомагат за намаляване на нормалните нива на болката и крамповете, свързани с натрупването на млечна киселина и поради това се разглеждат като ергогенно средство при продължителни физически упражнения. При силова тренировка, наличието на фосфатни нива в кръвта дават възможност да продължим физическото усилие. При анаеробна тренировка, каквато е силовата, фосфатите дават възможност да се направят още едно-две упражнения, когато спортиста вече е изчерпал силите си и е принуден да спре.
Количествата фосфат са от съществено значение за функционирането на мускулите
Фосфатите обаче не служат само за буфери срещу натрупването на млечна киселина. Редица изследвания доказват, че когато извършваме физически усилия, аеробно или анаеробно, фосфатните нива в кръвта рязко се покачват. (Kreider, R.B. et al.: “Effects of phosphate loading on oxygen uptake, ventilatory anaerobic threshold and in performance.” Med. Sci. Sports Exer. 1990: 22: 250-255). Повдигането на фосфатните нива в кръвта се дължи на факта, че мускулите губят фосфатите в тях, тъй като те преминават в кръвта.(Dale G.et al. “Fitness, unfitness, and phosphates.” Brit.Med.J. 1987: 294.). Физическите упражнения стимулират отделянето на фосфати в кръвта по време на тренировката и след нея, като кръвните нива при почивка също бележат голямо повишаване. Състезателите и по аеробни спортове (маратонците например) и по анаеробните спортове (например, елитните състезатели по бодибилдинг, силов трибой) имат значително повишени фосфатните нива в кръвта.
Организмът не може сам да произвежда фосфор. Чрез съответната диета трябва да създадем минералната основа за неговото получаване. Установено е, че спортистите се нуждаят от повече фосфор от хората, които водят заседнал живот, и поради това трябва да го поемат допълнително посредством специална програма за хранене. Доказано е, че при спортисти, подложени на продължителни тренировки, изискваща издръжливост, намалените нива на серум може да доведат до редица сериозни заболявания, като объркване, крайна умора, трудно дишане, сърдечен стрес, потенциални нарушения на сърдечната дейност, сърдечен удар както и срив в дейността на бъбреците.
Погрешно е твърдението, че фосфатите нямат особено значение за спортистите (занимаващи се с аеробен или анаеробен вид спорт). За да могат системите на човешкия организъм да функционират правилно, трябва да се поддържат положителни фосфатни нива. Друг важен фактор, свързан със спадането на фосфатните нива, е стремежът на организма да си осигури хранителен запас за производство на енергия, като започне да извлича калция от костите, когато фосфатните резерви намалеят. Това се дължи на факта, че приблизително 85% от фосфора в организма е свързан с калция, вграден в костната структура.
Второто по важност влияние на фосфатите откриваме при факторите, свързани с глюкозата и гликогена – основните горива за мускулите при физически упражнения. Организмът използва смес от витамин Б6 и фосфат, за да образува гликоген, който впоследствие се преобразува в глюкоза. За да се използва глюкозата като гориво, тя трябва да бъде подложена на процес, наречен фосфоризация. Този жизнено важен процес отчасти зависи от подходящите фосфатни нива. (Chasiotis, D., “Role of cyclic AMP and organic phosphate in the regulation of glycogenolysis during exercise.” Med.Sci.Sports Exer. 1988; 20: 545-550.).
Третото по важност влияние на фосфатите е съпътстващото ги повишаване на отделянето на кислород (естествено, пряко свързано с по-нататъшното използване на кислорода), което намалява нивото на стреса и повишава нивото на представянето и постиженията. Фосфатите осигуряват този уникален резултат, включвайки се във веществото 2,3-дифосфоглицерат (2,3-DPG), което повишава способността на червените кръвни телца да отделят кислород в мускулите. В резултат на това, се увеличава VO2 max. (Cade R. et al.: “Effects of phosphate loading , on 2,3-diphosphoglycerate and maximal oxygen uptake.” Med.Sci. Sports Exer. 1984; 16: 263-268).
Обратно към раздел „Анатмония и физиология“.
4 Коментара