От изключителна важност е организмът сам да може сам да регулира нивата на минералите калий и натрий (това е определнието за електролитния баланс) и последиците от отклоненията в този баланс.
Един от многото начини, по които организмът е в състояние да осигури компенсаторни регулиращи функции, е чрез пикочната система. Бъбреците играят ключова роля в регулирането на концентрацията на калий и натрий (а също и на калций) в плазмата изхвърляйки толкова количество от тях колкото е вкарано в организма. Когато организмът се затруднява да поддържа калиево-натриевия баланс, той се справя с това като отделя активиращ хормон, наречен алдостерон.
При тежки физиологични условия, причиняващи стрес в нормалното протичане на обмяната, се отделят необходимите нива алдостерон. Предприемането на каквито и да е компенсаторни мерки обаче крие потенциална опасност от физиологична смърт!
Нека видим реално, при осъществяването на една фитнес тренировка с висока интензивност (например) и отделянето на алдостерон, какви проблеми можем да имаме, свързани с реабсорбирането на натрия в системата?
Когато организмът ни е подложен на физиологичен стрес, както е при тренировката с висока интензивност (работа с тежести или без такива), поради изпотяването и голямата клетъчна активност се получава загуба на калий и натрий. Щом спаднат техните нивата, се получава сигнал за отделяне на хормона алдостерон. Ролята на алдостерона в този момент е да действа компенсаторно, като абсорбира отделения натрий отново в системата.
Това се извършва в дисталните тръби на бъбреците. Действайки по този начин като със „спирачка“, организма ни е принуден да абсорбира повторно натрия, който е трябвало да отдели.
Основният проблем свързан с това „принудително“ реабсорбиране, се състои именно в какво количеството натрий е трябвало да се отдели. Принуден да поддържа по-високи нива на натрий от заплануваните, организмът се изправя пред проблема как да го задържи.
Принудителното реабсорбиране на натрия води до задържане на вода. Ето тук е причината много хора да споделят следното:
Аз задържам течности! Задържам много вода.
При горе описаната ситуация, организмът не е в състояние да изхвърля и вода (затова и употребата на билкови диуретици е ненужна, дори фатална – защото това допълнително затормозява излишно отделителната система). Тя се изхвърля заедно с натрия. Когато водата не може да се изхвърли по нормален път, организмът я задържа. Трябва да отбележим, че се шири неправилното мнение, че поемането на натрий води до задържане на вода!
Объркването във връзка с това идва от погрешното становище, че наличието на всякакъв вид натрий води до задържане на вода. А това просто не е така. Реабсорбираният натрий води до задържане на вода. Схващането, че трябва да се избягва консумирането на натрий е типичен пример за неразбиране същността на проблема, но за съжаление е преобладаващо в анализите на храненето и диетата.
Алдостеронът оказва същия негативен ефект и върху калия
Проблемите свързани с въздействието на алдостерона върху натрия, се отнасят и до калия. Освен това, той стимулира изхвърлянето на плазмен калий. Без наличие на алдостерон в урината се отделя много малко калий.
Под въздействието на алдостерона изхвърлянето на калия се увеличава до 40-50 пъти! Бъбреците се подлагат на огромен стрес, тъй като са принудени да филтрират повишени количества! Съществува и проблемът с осмотичния дисбаланс между вътрешността на клетката и околната среда, което води до множество здравни проблеми. Нека си припомним, че трябва да се поддържа равновесието и правилното съотношение между количествата на натрия и калия, за да се осигури правилно физиологично функциониране.
Всяко нарушаване на този крехък баланс, предизвикано от намаляване или увеличаване на количествата на тези елементи в клетката, ще предизвика сериозни проблеми. И така, макар в много отношения алдостерона да играе ролята на пазач, действието му може да предизвика и разруха и опустошение. Тук можем да кажем: избягвайте ситуации, при които се отделя този добронамерен, но много опасен хормон.
Разбиране на електролитните нарушения
Електролитите са елементи и съединения, които се срещат естествено в организма. Те контролират важни физиологични функции. Примерите за електролити включват:
калций
хлорид
магнезий
фосфат
калий
натрий
Тези вещества и микролелементи присъстват в кръвта, телесните течности и урината ни. Те се приемат (набавят) с храна, напитки и добавки (подправки, соли и т.н.).
Електролитно разстройство (дисбаланс) възниква, когато нивата на електролити в тялото ви са или твърде високи или твърде ниски. Електролитите трябва да се поддържат в равновесен баланс, за да може тялото ви да функционира правилно. В противен случай жизненоважните телесни системи могат да бъдат засегнати.
Тежкият електролитен дисбаланс може да причини сериозни проблеми като кома, гърчове и спиране на сърцето.
Симптоми на електролитни нарушения
Тъй като ако сме в баланс, ние ще усетим виталност, нека видим какви са симптомите, при нарушен баланс. Леките форми на електролитни нарушения могат и да не причинят симптоми. Такива нарушения могат да останат незабелязани, докато не бъдат открити по време на рутинен кръвен тест. Симптомите обикновено започват да се появяват, след като определено разстройство стане по-тежко. Не всички електролитни дисбаланси причиняват едни и същи симптоми, но мнозина споделят подобни симптоми. Общите симптоми на електролитното разстройство включват:
- неравномерен пулс
- бърза сърдечна честота
- умора
- летаргия
- конвулсии или припадъци
- гадене
- повръщане
- диария или запек
- коремни спазми
- мускулни спазми
- мускулна слабост
- раздразнителност
- объркване
- главоболие
- изтръпване
Обадете се веднага на вашия лекар, ако изпитвате някой от тези симптоми и подозирате, че имате електролитично разстройство. Електролитните смущения могат да станат опасни за живота, ако не се лекуват.
Причини за електролитни нарушения
Електролитните разстройства най-често са причинени от загуба на телесни течности чрез продължително повръщане, диария или изпотяване. Те могат да се развият и поради загуба на течност, свързана с изгаряния.
Някои лекарства могат да причинят и електролитни нарушения. В някои случаи са виновни основните заболявания като остри или хронични бъбречни заболявания. Точната причина може да варира в зависимост от конкретния вид нарушение на електролита.
Видове електролитни нарушения
Повишените нива на електролит са обозначени с префикса „хипер-„. Изчерпаните нива на електролит са обозначени с „хипо-„. Условията, причинени от дисбаланси на нивото на електролитите, включват:
- калций: хиперкалцемия и хипокалцемия
- хлорид: хиперхлоремия и хипохлоремия
- магнезий: хипермагнезиемия и хипомагнезиемия
- фосфат: хиперфосфатемия или хипофосфатемия
- калий: хиперкалиемия и хипокалиемия
- натрий: хипернатриемия и хипонатриемия
Калций
Калцият е жизненоважен минерал, който тялото ви използва за стабилизиране на кръвното налягане и контрол на свиването на скелетните мускули. Използва се също за изграждане на здрави кости и зъби. Хиперкалциемията се появява, когато имате твърде много калций в кръвта.
Това обикновено се причинява от:
- заболяване на бъбреците
- нарушения на щитовидната жлеза, включително хиперпаратиреоидизъм
- белодробни заболявания, като туберкулоза или саркоидоза
- някои видове рак, включително рак на белите дробове и гърдата
- прекомерна употреба на антиациди и добавки с калций или витамин D
- лекарства като литий (литиев оротат), теофилин или някои видове диуретици
Хипокалцемията възниква поради липса на адекватен калций в кръвта. Причините могат да включват:
- бъбречна недостатъчност
- хипопаратиреоидизъм
- дефицит на витамин D
- панкреатит
- рак на простатата
- остеопороза
- антиепилептични лекарства
Хлорид
Хлоридът е необходим за поддържане на правилния баланс на телесните течности. Хиперхлоремията се появява, когато в тялото има твърде много хлорид. Това може да се случи в резултат на:
- тежка дехидратация
- бъбречна недостатъчност
- диализа
Преди да продължите - минерализирайте:
Хипохлоремията се развива, когато в тялото има твърде малко хлорид. Често се причинява от проблеми с натрий или калий. Други причини могат да включват:
- муковисцидоза
- хранителни разстройства, като нервна анорексия
- ужилвания на скорпион
- остра бъбречна недостатъчност
Mагнезий
Магнезият е критичен минерал, който регулира много важни функции, като:
- свиване (съкращение) на мускулите
- сърдечен ритъм
- нервна функция
Хипермагнезиемия означава излишни количества магнезий. Това разстройство засяга предимно хора с Аддисонова болест и бъбречна болест в краен стадий. Хипомагнезиемия означава да има твърде малко магнезий в тялото. Честите причини включват:
- разстройство на употребата на алкохол
- недохранване
- хронична диария
- прекомерно изпотяване
- сърдечна недостатъчност
- някои лекарства, включително някои диуретици и антибиотици
Фосфат
Бъбреците, костите и червата работят за балансиране на нивата на фосфатите в организма. Фосфатът е необходим за голямо разнообразие от функции и взаимодейства тясно с калция. Хиперфосфатемията може да възникне поради:
- ниски нива на калций
- хронично бъбречно заболяване
- тежки дихателни затруднения
- неактивна паращитовидна жлеза
- тежко нараняване на мускулите
- синдром на туморен лизис
- усложнение на лечението на рак
- прекомерна употреба на фосфат-съдържащи лаксативи
Ниските нива на фосфат или хипофосфатемия могат да се видят в:
- остра злоупотреба с алкохол
- тежки изгаряния
- глад
- дефицит на витамин D
- свръхактивни паращитовидни жлези
- някои лекарства, като интравенозно (IV) лечение на желязо, ниацин (Niacor, Niaspan) и някои антиациди
Калий
Калият е особено важен за регулиране на работата на сърцето. Освен това помага за поддържане на здрави нерви и мускули. Хиперкалемията може да се развие поради високите нива на калий. Това състояние може да бъде фатално, ако се остави недиагностицирано и нелекувано. Обикновено се задейства от:
- тежка дехидратация
- бъбречна недостатъчност
- тежка ацидоза, включително диабетна кетоацидоза
- някои лекарства, включително някои лекарства за кръвно налягане и диуретици
- надбъбречна недостатъчност, която е, когато нивата на кортизола са твърде ниски
- Хипокалиемия възниква, когато нивата на калий са твърде ниски. Това често се случва в резултат на:
- хранителни разстройства
- силно повръщане или диария
- заради лаксативи, диуретици и кортикостероиди
Натрий
Натрият е необходим на организма за поддържане на баланса на течностите и е критичен за нормалното функциониране на тялото. Освен това помага за регулиране на нервната функция и свиването на мускулите. Хипернатриемията се появява, когато има твърде много натрий в кръвта. Ненормално високите нива на натрий могат да бъдат причинени от:
- недостатъчна консумация на вода
- тежка дехидратация прекомерна
- загуба на телесни течности в резултат на продължително повръщане
- диария
- изпотяване или респираторни заболявания
- някои лекарства, включително кортикостероиди
Хипонатриемията се развива, когато има твърде малко натрий. Честите причини за ниски нива на натрий включват:
- прекомерна загуба на течности през кожата от изпотяване или изгаряне
- повръщане или диария
- неправилно хранене
- употребата на алкохол
- свръххидратация
- нарушения на щитовидната жлеза, хипоталамуса или надбъбречните жлези
- чернодробна, сърдечна или бъбречна недостатъчност
- някои лекарства, включително диуретици и лекарства против гърчове
- синдром на неподходяща секреция на антидиуретичен хормон (SIADH)
Диагностициране на електролитни нарушения
Един прост кръвен тест може да измери нивата на електролити в тялото ви. Важен е и кръвен тест, който разглежда функцията на бъбреците ви. Вашият лекар може да иска да извърши физически преглед или да назначи допълнителни тестове, за да потвърди съмнение за електролитно нарушение.
Тези допълнителни тестове ще варират в зависимост от въпросното състояние. Например, хипернатриемията (твърде много натрий) може да причини загуба на еластичност в кожата поради значителна дехидратация. Вашият лекар може да извърши щипков тест (механичен, чрез пръст върху кожата), за да определи дали дехидратацията ви влияе. Те могат също да тестват вашите рефлекси, тъй като както повишените, така и изчерпаните нива на някои електролити могат да повлияят на рефлексите.
Електрокардиограма (ЕКГ или ЕКГ), електрически проследяване на сърцето ви, също може да бъде полезна за проверка за нередовни сърдечни удари, ритми или промени в ЕКГ или ЕКГ, предизвикани от проблеми с електролити.
Рискови фактори за електролитни нарушения
Всеки може да развие електролитно разстройство. Някои хора са изложени на повишен риск поради своята медицинска история. Условията, които повишават риска от електролитно разстройство, включват:
- разстройство заради употребата на алкохол
- цироза
- застойна сърдечна недостатъчност
- заболяване на бъбреците
- хранителни разстройства, като анорексия и булимия
- травма, като тежки изгаряния или счупени кости
- нарушения на щитовидната жлеза
- нарушения на надбъбречните жлези
Предотвратяване на електролитни нарушения
Следвайте този съвет, за да предотвратите електролитни нарушения:
- останете хидратирани, ако имате продължително повръщане, диария или изпотяване
- посетете вашия лекар ако имате общи симптоми на електролитично разстройство
Ако електролитното разстройство е причинено от лекарства или основни състояния, вашият лекар ще коригира вашите лекарства и ще лекува причината. Това ще помогне за предотвратяване на бъдещи електролитни дисбаланси.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
2 Коментара