Подправките уважаеми читатели, са нещо което всеки е опитвал. Нали? С подправки овкусяваме храната, правим я да ни е по-сладка, по-добре изглеждаща, по-разнообразна. В тях е нашето спасение, когато се храним с определен вид храни, с които един ден така или иначе свикваме.
Чрез подправки вкарваме един лек колорит в порцията, една допълнителна усмивка, че нашето зрение засича друго, различно нещо, от колкото просто една пържола и стръкове зеленчуци в блюдото. Е, не можете да отречете това, нали така? Споделям с всички вас едни от най-интересните подправки, които можем да приложим в една диета:
Копър (Anethum graveolens L.)
Още във Вавилон копърът е бил отглеждан като лечебно растение. Познавали са го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики. По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Съществуват два вида копър. Този, който ние добре познаваме, достига до 60 см и от него като подправка се използват стъблата и плодовете му, но стъблата са също ядливи. Другия вид, наречен флорентински, достига до 20 см височина и коренът му образува грудка, подобна на тази на целината.
Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В), каротин (витамин А) и витамини С и Е. Пресния и изсушен копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Разбира се, част от тях са твърде калорични сосове, но и при едно добро зареждане с въглехидрати, оказват положително влияния.
Куркума (Curcuma longa L.)
Куркума, се наричана още жълто коренче, идва от Югоизточна Азия. В този вид обаче рядко се среща по магазините. По-распространен е смлян на прах с ярък, златистооранжев цвят. Придава финес на всякакви оризови и зеленчукови ястия. Индийците щедро го ръсят в своите сладко-кисели сосове и в прочутото си ястие къри. Има сравнително неутрален вкус граничещ на моменти с леко горчив вкус, но е чудесен оцветител на сосове и маринати. Действа благотворно на жлъчката и черния дроб, а така също при диабет. Лично аз ползвам куркума при готвене на ориз.
Магданоз (Petroselinum crispum)
Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В Древна Гърция е бил смятан за свещен. Поетът Анакреон (6-5 в. Пр. Хр) го възпява като символ на радостта и славата. Древните народи смятали, че който консумира магданоз, става силен като камък. Оттам идва и научното му родово име – петрозелинум (петрос на гр. – камък). Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови. Освен познатия ни магданоз с гладки листа, има и такъв с къдрави. Доказано е, че вторият съдържа по-голямо количество витамин С. Гладкият има малко по-силен аромат, а къдравият се използва повече на украса. Като подправка освен листата се използват и корените на растението.
Магданозът има свеж аромат, типичен за зелените подправки. Корените съдържат до 0,10 % етерично масло с характерен мирис и приятен вкус. Магданозът се употребява обикновено в прясно състояние като подправка за салати, супи, яхнии, бульони. Използва се и като основен хранителен продукт, например в магданозените кюфтета или панириния магданоз. Листата се поставят в ястието на края на готвенето. Изсушени имат много по-слаб аромат. Не изхвърляйте дръжките – завържете ги на снопче и ги оставете да врат в супата или яхнията. Корените на магданоза се използват за подправяне на супи.
Босилек (Ocimum basilicum)
Вероятното отечество на босилека е предна Индия, цяла Южна Азия, а така също Североизточна Африка. Обича по-топлите южни райони на България. Преданието гласи, че Александър Велики донесъл растението от Персия. С босилекът са свързани много легенди. В Индия босилекът е „обречен“ на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която „убива с очи“. В Египет е използван като съставка при балсамирането а мумиите. В Рим слават на босилека била по-романтична –
той бил знак на влюбените. У нас, преди петдесетина години; е бил засяван на големи площи, заради търсенето му на международния пазар (от него се получава етерично масло).
Босилекът е тревисто едногодишно растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено на височина достига до 60 см. Листата са срещуположни, яйцевидно-продълговати, с дълги дръжки, заострени, целокрайни или при някои форми – слабо напилени. Цветовете са бели, рядко лилавобели или червени, разположени са в горната част на стъблото
и разширененията му. Плодът е сух и след като узрее се разпада на четири кафяво-черни семенца. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти през юни-септември Използва се надземната част, най-вече стръковете (пресни или изсушени), по-рядко семената. Бере се за прясно използване по време на цъфтежа, а за сушене – преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°. Срокът на годност на цялата билка – две години, а на рязаната – година и половина.
босилекът съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли и др.
Названието на босилека означава „царска билка“ (гр. „базиликос“ означава „царски“). В традиционната българска кухня се използва при готвене на говеждо месо и месо от гъска, зрял и зелен боб, картофено пюре, кисело зеле, в месни и
зеленчукови бульони, при ястия със зеленчуци и при приготвяне на сосове (слагат се слагат се ситно нарязани пресни листа от босилек). Добавя се на варена, задушена риба и салата от ри-на кисели и пресни краставички, марината за дивеч, салата с домати, свински пържоли.
Придава пикантен аромат на чорби с картофи и особено с лук. Пресни накълцани листа от босилек се слагат на ястия с риба, месо и яйца, а от босилек, копър и тарос (естрагон) се приготвя ароматичен оцет, с който се подправят сосове и салати. Изсушените семена от босилек могат да се смелят – те са подходяща подправка към сосове, които поднасяме с печено на шиш месо към студено печено месо. Сушен или пресен босилек е задължителна съставка на италианската пица. Използва се още при приготвяне на марината, туршии и салати. Заради силния и приятен аромат и възкисел, с тънка сладка жилка вкус, босилекътсе използва в кухните на много народи. Босилекът е с противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогенно и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно- половите и дихателни пътища, при умора, и при депресия.
Приеман в големи дози е токсичен (както сме си говорили – всичко е отрово, но всичко е и доза), затова трябва да се употребява по лекарско предписание. За външно приложение се препоръчва за жабуркане при зъбобол и за гаргара при гърлобол, за налагане при кожни обриви и отоци, за бани (с равни части мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът от пресни листа на босилек, капнат в ухото има болкоуспокояващ ефект при възпаление на средното ухо. Тампони, напоени с него, действат за бързото заздравяване на рани. Босилекът възбужда апетита, усилва сърдечната дейност и има антисептично действие. Народната медицина прилага запарка от босилек при ангина, хрема, безсъние и еластичен колит. Външно се препоръчва за жабуркане и гаргара при заболявания на зъбите и венците, за налагане при екземи. Запарката от босилек се използва при хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при чернодробни и жлъчни -заболявания, за лекуване на хронични астматични бронхити, емфизем, бронхиални спазми у деца и възрастни, при гадене и неврози.
Уасаби (Wasabia japonica)
Уасаби е типична японска подправка, разновидност на хрена – растение от вида Wasabia japonica, достигащо до 45 см височина със сърцевидни листа. Цветовете са бели, дълги 5-7 мм, цъфти през април, май. След половин година коренището започва да се уголемява и уплътнява и може да достигне 5- 15 см. дебелина. Истинското уасаби, наричано още хонвасаби (което в превод и означава „истинско уасаби“) може да се намери само в Япония, но и там то расте в специални условия: в течаща вода и при температура 10-17 градуса. Заради това е толкова скъпо. Знаете, всеки сядал поне за веднъж на суши ресторант, знае какъв деликатес придава на суровото месо.
Уасаби е била известна още през 1396 г, когато жителите на района Сидзуока го поднесли в дар на бъдещия шогун. От тогава уасаби се разпространява и в другите райони на Япония и започва да се култивира в домашни условия (в градината). Но отгледаното по този начин уасаби отстъпва по качества на това отгледано в планинските раайони и в течащата
вода. Вкусовите качества са разпределени неравномерно в корена и горната част е по остра и люта. Като правило японските готвачи настъргват само толков количество колкото е необходимо в момента, а остатъка от корена се загъва и се съхранява в хладилник. По този начин може да се съхранява около месец без да загуби вкусовите си качества и аромат. Освен в пресен
вид от него се приготвя прах или паста. Освен корена в японската кухня се използват и стеблата и цветовете на уасаби от които например може да се приготви темпура.
Поради високата си цена, обикновено извън Япония, в ресторантите не се използва истинско уасаби. Използва се подправка, приготвена от уасаби- марича се дайкон. Този зеленчук е пренесен от Европа в Япония сравнително от неотдавна и наречен така заради приликата във вкусовите качества. Отглежда се предимно в Хокайдо. Като се отчете простотата на отглеждане и че е пределнно евтин уасаби, дайкон е намерил широко разпространение.
От уасаби-дайкон се приготвя прах уасаби, паста уасаби и уасаби на таблетки. Понеже самия уасаби-дайкон е бял на цвят за да се постигне външно сходство с хонуасаби се добавя зелен оцветител. Хонуасаби се отличава от уасаби-дайкон не само с уникалния си вкус, но и с полезните си свойства. Употребата на хонуасаби предотвратява разрушването на зъбите – съдържа вещества спиращи развитието на бактериите Streptococcus mutans, предизвикващи появата на кариес. Освен това притежава силни антибактериални свойства, особено полезни при потребата на сурова риба. Освен всичко уасаби обладава и уникалното свойство да блокира размножаването на ракови клетки. Изключително интересно, нали?
Девесил (Levisticum officinale)
Познат е още като селим или лющян, а наименованието девесил, според народните вярвания, означавало „девет сили“. Толкова получавал онзи, който го ръсел обилно в яденето. Произхожда от сем. Целинови и се използват както листата му, така и корените, и плодовете му. Пресните корени на девесила са чудесна подправка за салати, пилешки супи, фасул, месни ястия. Те се съчетават с магданоз. копър, чесън, зеленчуци за супа. Плодовете му пък се комбинират добре с дафинов лист, черен пипер, бахар и се използват за мариноване на зеленчуци. Листата на девесила, пресни или изсушени, са незаменима подправка за чернокоп на скара. Слагат се още в началото на готвенето, между изчистената риба. Повярвайте ми, изключително вкусно е става.
Канела (Cinnamomum ceylancum)
Родината на канелата е остров Шри- Ланка (Цейлон), откъдето и идва името – цейлонска канела. Тайната за добива на канела дълго време била грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. При пристигането си в Цейлон през 1505 г. португалците научават как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12- годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали. Първите плантации за производство на канела се появяват през VIII век в тропиците и субтропиците на Азия. Днес се култивират и в Африка, Южна Америка и Австралия. Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово
дърво, по-точно ликото между дървото и кората.
Добиването й изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката.
Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара. Двата вида леко се различават в цвета си -цейлонската е червеникавокафява, докато китайската е сивокафеникава Най-скъпите сортове канела са тънки като хартия. Съдържащите се в канелата ефирни масла й придават приятен аромат и сладникав вкус. Канелата е богата на дъбилни вещества, захари и
минерални вещества (особено голямо е съдържанието на калций). Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон.
С нея се подправят сладкиши, пунш, конфитюри, компоти, сосове и сладки супи, оризови десерти. Аз я използвам единствено в овкусяването на протеинови кексове, които сам си правя във фурната. И индиректно съм използвал канела, когато тя е била добаваня, заради свойствата си, в матрица креалкалин – добавка за изпомпване на застоялата вода в подкожието.В малко количество като подправка се прибавя отделно към овнешко печено месо, печена гъска, ябълков и шоколадов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус.
Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела. В моят офис понякога съм поръчвал такова кафе – с аромат на канела и съм черпил гости и мои фитнес клиенти. В народната медицина канелата се използва за подобряване на храносмилането и като общо укрепващо средство. Канелата възбужда апетита и има антисклерозиращо и тонизиращо действие. Освен това успокоява коремни болки. От кората се произвежда есенция която се използва за подобряване вкуса на редица лекарства. С други думи – само хубави неща могат да се кажат за нея.
Червен пипер
Червеният пипер се получава от изсушените и смлени на прах зрели червени чушки. Растението, което принадлежи към сем. Картофени, произхожда от Централна Америка и е пренесено в Европа в началото на XVI в. Съществуват множество сортове чушки, от които се добива червен пипер и които се различават помежду си главно по съдържанието на лютиви вещества. В кулинарията се използва както сладък, така и лют червен пипер. Нашата кухня е почти немислима без тази подправка. Червеният пипер се прибавя към всевъзможни супи, зеленчукови ястия, ястия с месо, птици, риба и др. Много широко се използва и в сръбската, унгарската и испанската кухня. Характерен е също за мексиканската и индийската кухня, където се употребява главно лют пипер. Червеният пипер не бива да се пържи в мазнина, тъй като губи червения си цвят и голяма част от полезните си качества, а освен това придобива възгорчив вкус. Най-добре е да се прибавя към ястията в началото на
приготвянето им, непосредствено преди наливането на течностите.
Шафран (Crocus sativus)
Името му идва от античните времена и се свързва с името на прекрасен младеж на име Крокус. Според легендите, съществуват две версии за появата на растението. Едната гласи, искам да ви я споделя, че бог Хермес бил влюбен в юноша, който убил по глупава случайност. На мястото, където е пролята кръвта му, израснало прекрасното растение крокус. Според другата версия, Крокус бил влюбен в нимфа с която били неразделни. Хермес превърнал нимфата в храст, а юношата – в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран.
Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”, превърнало се на латински в safranum. В Близкият Изток шафранът е известен отдавна. В египетските медицински текстове се споменава 1500 години пр. н.е. Още по-древни следи от растението са открити в древните писмени източници на шумерската цивилизация. Съществува версия, че шафранът е една от най- древните използвани подправки. За подправка се използват тъмно оранжевите пипалца на цвета на вид минзухар, които в сух вид притежават прекрасен своеобразен аромат и леко нагарчащ вкус. Не по-малко ценено е и свойството му да оцветява в жълт цвят.
Вавилонците и асирийците използвали шафранът за лечебно средство. В китайските медицински книги, нещо от което лично аз изпитвам желание за повече знания, се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че шафранът енергия и стимулира любовните способности. Керваните на финикийците доставяли скъпоценния шафран в Тир, откъдето подправката попадала в западна Турция Гърция. На остров Крит, в двореца Кносос се е съхранил стенопис, датиран от 1500 г. пр. н.е., на който са изобразени хора, събиращи шафран. Римляните ценили растението като лечебно средство, способно да лекува катаракта. Богатите римляни го използвали като ароматично средство (ароматични води и масла), с което ароматизирали обществените зали и бани и са вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен (жълт) цвят се считало за признак на богатство, падането на Римската империя, интересът към шафрана временно спаднал. Германските варвари не се увличали много от различните подправки, използвали само сол и горчица. Средновековието шафранът започва отново да се използва и да се описва в кулинарните книги като подправка, а в медицинските – като лекарство.
Испанците били първите европейци, които започнали да го отглеждат в плантации. Най-известните испански шафранови плантации се намират на югоизток от Мадрид- Болеарските острови, Сарагоса, Андалузия и Валенсия. В Испания шафранът попаднал през IX век чрез арабите, владеещи част от Южна Испания. След това растението проникнало и в другите европейски държави, по точно във Франция, където се отглежда и до сега. Шафран расте и се отглежда в Гърция, Иран, Италия, Украйна. Както в древността, така и сега шафранът е изключително скъпа подправка (най-евтиният ирански шафран струва 460-470 щатски долара за 1 кг, гръцкия шафран – 770-790 долара за 1 кг.) Най-скъпият испански шафран струва 900-950 долара за кг.
Цената е висока поради големите разходи за отглеждане и преработка – за получаване на 1 кг сух шафран е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червено-оранжеви пипалца. От 1 хектар през 1-та година може да се получат до 6 кг суха подправка, а през втората – до 20 кг . Търсенето и високата цена на подправката винаги е привличала измамниците и любителите на лесна печалба, независимо от жестоките закони. Фалшифицирането на подправката в Германия се наказвала дори с изгаряне на клада или погребване жив. Известно е изгарянето на Елиза от Прага през 1456 година. В по-късни времена са конфискували имуществото, а фалшивия товар бил изгарян. На купувачите се е предлагало вместо шафран най-различни продукти: венчелистчета на невен, различни смеси от куркума, оцветена глина, пясък и др.
Шафранът е луковично растение с височина от 10 до 30 см. Листата са тесни с ширина няколко мм, леко завити в края. Появяват се по време на цъфтежа или след него. В периода на цъфтеж (октомври) шафранът дава 1 или два цвята – доста големи, виолетови, бледо виолетови или жълти на цвят. Продължителността на цъфтеж е около 3 дена. Във всеки цвят има 3 оранжево-червени пипалца, които се използват за направата на лекарства, подправка и оцветител. Шафранът е силен оцветител. За оцветяването на 3 литра вода са необходими 2 сухи близалца. Шафранът се използва за приготвяне на очни капки, при болести на черния дроб, стомах, при силна кашлица. своеобразен аромат на шафрана и способността му да оцветява ястията му осигурява широко използване като подправка.
Използва се в сладкарството при приготвянето на бисквити, кексове, пудинги, сладкиши, блатове. Добавя се в плодови желета, кремове, мусове и сладоледи. С него се оцветяват светли бульони (зеленчукови, рибни), вегетариански супи. В Близкия изток и в Южна Европа се използва за ароматизиране и оцветяване на ястия с ориз (пилафи, паели и т.н.). Добавя се и в ястия с агнешко, риба и птици за увеличаване на аромата и за оцветяване. Много добре се съчетава с домати и аспержи. Тъй като шафранът е силна подправка, трябва да се използва в минимални количества.
Предозирането може да направи блюдата горчиви. Добре е предварително шафранът да се разтвори в малко горещ бульон, вода или мляко. Водният разтвор се получа при прибавянето на 1 грам подправка на 120 г гореща вода. Разтворът може да се използва след минимум 20 минути. В горещите блюда шафранът се добавя 5 минути преди края на готвенето, а в тестото – при замесването. Когато купувате шафран, той трябва да е на влакна или с контролирана марка. Трябва да е много добре изсушен, мек и нежен при докосване, с дълги влакна и с хубав цвят – червен, тук там с жълто, силно ароматен, с приятен вкус и мирис. Съществуват три качества шафран: Mancha най- висококачествения шафран от областта Ла Манча в Испания, Rio- следващата по-ниска категория, Sierra – трето качество шафран, с по- високо съдържание на жълт цвят. Подправката се съхранява в херметически затворена непрозрачна кутия на сухо и тъмно място.
Обратно към раздел „Хранене“.
Здравейте читатели на BelchoHristov.Com,
в този момент, аз съм истински щастлив, защото ще ви споделя със всички вас, ексклузивно интервю с топ бодибилдинг звездата Кевин Леврони.
Лично аз, зададох 5 важни според мен въпроса, които биха вълнували огромна част от аудиторията на BelchoHristov.Com. Кевин Леврони, беше изключително любезен с мен, особено след като разбра и видя точно каква е моята работа.
Аз му обясних, че искам това ексклузивно интервю с него, за да могат неговите думи да въздействат върху всички вас – от начинаещи фитнес любители, през средно-напреднали и напреднали трениращи, така както са ми повлияли тогавашните статии, които четях затаявайки дъх, докато самия аз прохождах във фитнес средите, през далечната 1996 година (за мен далечна!).
Тогава четях всичко за Кевин, експериментирах фитнес подходите и тактиките му. Помня за битката му тогава с Насър Ел Сонбати, Дориан и Шон Рей. Той беше един мой идол – и за визия и за подражание като личност. Изключително човечен, точен и с богат опит, ето че сбъдвам една мечта – да задам своите въпроси, да получа отговорите им и да ги споделя с вас – аудиторията на BelchoHristov.Com. Развълнуван съм в момента затова прочетете интервюто снето 1:1 от моята електронната поща, но преди това, кой е Кевин Леврони?
BelchoHristov.Com: Здравей Кевин, с какво се занимаваш в момента (след като не си действащ топ състезател)? Какво е основното ти занимание сега, когато си в Мериленд?
Kevin Levrone: Аз изкравам моето време между Лос Анджелис, Калифорния и Мериленд. Работя по проекта LevroneReport.com и Levrone Formula.
Kevin Levrone: Точно това е моята работа сега. Върху това работя. Докато съм в Ел Ей (Лос Анджелис) това е добре и за филмовата индустрия, защото правя и видео ревютата си, а и обичам климата тук. Планувам да издавам по един филм годишно мимимум, което осмисля пребиваването ми близо до Холивуд, където е всъщност и основната трибуна за действия. Отделно, аз имам семейство в Мериленд и трябва да изкарвам поне половината от времето си там – при семейството си.
BelchoHristov.Com: Откровенно, какво е твоето мнение за анаболните стероиди за хора, които ги употребяват – основно несъстезатели, непрофесионалисти?
Kevin Levrone: Стероидите са много силно критикувана тема от медиите, но те не са опасни, ако се прилагат правилно. Те ми помагаха, за да бъда в топ форма и един от елита, но в момента, не ги ползвам, защото не се състезавам. Не виждам никакъв смисъл от тяхната употреба. И в никакъв случай не ги препоръчвам – на когото и да е! Но, когато се състазаваш срещу други, които използват стероиди, ще ти е много трудно, дори невъзможно, да изглеждаш толкова твърд и релефен, камо ли да спечелиш, ако не ги използваш. Лично аз, не съм използвал стероиди от 5 години насам и се чувствам отлично. Ти можеш да изглеждаш отново огромен и релефен, ако поддържаш правилно физиката си и без стероиди, ако работиш здраво върху това и се храниш правилно.
BelchoHristov.Com: Каква е твоята тренировъчна програма в момента, когато не се подготвяш за Мр Олимпия?
Kevin Levrone: Моята програма е винаги различна, променям я всеки път. През изминалата година бях на режим за покачване на маса, последвала с програма за релеф, а сега, разработвам такава, за Националната Футболна Лига – NFFL Football transformation. Всеки сегмент във културизма изисква различна методика на тренировки и режим. Всички това съм го разгърнал безплатно в LevroneReport.com.
Лично за мен, сега е приоритет да съм около 110 кг изчистен, за да мога да скачам, бягам и да се движа като атлет. Тази цел може и да се пормени след време, знам ли? Животът е едно предизвикателство. Но ето и основните неща, които правя:
- всяка сутрин правя карди на празен стомах поне 30 минути
- тренирам и обичам да тренирам всяка мускулна група поне веднъж седмично
- тренирам тежко или леко – това определям според факта, каква е моята настояща цел и желание как да изглеждам.
И за да отговоря на въпроса ти, когато не съм се подготвял за състезания, по време на самата ми професионална кариера, аз не бих си позволил всички тези апсекти, казани до тук. Тогава отделям повече време за почивка, за да мога да съм подготвен за шоуто през вечерта. Аз бях уникален, спрямо този подход и виждане. Генетично, аз просто нямаше как да избягам от тогавашният ми режим, който ти споделям. Затова тогава така процедирах, а сега, сам виждаш – различно е.
BelchoHristov.Com: А диетата? Какво представлява храненето за през деня?
Kevin Levrone: И отново ще кажа – променливо е всичко, както всяко едно нещо. Ако аз се подготвям с покачване на маса, аз ще ям 300 грама протеин дневно и изобилие от въглехидрати. Ако работя върху дефениция и релеф, аз ще „отрежа“ въглехидратите почти до нула, за да се доближа до кетоза (състояние, в което организма не получава въглехидрати, а получава само протеин – бел. Белчо Христов) , а през останалото време ще продължавам с протеините. Обожавам риба, пилешкото месо, но не и червеното месо. Аз обичам да ям яйчни белтъци и приемам суроватъчен протеин на прах. Консумирам богато зеленчуци – всякакви, но се ограничавам с плодовете.
Харесва ми и прилагам в диетата си чисти храни, за да съм атлетичен, с други думи, целогодишно се храня чисто. Никакви препарати и добавки към храните не ползвам, когато не се подготвям за нещо със стойност. Искам да знам винаги и точно, какво давам на тялото, защото изборът е мой и аз определям това.
Приемам например в момента Levrone Formula Extreme Nitric Pump на прах с вода. Това е! Доброто на Levrone Formula е, че можете да го използвате както за релеф, така и за трупане на мускули. Всичко това се определя от въглехидратите в диетата ви. Отделно, продукта няма изкуствени оцветители и консерванти, както и не е с добавен кофеин, което е изключителна рядкост сред продуктите от този ранг. Няма забранени и опасни вещества в продукта и всеки знае какво ще дава на тялото си. Никой досега не е разработвал такъв продукт като този, което разбира се не ме успокоява, а напрoтив – амбицира ме да добавям и осъвършенствам Levrone Formula Nitric Pump.
BelchoHristov.Com: Твоето пожелание и съвет към начинаещите фитнес любителите и трениращите, за твоите фенове, тук в България?
Kevin Levrone: Тренирайте като шампиони! Всеки ден, отдайте се над усещането когато тренирате, усетете напомпване на вашите мускули. Това ще повиши нивата ви на ендорфин, така ще се влюбите във фитнеса и бодибилдинга. Така ще гледате само и единствено напред. Приемайте азотни буустъри докато тренирате и така ще тренирате два пъти по-ефективно. Яжте протеин след вашата фитнес тренировка. Не се сравнявайте с останалите! Просто изчакайте своят момент, той е пред вас – бъдещето е пред вас. Към начинаещите – започнете физическата си дейност с базови фитнес движения, като повдигане на щанга от лег, клекове с щанга, мъртвя тяга и други. Тренирайте с от 6 до 8 повторения, в 4 серии (разбира се, загрявайте много добре тялото и мускулите). Разбира се, намерете и открийте своят тренировъчен партньор (треньор), с чиято помощ ще тренирате все по-добре и уверено. Посещавайте LevroneReport.com – тук аз помагам и съм в вас. Присъединете се към форума и там ще откриете съмишленици, които могат да се превърнат в най-добрите ви приятели и съмишленици, ще ви помогнат да бъдете най-добрите!
Аз също така искам да спомена, че Levrone Formula Extreme Nitric Pump Blend ще бъде предложена и на българският пазар, специално за вас. Продукта ще се предлага съвсем скоро, за което следете информацията в LevroneFormula.com.
Белчо, благодаря ти, че ме помоли за това интервю, и поздравления за труда и опита който влагаш в блога си. Техниките, които съм усвоил са тези, които работят за мен, като шампион. А сега до твоите читатели – Белчо е просто невероятен обучен експерт, какъвто лично аз не съм. Той, предполагам има много по-богато виждане и опит върху това, кое и как работи, върху по-голямата част от трениращите. До всички вас читатели и любители на бодибилдинга – доверете се на Белчо, всички вие! Той знае как! Всеки е различен, като индивидуалност, намерете начина, за да се преоткриете. С обич към всички мои фенове и приятели в България. Надявам се да се видим съвсем скоро и да се запозная със всички вас. Ще държим връзка.
Peace,
your Kevin Levrone 07.07.2010
P.S. I was able to translate your blog on google. Apparently you’re very experienced. Great job helping people. Feel free to use any quote from the interview, I said some nice things about your blog. Peace brother.
Извадка от интервюто ми с Кевин, без никаква моя намеса! Поклон пред думите ти приятелю!
Обратно към раздел „Уелнес“.
Едно от първите правила, които трениращите научават е да натоварват по-голямата мускулна група първа във фитнес тренировката. Опитайте обаче противоположното. Малката мускулна група да се преумори първа, пред по-големият си брат – голямата мускулна група. Тренирайте бицепса преди гърба, за пример и вашият бицепс ще излезе от строя по време на придърпванията и гребането за гръб, преди гръбните мускули да се изморили.
Настоящият материал има за цел да ви покаже, как да приложите „Принципа на предварителната умора“, за да „отключите“ врата към успеха ви във фитнес залата. Смесените базови упражненя (включващи няколко мускула и мускулни групи) трябва да бъдат изпълнявани преди изолиращите движения (натоварващи един мускул или по-точно дори част от мускула – като например една от главите на триглавият мишничен мускул – трицепс). Давам пример с бенч прес – лежанката.
Това упражнение (избутване на щанга от лег) натоварва гърдите, предната част на рамото и трицепсите. Обикновено, това упражнение, се изпълнява преди флайса. Което натоварва (разбира се при правилна техника на изпълнение) само гърдите. Вижте защо:
По принцип, схемата лежанка, след това флайс е добра, особено за начинаещи. Но малко по-нататък във времето, ще искате и дефиниция в гърдите. Затова, първо се изпълнява флайс, а след това бенч пресите на гърди. Базовите фитнес движения се изпълняват по правило първи, но всяко правилно си има изключение. И вие ще го направите, за да получите по-добра дефиниция, особено в изоставаща вече в равитието си група. Така, както направих аз – моите гърди бяха плоски като плочките пред Парламента. Но, от както минах на изолиращо движение, преди базовото, нещата се оправиха. Затова споделям този мой опит с вас и можете да ми имате отново доверие.
Прилагането на този похват, в културизма е познат и разгледан като принцип на Джо Уидър, а именно: принцип на предварителната умора (Weider Preexhausition).
Задуха ли ви вече вятърът на промяната?
Базовите движения се използват широко заради тяхната способност да изграждат мускулната маса. За съжаление, както стана с мен, те могат да претоварят други мускули (в моя случай рамената и трицепси – трицепса ми е като този на Кевин Леврон, който ще сподели специално пред читателите на BelchoHristov.Com в ексклузивно интервю, своите фитнес виждания). Лежанката може да претовари рамена, клековете седалището. Принципът на преумората ви дава възможност прецизно да акцентирате натоварването, там където вие желаете.
Като изпълнявате едно изолиращо фитнес упражнение преди базовото, вие можете да насочите фокуса на натоварването в базовото упражнение към зоната, която предварително сте изморили. Изолираното вдигане изморява мускула или точно определена част от него. Така работите детайлите на вашите мускули. Вие сте Микеланджело на вшето тяло.
Примерни комбинации изолиращо/базово фитнес движение:
Как да отключите успеха на принципа на предварителната умора?
Приложете, бъдете на режим (диета), за да материализирате вашият собствен труд и се зарадвайте на успеха. Този фитнес принцип е свързан с подобряването и детайлизирането на конкретна мускулна група или локално – зона в тялото ви.
Обратно към раздел „Фитнес“.
Здравейте,
аз се казвам Стефан Очипалски и съм от град Кюстендил. В момента уча и съм трета година студент във Варна. Причината за да потърся помощта на г-н Христов бе здравословното ми състояние.
Между 6 и 7 клас само за няколко месеца порастнах 18 см, което оказа влияние върху ставите ми. Имах проблеми (болки) с коленете, кръста и гърба, след открита алергия към „всичко” започнаха проблеми и с очите. С времето нещата малко утихнаха. През годините тренирах много разнообразни спортове плуване, футбол, лека атлетика, карате и т.н., които от натоварването само бяха влошили нещата.
Започна се едно лудо обикаляне по ортопеди и очни доктори. Диагнозата ми бе – липса на смазка в колянна става и кифоза (прегърбване напред), а за очите и до ден днешен никой неможа да ми каже какво ми е. След всичките доктори и стотици хапчета и мехлеми нямаше абсолютно никакъв ефект, които ме накара да потърся някакъв друг вариант за лечение .
Първият фитнес семинар BelchoHristov.Com, посветен на едноименната електронна трилогия BelchoHristov.Com вече е факт! Той се проведе в град Варна и събра читатели на медията от всички възрасти и социални групи – мъже и жени от 16 до 50 годишна възраст.
Това беше и моето желание, на база предварително планиране и подготовка и затова, аз съм изключително щастлив за невероятният старт на тези уникални като съдържание, начин на провеждане и отзвук фитнес семинари! Къде ще е следващият фитнес семинар на тема „ХРАНЕНЕ“? Това е град София, на 15.07.2010 г.
Уважаеми читатели на BelchoHristov.Com,
имам желанието да ви уведомя, че съвсем скоро ще бъде готова най-новата ми електронна книга: „50 фитнес упражнения“ към електронната поредица от книги BelchoHristov.Com. До момента съм написал и са готови:
както и ежедневно и по малко работя по електронна трилогия BelchoHristov.Com:
Много хора, по мое наблюдение, използват машини във фитнес залите. Но си задавам въпроса:
„Знаят ли защо да ги употребяват?“
В смисъл, имат ли представа какво натоварване оказва машината върху мускула, увеличават ли те интензивността на тренировката си например и т.н. Отговорът е сравнително по-прост: фитнес любителите използват машини във фитнес залите, просто защото машината определя траекторията на движение. Това за фитнес потребителите е лесно изпълнимо. И достатъчно: той сяда на уреда и тренира.
Машините във фитнес залите са лесни за употреба и приложение и това отделно спестява много време на трениращия, защото, в търсене на правилния отговор – какво да правя за гърди, дупе и т.н. клиентът на залата намира машината за „тази проблемна зона“.
Идеята на този материал обаче е съвсем друга. Клиентите ще продължават да предпочитат машините пред свободните тежести в залата, но фактите поне трябва да се отбележат. Тези факти за ценителите на енциклопедични знания:
ПЛЮСОВЕ ПРИ РАБОТА НА МАШИНИ
1. БЕЗОПАСНОСТ
При използване на машини не трябва да мислите за баланса на щангата например или как дъмбелът може да ви се стовари върху главата. Просто при машините, сядате удобно и заемате позиция. Движите ръкохватките в плоскостта, която е предопределена от машината и това е. В повечето случаи при нея няма нужда от тренировъчен партньор или фитнес треньор. Ето ви видео пример:
2. ПО-БЪРЗО ТЕМПО
За смяна на тежестта например, машината „предлага“ по-бърза смяна на тежестта. Веднага можете да сложите 3-4 диска по-малко тежест, в горепосочения случай с трицепсовото разгъване на скрипец. Докато при щанга или гира, трябва да оставите тежестта на стойката и т.н. Само по този начин, увеличавате интензивността на фитнес тренировкта. Това е голям плюс за машините.
3. СУПЕР ЗА НАЧИНАЕЩИ
Биомеханиката на движението е предопределено с машините. Тя налага правилното положение на тялото и движението на тежестта само в една плоскост. Това е добре, ако сте некоординирани, каквито обикновено са начинаещите. А дори ако сте клиент на залата, но с определени оплаквания или заболявания, също! Започвайки своите кръгови тренировки, няма нищо лощо в това, да се ползват и само машини, за да се приспособят мускулите и нервната система към натоварванията, преди да минат към свободни тежести, с които да изпълняват тежките серии.
4. СУПЕР И ЗА НАПРЕДНАЛИ
Плюсовете на свободните тежести (щанги и гири) са безпорни, но след 1-2 тежки упражнения те могат да изолират мускула по-добре и значително да намалят ролята на стабилизиращите мускули. На машина те могат да натоварят и конкретна изоставаща мускулна група. Или чрез машина да се приложи принципа на предварителната умора!
5. ПО-МАЛЪК РИСК ОТ ТРАВМИ
Тъй като ограничава движението, машината сваля стреса от ставата, което помага при възстановяването от травми. Тя премахва и нуждата да вдигнете щангата или дъмбелите до изходно положение, което понякога е по-опасно от самото упражнение.
6. УВЕЛИЧАВА ИНТЕНЗИВНОСТТА
При някои машини може да тренирате и след мускулен отказ, което при свободните тежести не е толкова лесно. Някои машини за изтласквания за гърди например, имат подложка за крака и щом стигнете до отказ, може да бутате и с тях, което си е форсирано повторение. Дроп сериите са много по-лесни: вадите ограничителя и сменяте бързо тежестта, а негативните повторения, пиковата контракция и частичните повторения са по-безопасни.
7. ПОСТОЯННО НАТОВАРВАНЕ
При машината няма точка, след която натоварването в мускула намалява – както е при свободните тежести. Във всеки момент от движението, вие имате натоварване, използвайки машините. Ето още един пример с машина, за да видите, какво означава безконечно натоварване от точка А –> Б –> А:
МИНУСИ ПРИ РАБОТА НА МАШИНИ
1. РАЗМЕРЪТ НА МАШИНИТЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИ
Машините се произвеждат по стандарт на фирмите производители и не всичките от тях отговарят на различните конституционални типове тяло. Въпреки, че индустрията вече обръща внимание на тази точка … Голяма част от машините, които фитнес залите закупуват, просто за да напълнят салона, не отговарят на параметрите и телосложения на фитнес клиентите от различните типове тела. Понякога трудно сядате на машината, трудно слагате повече или по-малко тежест към магазина с тежести и т.н. Това е неудобство. И опция да загубите клиент завинаги, ако сте собственик на такава зала с такива машини.
2. ТРЕНИРАТЕ САМО В ЕДНА ПЛОСКОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО
Тъй като само бутате или дърпате (сгъвате), работите върху мускула само в една плоскост на движението. Ето тук, свободните тежести са по-добри.
3. АКТИВНОСТТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ МУСКУЛИ НАМАЛЯВА
Тъй като движението се определя от машината, тялото няма нужда да работи така здраво, за да запази правилното изпълнение и да балансира с тежестта и оттук работата на спомагателните мускули от центъра на тялото (корем, долна част на гърба) намалява.
4. НЕ ИМИТИРАТ ДЕЙНОСТИ В РЕАЛНОТО ВСЕКИДНЕВИЕ
Машините, създадени в помощ на тялото, не могат да повторят задачите и проблемите, с които се сбъскваме в ежедневието. Ако разчитате само на машината, може да загубите координация и баланс и ще ви е по-трудно да изградите бързина и експлозивност, което се получава при тренировки със свободни тежести. За някои спортове това може да окаже решаващо кариерно бъдеще, дори!
5. НЕПРАКТИЧНИ СА ЗА ДОМАШНИ УСЛОВИЯ
Ако тренирате в къщи, дори с минимален комплект машини излиза доста скъпо в сравнение със свободните тежести. Машината винаги е по-скъпа от пакет свободни тежести.
Обратно към раздел „Фитнес“.
Клетъчното сигнализиране (cell signaling) представлява система от сигнали (информационни), които позволяват клетките на многоклетъчния организъм, какъвто е човека, да комуникират помежду си и координират своята дейност, за да запазят цялостта и оптималното му състояние.
Стотиците сигнални молекули, които се продуцират от клетките, могат да се секретират чрез екзоцитоза, да преминават клетъчната мембрана, чрез дифузия или могат да останат плътно свързани с клетъчната мембрана на съответната клетка.
Тези сигнални молекули са представени от протеини, аминокиселини, нуклеотиди, стероиди, производни на мастните киселини и даже разтворени газове, като азотен и въглероден оксид. Независимо от природата на сигналните молекули те се свързват обикновено със специални рецептори (клетъчни рецептори) намиращи се в прицелните (target cell).
В резултат на това взаимодействие се осъществява каскада от вътреклетъчни реакции, променящи състоянието на клетката. Екстрацелуларните сигнални молекули се наричат лиганди (лат. ligare – свързвам). Друг начин на междуклетъчно сигнализиране се осъществява посредством цепковидните контакти (gap junctions).
Сигналните молекули могат да действат на по-голямо или по-малко разстояние от произвеждащата ги клетка. При паракринната сигнализация прицелните клетки (т.нар. таргетни) се намират в непосредствена близост. Между нервните клетки, както и между нервните влакна и напречнонабраздените скелетномускулни клетки се образуват специализирани контакти – синапси, при които сигналните молекули се наричат медиатори или трансмитери.
При ендокринната сигнализация, ендокринните клетки отделят сигнални молекули наречени хормони, които посредством кръвният ток се пренасят на голямо разстояние до таргетните клетки. В някои случаи клетките могат да изпращат сигнални молекули до самите себе си или до клетки от същия вид – автокринна сигнализация.
Редица растежни фактори действат по този начин на сигнализация. Ейкозаноидите са сигнални молекули, които често участват в автокринния начин на сигнализация. Те са производни на мастните киселини, които се освобождават от клетъчните мембрани в междуклетъчното пространство, където се разграждат от ензими. При един друг начин на междуклетъчна сигнализация мембраносвързаните протеини от една клетка взаимодействат директно с рецепторите на съседна клетка.
Същесвуват 3 класа мембранни рецептори
1. Мембранни рецептори свързани с йонен канал са всъщност трансмитерно повлияваните йонни канали намиращи се по мембраната на възбудимите клетки.
2. Свързаните G протеин мембранни рецептори регулират индиректно активността на други мембранносвързани таргетни протеини (ензими или йонни канали). Взаимодействието между рецептора и таргетния протеин се осъществява посредством G protein (тримерен ГТФ-свързващ регулаторен протеин).
3. Ензим-свързани мембранни рецептори – са лиганд-свързващата част, а цитоплазмената част има ензимна активност или е директно свързана с ензим. И точно тук ще обърна малко по-голямо внимание на тази група мембранни рецептори.
Същесвтуват няколко класа такива рецептрои: рецептор гуанилил циклаза и такива от групата на киназите (рецептор тирозин киназа, тирозин-киназа-свързан-рецептор, рецептор серин/треонин киназа) и рецептор тирозин фосфатази. Рецепторите за повечето растежни фактори, които са протеини, са трансмембранни тирозин-специфични кинази. Такива са рецепторите за нервнорастежния фактор (nerve growth factor – NGF), ендотелиален растежен фактор (vascular endothelial growth factor – VEGF), фибробластните растежни фактори (fibroblast growth factor – FGFs), хепатоцитния растежен фактор (hepatocyte growth factor – HGF), инсулин и инсулиноподобен растежен фактор-1 (insulin, insulinlike growth factor-1), отделеният от тромбоцитите растежен фактор (platelet-derived growth factor – PDGF) и стимулиращия макрофаго-колониален фактор (macrophage colony stimulating factor – M-CSF).
Клетките се делят обикновено, когато се стимулират от растежните фактори, които се произвеждат от други клетки и се свързват със съответните споменати рецептори. Растежните фактори включват каскади от вътреклетъчни сигнали (виждате и по диаграмата). След свързване на тези фактори с техните рецептори се активират редица фосфорилирани процеси, които водят до промяна в генната експресия. Гените, които се активират от растежните фактори са две основни групи:
- гени на ранния отговор (early-response genes), които се индуцират за около 15 минути;
- гени на закъснелия отговор (delayed-resposne genes) индуцирани за след 60 минути;
Виждате сами, че процесите в клетката не са никак малко и всички те зависят от самото клетъчно сигнализиране. Всякакви желания за бързи и ефективни фитнес и уелнес резултати са наивни, защото клетката има свои механизми (и време за тяхното осъществяване) и ние не трябва да прибързваме наивно с процеса, заради едното ни наше желание. Винаги трябва да се съобразяваме с клетъчните „закони“, защото за да променим визията си и подобрим здравето си, трябва да се съобразим с клетъчните механизми и тяхната скорост и осъществяване.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
