НОВАТА МАНИЯ В АМЕРИКА – ANABOLIC X-FACTOR™
КАКВО Е X-FACTOR?
Х-FACTOR е патентована (патент на САЩ № 6,841,573) анаболна добавка за изграждане на мускулна маса, създадена от изследователя на увеличаването на работоспособността и едно от най-уважаваните имена в анаболно-стероидния свят Уилям Левелин (William Llewellyn).
Тя съдържа арахидонова киселина – важна маслена киселина, която предава сигнали за адаптивни промени в отговор на тренировката за издръжливост (маса).
Протеин на прах
Протеинът е продукт, който се съдържа във всички живи същества и е основен градивен материал на мускулатурата. Той е изклучително важен за всички билдери, а не само за тях. Подходящ е и за жени търсещи релеф, търсещи здравословно хранене и балансирана храна.
Коефициентът на усвояемост при високопрецентните протеини, които аз предлагам в магазинът ми с адрес www.belchohristov.net, са на почти 100%, което доказва, че няма да има по-добри на българския пазар до този момент. Новите инстантизирани йонно-обмененни протеини са с подобрена формула и пептидни структури са вече на пазара. Те са добити при ниска температура и допълнителна филтрация за повишаване нивото на гликомакропептиди /ГМП/ и биоактивни пептиди. Тези пептиди са свързани с подобряване на чревната дейност и имунната система. ГПМ се явяват свързващи депа за различните токсини и вируси, като по този начин ги изхвърлят от тялото.
До минимум са намалени наличието на нежеланите мазнини и въглехидрати и се повишава добрата усвояемост. Вкусовите качества са подобрени, а новите формули позволяват да се разтворят до желаната консистенция вече дори и без бързи и резки „шейквания“ с шейкъра, а само с лъжица! И като бонус, от лачествената филтрация на протеина, получавате и глутамин и аминокиселини с разклонена верига, във всяка доза! Една доза протеин на прах ви осигурява около 150 kcal. Вижте тук всички протеини на прах.
Гейнъри на прах
Гейнър формулите са микс от няколко продукта: задължително в състава на гейнърите се причисляват протеина и въглехидратите. Протеина тук обаче е микс от няколко висококачествени бленди: суроватъчен, млечен и яйчен. Няколко формули хейнъри вече правят гейнър формули и от телешки протеин. Въглехидратите, основно комплексни (затова тези формули са по-скъпи, но ефективни) са с първоизточник кафяв ориз, овесени ядки и сладък картоф. Това ознчава, че въглехидратите в гейнър формулата са със среден ГИ (гликемичен индекс).
Много малко са простите въглехидрати в модерните гейнър формули. Отделно, работещите формули гейнър продукти съдържат в състава си и фибри, омега-3 мазнини, семена от лен, MCT масла и т.н. Една доза гейнър на прах ви осигурява около 1 300 kcal. Вижте тук всички гейнър формули на прах.
Кое е по-добро?
По-добрият продукт е индивидуално избраният за (или от вас) продукт! Продуктът, спрямо неговите ползи, калории и състав определят накъде ще продължи развитието на вашето тяло и мускули. Ако търсите възстановяващ ефект, покачване на тегло или дори изчистване от мазнини, и протеина и гейнъра ще ви свършат чудесна работа. Напаснетете останалото от калориите в диетата и нагласете всички фитнес методики в полза на поставената цел.
Всички останали евтини формули на пазара в България, а и по света, не съдържат онези важни специфики, за които ви писах до тук. Основно тези формули съдържат прости въглехидрати и овкусители, които освен да повишат нивата ви на инсулин и да ви „омазнят“, за друго не се сещам в момента. Т.е., избора между 2 продукта (протеин или гейнър) не е всичко. Изберете и марката производител. За мен, най-добрите спортни компании в света са:
Обратно към раздел „Добавки“.
Напоследък болките в поясната област се разпространяват като епидемия. Това, разбира се, се дължи отчасти на повишения интерес към спорта в резултат на застоял начин на живот. И начинаещи, и елитни спортисти търпят обаче последиците от неправилно провеждане на тренировката, изразяващи се чрез проблеми в лумбалната област. Виждаме как бързо и навсякъде изникват физиотерапевтични центрове и кабинети по хиропрактика (лечение на гръбначни заболявания). Специалистите по здравеопазване са претоварени с работа! Надникнете в чакалнята на физиотерапевта до вас и ще се уверите в това! Естествено, най-добре може да опазим здравето си и да поддържаме добрата си физическа форма като избягваме травмите, които ни дебнат на всяка крачка. А най-добрия начин да ги избягваме е като се запознаем със структурата, анатомията и функционирането на крайниците ни и трупа ни. Знанията в тази област проправят пътя към поддържане на добра форма цял живот. И обратно, липсата на достатъчно знания за функционирането на нашия организъм е пречка в стремежа си да постигнем добра физическа годност.
Известно е, че острата продължителна болка може да е в резултат на травма в един или няколко междупрешленни диска, които абсорбират натоварването върху гръбначния стълб. Прекомерният натиск (причинен от прекалено големи тежести и ли неправилно изпълнение на движенията) може да доведе до сериозни проблеми. Действието на режещите сили причинява най-широко разпространената травма на диска. Прекомерният наклон напред (например при изпълнение на упражнение с клекове с щанга зад врат) или встрани може да доведе до увреждане на диска. Свръхразгъването на трупа в крайната фаза на упражненията с мъртва тяга (концентрично съкращение) може да причини притискане на дисковете! Даже безопасни упражнения за гърба могат да доведат до травми. Например, пресите над глава може да натоварят твърде много долната част на гръбнака в края на вдигането.
Неправилно проведената аеробна тренировка може да доведе до сериозни травми
Спортистите в аеробните спортове не са застраховани срещу увреждания в лумбалната област. В много случаи аеробните упражнения може да се окажат дори по-опасни за тази част на гърба. Това е така, защото те се изпълняват с много повторения и голяма скорост на съкращения. Това излага спортиста на голяма опасност. Важно е движенията в тези спортове да се изпълняват с висока степен на интензивност на нервното им пулсиране. Връзката мозък – мускул е от огромно значение за безопасното и ефективно провеждане на аеробната тренировка.
Усещането, че са в отлична форма (и може да повишат нивото на натоварване) също може да доведе спортистите в аеробните дисциплини до травма. Те често надхвърлят разумните граници на своите възможности, като увеличават повторенията, скоростта на съкращението и третия компонент, прилагат прекалено голяма амплитуда на критичен потенциал. Много от тях считат, че е необходимо да се разтягат твърде много или прекалено бързо да изпълняват обръщания.
Един от най-сериозните трудове, посветени на травмите в лумбалната област при усукващи движения, е изследването на Дж. Хоригън (Horrigan, Joseph, M. Sports Medicine, IronMan Magazine, June 1991, стр. 80). “Повечето хора не осъзнават сериозната опасност от травми, която се крие в обръщанията и усукващите движения.” Долната част на гръбнака, която наричаме още поясната област, се състои от 5 костни сегмента, наречени прешлени. Между тях са разположени дискове – пръстеновидни образования състоящи се от няколко слоя плътна фиброзна материя. Центърът им е изграден от гъсто пихтиесто вещество. Дисковете изпълняват няколко функции, включително и разпределението на тежестта върху гръбначния стълб. Необходимо е да познаваме анатомията и функционирането на долната гръбна област. Нейната биомеханика се различава от другите части на гръбначния стълб! Основните дейности на долната лумбална област са сгъването и разгъването. Те ни дават възможност да се навеждаме напред и назад.
Примери за такива движения наблюдаваме при изпълнение на коремни преси с повдигане на краката (тип свещ), разгъвания на гърба и упражнения с мъртва тяга. В обръщанията всъщност няма особено голямо въртеливо движени между отделните лумбални прешлени. То е само на 5 градуса. Това означава, че можете да се извъртате в лумбалната област най-много на 30 градуса! Това не позволява да се извършват особено големи въртеливи движения! Човешкото тяло извършва въртене чрез други части на гръбначния стълб. Най-голямо въртеливо движение може да се извърши от шията, където обръщането може да достигне до 60 – 80 градуса. Да допуснем, че всички части на тялото работят без травма. Не забравяйте, че лумбалната област на гръбнака не може да извърши голямо въртеливо движение. Всичко е съвсем просто. Ако принуждаваме някоя част на тялото да изпълнява не типично за нея действие, не само се излагаме на опасност да получим евентуална травма, а направо си причиняваме сами увреждания.
Изводи
За да избегнем опасността от сериозни травми е важно да сме добре запознати с разположението и функционирането на мускулите и свързаните с тях връзки и сухожилия както и с костната система на тялото, особено с лумбалната област! Когато подбирате някакво упражнение, първо изучете внимателно какви движения ще трябва да извърши тялото ви. Така ще решите, дали сте в състояние да се справите с упражнението или не! Не рискувайте, като се доверявате сляпо на това, което ви казват в залата. Сам изучавайте задълбочено всяко движение. Не бързайте – така ще сте сигурен, че тренировката ви ще е безопасна и ефективна.
“Старите” упражнения за въртене и усукване може и да ви доставят удоволствие, но може и да ви състарят “много бързо”! Когато извършваме въртеливи движения, може да предизвикаме прекомерно въртене на гръбначния стълб. Особено чести са травмите при бързи въртения с лост (стик) без да се взема под внимание амплитудата на критичен потенциал и скоростта на съкращението. На вид лесните упражнения с въртене могат също така лесно да ви изкарат от строя с остри болки в гърба. Те могат неусетно да ви “извадят извън играта” и предизвикат хронична болка, която ще понасяте цял живот. Стойките в стоеж, седеж или сгъване напред натоварват особено много гръбначния стълб и не се препоръчват! “Долната част на гръбначния стълб не е структурирана така, че да изпълнява продължителни въртеливи движения.” (Michel, B.A., M.S. “Low Back Attack” Muscle and Fitness, Jan. 1994, стр. 60) Доказателство за това са характерните травми в гръбната област, от които страдат играчите на голф. От тях страдат и тенесистите. Да не говорим за гимнастиците. Там положението е още по-зле! Така че не само тренировката с тежести води до травми в лумбалната област. Често спортисти, които изпълняват упражнения без допълнителна тежест или уреди, поради неправилно изпълняване на движенията могат да се причинят сериозни увреждания. Това се дължи и на непознаване на човешката анатомия.
Обратно към раздел „Уелнес“.
Радностно е, че все повече хора смятат, че отделянето на хормона кортизол може да произведе катаболен ефект в мускулите. Казах радостно, тъй като и неспециалистите, знаят за неговата „вреда“ в посока поставените ни фитнес цели, а и не само фитнес.
Аргининът ограничава мазнините в организма, улеснява натрупването на мускулна маса. Напоследък хранителните добавки, съдържащи L-аргинин, станаха популярни заради способността на аргинина да произвежда азотен оксид, да неутрализира свободните радикали, да разширява мускулните клетки, да стимулира освобождаването на хормона на растежа, да съдейства за здравословни стойности на холестерола и да ускорява обмяната на мазнините.
Научните изследвания са доказали, че L-аргининът (есенциална аминокиселина) предпазва от развитие на тумори, подпомага детоксикацията на черния дроб, допринася за синтеза на растежния хормон в хипофизата и подпомага поддържането на здрава имунна система. Също така е известно, че аргининът улеснява отстраняването на токсичния амоняк и увеличава сперматогенезата при мъжете, има полезно действие в случай на бъбречно увреждане. Епидермисът, който се образува при зарастването на раните, съдържа много аргинин.
L-аргининът регулира също така и съдържанието на сол в организма. Поради тази причина той представлява интерес за културисти, фитнес атлети, тъй като запазването на водата под кожата кара тялото им да изглежда гладко, напомпано и изваяно. Способността на L-аргинина да задържа азот е добре известна сред културистите и учените. Смята се също, че L-аргининът е от решаващо значение за растежа на мускулите поради неговата съдоразширяваща способност, както и свойството му да участва в синтеза на протеините.
Тази аминокиселина е необходима за синтеза на белтъците и оптималния растеж. Увеличаването на мускулната маса и намаляването на телесните масти става в присъствието на L-аргинин. Той може да допринесе за синтеза на колаген (много важна съставка на съединителната тъкан). Приложението на аргинин може да доведе до подобрение в случай на увреждане на черния дроб (мастна дегенерация, цироза).
Природни източници на аргинине са:
- слънчогледово семе
- сусам
- пълнозърнест хляб
- кафяв ориз
- пуканки
- орехи
- лешници
- брашно
- желирани десерти
- шоколад
Една от изследователските програми е установила, че ефектът на тази аминокиселина е сходен с този на L-допа и соматокринин при 12 здрави мъже. (Последните две субстанции са също така много ефикасни за повишено образуване на растежни хормони. Преди няколко години една книга и филм “Събуждане” дадоха образа на изключителните и положителни ефекти на L-допа при пациенти, за които се е смятало, че са нелeчими). Според изследванията L-аргининът стимулира отделянето на растежния хормон, дори по-силно от посочените две субстанции. Затова спортистите могат с успех да го използват за развитие и укрепване на мускулите и намаляване на телесните масти.
Внимание! Бременните и кърмачките не бива да вземат L-аргинин. Пациенти с шизофрения изобщо не трябва да вземат L-аргинин. Аргининът е противопоказен в случаи на херпес. А дори при над 10 грама дневно, той предизвиква херпес!
Кой се нуждае от L-аргинин и какви са симптомите на дефицит? Всеки се нуждае от L-аргинин, но по-специално подрастващите, новородените, атлетите, хората с наднормено тегло и по-възрастните. За хората в зряла възраст L-аргининът се приема за неесенциална аминокиселина. За децата точно обратното: L-аргининът е есенциална аминокиселина, която защитава и развива имунната система на подрастващите.
Хора с наранявания могат да се възползват от допълнителния прием на L-аргинин, тъй като нуждата от него се увеличава, когато има телесна травма и организмът се възстановява. Хора с влошено сексуално здраве също могат да се повлияят благоприятно от употребата на L-аргинин заради свойствата му да разширява кръвоносните съдове и да подобрява кръвоснабдяването в области, където то е влошено.
L-аргининът е полезен и за спортистите, които провеждат тежки тренировки. Допълнителният прием на L-аргинин стимулира имунната система и така позволява на атлетите да тренират по-усилено и да избегнат вредните последици от някои леки здравословни проблеми, свързани с претоварването. Спортистите, спрели употребата на продукти за натрупване на маса могат да се възползват от добавки с основа L-аргинин, защото благодарение на способността на L-аргинина да повишава нивата на растежния хормон и да понижава кръвното налягане, се намаляват артериалните плаки!
Обратно към раздел „Добавки“. Обратно към „Начална страница“.
Метаболизмът се групира в две основни категории: анаболизъм, който подпомага растежа и катаболизъм, който пришпорва разграждането на тъканите.
Катаболизмът участва в обмяната на веществата (метаболизма) чрез серия химични реакции, повишавайки наличието на естествени молекули в тялото. Чрез манипулиране на анаболните и катаболни хормони, могат да се насърчават или възпират ефектите, които причиняват анаболизма и катаболизма. И двете метаболизтни състояния на средата са адекватни реакции на всеки човешки организъм. Анаболни процеси наблюдаваме при хранене с повече калории, тренировки и т.н. Катаболизъм наблюдаваме при етапи на недохранване – тъканните структури се разпадат, ча да обезпечат за конкретно време конкретна физиологична реакция и процес в тялото.
Анаболизмът се подпомага от диетата, тренировките и хранителните добавки, освен това той подтиска реално самия катаболизъм. От друга страна, катаболизмът разрушава мускулите и възпира положителните ефекти на анаболизма. Когато „монетата се обърне“ от страната на анаболизма, той надделява над ефектите на катаболизма. Обратното, получава се чиста загуба, когато катаболизма доминира пред анаболизма, но и в двата случая вие сте тези, които управляват процесите на анаболизъм и катаболизъм. Вече споменах – основни фактори това са калориите и първоизточникът на тези калории, спорта и хранителните добавки, суперхрани и продукти.
Когато тренирате фитнес, вие изпадате в катаболизъм, но отваряте т. нар. анаболен прозорец със след тренировъчното хранене. Времето за храна и почивка извън фитнеса е времето на анаболни процеси! Вие увреждате мускулни влакна по време на фитнес, вие де факто не слабеете! Просто един добър калориен баланс изготвен и спазван от вас ви гарантира топенето на мазнини и запазване на чистата активна маса, без която не функционира вашето тяло и организъм нормално.
Нуждата на тялото от енергия се удовлетворява чрез храносмилане, по време на което молекулите от необработената енергия (храната) се разрушават. Разрушаването на молекулите на храната е обходен процес, който осигурява на тялото хранителни градивни елементи, необходими за строежа на по-желаните молекули. От своя страна тези молекули се използват за енергия и строителни елементи за анаболизма.
Представете си, че метаболизма е махалото на стенния ви часовник. Енергията на махалото трябва да бъде балансирана, за да може то да се движи правилно. Докато махалото се люлее от едната страна до другата, неговата енергия се трансформира и точно тази трансформация поддържа цикъла. С балансиране на цикъла през цялото време ще постигнете по-голям ефект от колкото с няколко тиктакания.
Обратно към раздел „Физиология и анатомия“. Обратно към „Начална страница“.
Кръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса на човека. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна съставка). Съотношението на обема на клетките към общия обем кръв се нарича хематокрит. Течността, която се отделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването на общия обем кръв се нарича олигемия, а увеличението – плетора. С хидремия се означава увеличението, а с анхидремия – намалението на течната съставка на кръвта.
Формените елементи на кръвта биват:
- Червени кръвни клетки – еритроцити.
Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 nm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.
- Бели кръвни клетки – левкоцити.
Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:
– гранулоцити – притежават цитоплазмени гранули, които показват различна оцветяемост с кисели и основни багрила. Въз основа на това те се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни. С най-малки размери са неутрофилните гранулоцити, а с най-големи – базофилните. Неутрофилните гранулоцити съставляват 60-65% от общия брой на левкоцитите. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат още сегментоядрени клетки. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили. Еозинофилните гранулоцити съставляват 2-5% от общия брой на левкоцитите. Неутрофилните и еозинофилните гранулоцити имат фагоцитарна способност. Базофилните гранулоцити съдържат хепарин и хистамин и вероятно участват в кръвосъсирването.
– лимфоцити – съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително малки клетки с голямо кръгло ядро. Участват в имунните процеси.
– моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.
- Тромбоцити.
Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 ?m. Играят роля в съсирването на кръвта.
Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определени условия преминава във фибрин – настъпва съсирване на кръвта. Кръвта изпълнява множество функции, най-главните от които са: транспортна (дихателна), хранителна, защитна и буферна. Дихателната функция се състои в доставяна на кислород на клетките. Адекватното снабдяване на клетките и тъканите с кислород зависи от: концентрацията на хемоглобин в еритроцитите, от количеството на кислород във вдишвания въздух, от газообменната функция на белия дроб, от работата на сърцето, от разпределението на кръвта в съдовете на дадена тъкан. Намаляването на хемоглобина и еритроцитите довежда до хипоксия на тъканите.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Холестеролът е органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. Kой холестерол е „добър“ и кой „лош“?
