Физическите дразнители за вкуса са химически вещества (най-вече храна), които докосват повърхността на езика и донякъде небцето, фаринкса и ларинкса. Въпреки това обаче усещането за вкус, породено от тези вещества, е силно повлияно от различни други фактори, включително цвят, структура, температура и миризма (това обяснява защо маргаринът се оцветява в жълто, а някои плодове се изсушават, преди да се предложат за продажба).
Неслучайно, рекламният трик или бизнес подход, на Макдоналдс, работи, защото те наблягат повече на цветовото изкушение (както е на снимката) от колкото на диетичното! Това, което обикновено се има предвид под “вкус”, е всъщност сложна реакция, включваща и други сетива; възможно е обаче вкусът да се изучава и самостоятелно.
Съществуват четири основни вкусови качества:
- сладко
- кисело
- солено
- горчиво
Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика и усещаме комбинации от тези основни вкусове, които могат да изглеждат съвсем различни от всеки отделен основен вкус. Нещо повече: някои вкусове ни влияят по-бавно от други. Например дегустатор може да опише глътка вино като “първоначално плодово, следвано от по-дрезгав, пивък и накрая златен вкус”. Вкусовите луковици съдържат рецепторите за вкус.
Съществуват около 9000 такива малки структури, разположени най-вече върху върха на езика, по двете му страни и задната част. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка луковица. Чрез запис на електрическата активност на отделната клетка е възможно да се определи на кой от четирите основни вкуса тя реагира.
Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са “настроени” за реагиране на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят, така че на всеки 7 дни разполагаме със съвършено нов набор от клетки.
Ако временно загубите част от вкуса си, като си изгорите част от луковиците с горещо кафе, можете да разчитате, че в рамките на 7 дни ще се възстановите, защото разрушените луковици ще бъдат заменени от нови. С възрастта обаче някои от вкусовите луковици умират и не се заменят, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Вегетативната нервна система регулира функциите на вътрешните органи, допринася за поддържането на телесната хомеостаза и участва в поведенските реакции. Нарича се така, защото регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и др, свързани с нарастването на организма.
Вегетативната нервна система се състои от:
- централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък)
- вегетативни възли (ганглии)
- периферни нерви, завършващи в различни органи.
Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености:
1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви /съзнателен/ контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения.
2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви.
3. Изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират въввегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.
Вегетативната нервна система е представена от два основни дяла:
- симпатиков
- парасимпатиков
Симпатиковият дял се състои от нервни клетки, разположени в страничната част на сивото вещество на гръбначния мозък. От тях излизат аксони, които стигат до страничните симлатикови стволове (от двете страни на гръбначния стълб). От там започват нервни влакна, като една част стигат до очите, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.
Друга част се насочва към коремната кухина, като преди това образува н.нар. слънчев сплит и горен коремен сплит, откъдето влакната достигат коремните органи. От долната част на страничния симпатиков ствол излизат влакна, които образуват долен коремен сплит и оттам достигат пикочо-половите органи в малкия таз.
Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се състои от нервни клетки в средния и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък и излизащите от тях аксони. Влакната, които идват от главния мозък, влизат в състава на някои черепномозъчни нерви. Най-голямо значение имат блуждаещите нерви, които водят началото си от продълговатия мозък. Наименованието им идва от това, че разклонението и достигат органите в гръдния кош и коремната кухина, т.е. блуждаят из тялото на човека.
Влакната на парасимпатиковия дял, излизащи от средния мозък, влизат в състава на нервите, които свиват зеницата и нагаждат окото за близко гледане. От кръстцовата област на гръбначния мозък излизат парасимпатикови влакна, които инервират правото черво и пикочо-половите органи. Парасимпатиковите влакна също минават през възли, но те са разположени близо до органите, които инервират или са в самите тях.
Функция на вегетативната нервна система
Ядрата на вегетативната нервна система чрез своите изпълнителни аксони регулират храносмилането, дишането кръвообращението, обмяната на веществата, водата и солите и дреги функции на вътрешните органи и ги съгласуват с общите нужди на цялостния организъм. Това се постига благодарение на информацията, идваща от вътрешните органи чрез сетивните аксони, които сигнализират за тяхното функционално състояние.
Най-често двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположен ефект върху органите, които инервират. Под влияние на симпатиковия дял например се учестяват и усилват съкращенията на сърцето, подобрява се кръвоснабдяването в работещите мускули, разщиряват се бронхите, засилват се процесите на дисимилация, повишава с телесната температура, осигурява се повече енергия за организма при физическа работа.
Парасимпатиковият дял има противоположно действие. Импулсите, които протичат по него, водят до забавяне на съкращенията на сърцето, свиване на бронхите, стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилване на процесите на синтез в клетките и т.н. Благодарение на парасимпатиковия дял организмът възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.
Чрез двойната вегетативна инервация на вътрешните органи се осигурява най-добре регулацията на техните функции. Само в резултат на съгласуваната дейност на симпатиковиая и пасимпатиковия дял е възможно нормалното протичане на процесите, свързани с храненето, дишането, обмяната на веществата и енергията и други процеси в организма.
Центровете, които регулират вегетативните функции, са разположени от гръбначния мозък до мозъчната кора. По-елементарните вегетативни рефлекси се контролират на равнищетона гръбначния мозък, по-сложните – в продълговатия мозък, а най- сложните – в подхълмието на междинния мозък и в лимбичната система на мозъчната кора. При емоционални състояния, например като радост, страх, гняв, ярост и др, се активират ядра, разположени в подхълмието и лимбичната система, вследствие на което сърцевата дейност се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, разширяват се или се свиват кожните кръвоносни съдове (човек се зачервява или побледнява), увеличава се потоотделянето и др. Нарушаването на нормалните взаимоотношения между висшите и низшите вегетативни центрове може да бъде причина за заболявания като повишено кръвно налягане, язвена болест, гръдна жаба (спазъм на артериите на сърцето) и др.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Движение на кръвта в кръвоносната система, обусловено главно от сърдечни съкращения. Описано през 1628 от У. Харвей. Чрез кръвообращението се пренасят хранителни вещества, кислород, хормони и др. към клетките и крайни продукти от обмяната на веществата към белите дробове, бъбреците, кожата; подпомага се терморегулацията.
Повечето безгръбначни имат отворен кръг на кръвообращение. У кръглоустите и рибите кръвообращението има 1 кръг, у дишащите с бял дроб гръбначни и у човека – 2 кръга, свързани чрез сърцето. Голям (телесен) кръг на кръвообращение – лява сърдечна камера, аорта, артерии, капилярна мрежа, вени, долна и горна куха вена, дясно предсърдие (венозната кръв от храносмилателната система преминава през черния дроб, преди да се влее в долната куха вена – чернодробно кръвообращение). Малък (белодробен) кръг на кръвообращение – дясна сърдечна камера, белодробна артерия, капиляри на белодробните алвеоли, белодробни вени, ляво предсърдие. Кръвообращението има сложна нервно-ендокринна регулация. У човека количеството на циркулиращата кръв е 75-80 %, останалата се намира в кръвни депа.
Как да растат мускулите ни? С редовни тренировки, правилна храна, почивка и растем – познато е все пак! Достатъчно е просто дори. Обяснението на това как да порастнете от към мускулна маса е повече от елементарно, но разбирането на механизмите и процесите зад мускулния растеж може да е малко по-сложно – толкова, че едва последните изследвания да позволят на учените да надникнат в тялото и да схванат как всъщност растат мускулите на клетъчно ниво.
Дори това за манияците от залите да е неразбираемо, то не е само за учени – след като откриете как мускулите се адаптират към вдигането на тежести, можете да отключите потенциала си за мускулен растеж.
Мускулът е разделен на различни отделения, всяко от което е обкръжено от свързваща тъкан. Най-външния пласт се нарича фасция – мускулната обвивка, която покрива целите мускули. Следва епимизиум – твърда тъкан, която покрива цялата повърхност на мускула и изолира тъканта. Някои от мускулите в дадени зони са разделени от епимизиума (например мускулът Semimembranosus е разграничен от Biceps femoris – отзад на бедрото). Следващият слой е перимизиум – твърда и плътна тъкан, която разделя мускулните влакна. След него е ендомизиум – грапава и извита свързваща тъкан, намираща се между мускулните влакна.
Самата мускулна контракция (мускулно съкращение) се дължи на две белтъчни нишки – актин и миозин. Мускулните влакна се преместват чрез прост механизъм (вижте подробната статия за целта), в който участват актина и миозина. По време на контракция от специални депа, в които се съхранява, се освобождава калций и след това се свързва с друг протеин, наречен тропонин, който в състояние на почивка блокира образуването на актин и миозин.
При сигнал от нервната система калцият се освобождава и тропонинът продължава пътя си, предоставяйки на протеиновите нишки активен рецептор за присъединяване. Това свързване на актина и миозина е основата на движението и последица от свиването на мускула.
Кои са основите на контракцията?
За да се опростят нещата, мислете за движението на нишките като за гребане в лодка: тънката нишка (актин) се премества и хваща дебелата (миозин). Така тези протеинови съединения се плъзгат един край друг, след това се освобождават и следва гребането. Отделянето на миозина от актина се получава, когато аденозин трифосфатът (АТФ), енергийният източник на мускулите, се присъедини към комбинацията актин-миозин.
АТФ (вижте линка за АТФ) след това се разделя и се освобождава фосфатен остатък. Това освобождаване е свързано с отделяне на енергия и мускулите ни се свиват. Интересното е, че това е мястото, където креатина си осигурява допълнителни фосфати за повторно изграждане на аденозин трифосфат. Това причинява излишък на потенциална енергия и позволява по-продължителни и по-интензивни мускулни контракции.
Естествено сега ще ме попитате, как всичко това ни кара да изглеждаме по-големи? Когато тренирате, протеините се повреждат (микроразкъсвания) и затова е именно периода на възстановяване, след фитнес тренировки. Но те не се възстановяват само до първоначалното си положение – вие и аз самия всъщност получаваме повече и така мускулите ни стават по-големи, по-дебели и по-тренирани. За да могат да посрещнат с по-голяма сила следващо физическо натоварване (поредната доза стрес), за да имат те прогрес. Това е идеята, за да имам предначертан път за мускулен растеж (хипертрофия).
Тренировката със тежести поврежда протеиновите нишки и мускулите ни. При възстановяване (дори и при предизвикан „инсулинов прозорец“ получаваме повече и лека полека, на микроравнище се придвижваме с една стъпка към по-големите размери. Ако вие наричате това похвати за мускулна маса, учените и биолозите като мен, го наричаме мускулна хипертрофия!
Този процес се получва основно в следствие на стреса, който е самата фитнес тренировка за нас. Да разгледаме случая с бицепсвото сгъване: свиваме ръката с тежестта нагоре. Концентричната фаза е, когато мускулът се съкращава и е в най-късата си дължина. След това спускаме тежестта надолу (ексцентрично натоварване), при което мускулът се разтяга. Тази контракция, съчетана със стреса от тежестта, причинява множество биохимични промени в мускулите ни.
Мускулната тъкан обаче е вече повредена. Ако след тренировка я погледне хипотетично под микроскоп, ще видим следната картинка: малки скъсвания на влакната и в основата им вече са новите по-големи и по-силни мускули. Част от болката, която лично аз ежедневно изпитвам е именно след тренировка – мускулна треска. Млечната киселина дразни тези микротравми и рани. Ако искаме да станем по-големи, трябва да знаем как да тренираме, за да получим, забележете, оптимални тъканни повреди. Трябва да знаем:
- как да подредим почивните си дни
- как да си подредим фитнес програмата по дни
- как да разпределим мускулните групи в сплит програма
- как да натоварваме и трите вида
Сега приятели и читатели, сигурно си мислите, че знаете как да порастнете от към мускулна маса? Въпреки всичко, аз съм длъжен да ви запозная с още нещо – хиперплазията. Хипертрофията е само част от картинката. Останалата част от мускулния растеж са мускулните влакна, които се съединяват така, че там където сте имали едно, сега са две. Това е хиперплазията, като нов за вас термин.
Феноменът сдвояване на мускулните влакна (хиперплазия) е наблюдаван при изследвания върху животни и резултатите са били доста убедителни. Но заради определи ограничения те не могат да се проведат при хора, така че фактите не са доказани окончателно. Защо ли? За едно добро изследване на хиперплазия целият мускул трябва да бъде изваден и влкната преброени, а за това мислч че ще липсват доброволци.
Ключът, който ще отключи растежа на мускулите ви, е добре съставена програма, постепенно увеличаваща количеството тежестти, които вдигате. Това по-нататък може да се подобри чрез подбиране на правилните упражнения и правилната техника на изпълнение, разбира се, не и на последно място.
Ако търсите растеж, тежките тренировки с конкретна почивка между тях са перфектият ви избор. Като подходяща бройка повторения, това е също много относително, но и все пак закономерно. Самият брой повторения дава именно този сигнален стрес към хиперплазия към точно определени мускулна влакна, които искате да растат!
Яжте достатъчно протеин, внимавайте с храната преди тренировка и след фитнес тренировка – тя определя вашият прогрес. Почивайте добре, мускулите ви ще растат без значение разбирате ли процесите на клетъчно ниво в тях, или не. Не забравяйте, че диетата ви трябва да е в лек излишък от калории. Затова пресметнете и калорийния разход по време на фитнес дейността ви.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Белтък (или протеин) е колективен термин за биологически важни макромолекули, изградени чрез поликондензирането на отделни аминокиселини. Накратко – белтъчините, разглеждани като молекули са съединения на аминокиселините. Те се съдържат в храните богати на белтъчини!
Белтъците са един от основните градивните компоненти на живите клетки,както и на вирусните частици. Притежават сложна пространственастуктура, и изпълняват разнообразни биологични функции — от типичноструктурни, защитни, траспортни до каталитични и регулаторни.
Цялата информация необходима за изграждането на белтъчната молекула екодирана в ДНК. Посредством процес на точно презаписване наинформацията в РНК (транскрипция) и превеждане от полинуклеотидна в аминокиселинна последователност (транслация) е възможно синтезирането на определен белтък, притежаващ конкретна биологична роля.
За първи път през 1789 г. френският химик Антоан Фуркроа прави разграничение между белтъците и другите известни органични субстанции. Класифицира познатите дотогава албумин, фибрин и желатин като самостоятелни съединения с животински произход. От тази начална стъпка до формулирането на концепция за това, какво преставляват белтъците, е извървян дълъг път, минаващ през грубо характеризиране на химичния състав, опити за клинично приложение на белтъчни екстракти, до все по – прецизното дефиниране на структурата и функциите на всеки отделен белтък.
Самото понятие е въведено през 1838 година, когато в писмо от 10 юли, изпратено от Йонс Якоб Берцелиус до Герардус Йоханес Мулдер, за първи път е употребено названието „протеин” с акцент върху първостепенното и първичното.
Основният компонент на всички белтъци са аминокиселини, подредени последователно в дълги полимерни вериги. Връзката между отделните аминокиселини е амидна, но поради някой свой особености е наречена със специфично име – пептидна връзка. Затова и самите полимерни вериги се означават като полипептидни. Организацията в пространството на полипептидните вериги е изключително сложна и характерна за всеки отделен белтък. За прегледност и по-лесна ориентация, пространствената структура на белтъците е разделена на отделни нива:
#първично ниво (примерна структура) – представлява точната последователност на свързване на отделните аминокиселинни остатъци.
#вторично ниво (секундерна структура) – това са локални нагъвания на основния скелет на полипептидната верига, притежаващи известна периодичност. Всяка възпроизводима и характерна форма се означава като отделен тип вторична структура, като например алфа-спирала,бета-листовидна структура, бета- и гама-завой, както и липса на порядък.
#третично ниво (терциерна структура) – пълното нагъване на полипептидната верига в пространството, с всички възможни близки идалечни взаимодействия. Това ниво дава престава за цялостната форма набелтъчната молекула, както и за връзките и отношенията между отделнитевторични структури.
#четвъртично ниво (кватернерна структура) – това е отново цялостна пространствена форма, но на асоциирани нековалентно бетъчни молекули. Всяка отделна белтъчна молекула притежаваща характерна, завършена,третична стурктура се означава като субединица, а цялостният конгломерат – като олигомер. Не всички белтъци притежават четвъртична структура, тъй като повечето са изградени от една полипептидна верига, а четвъртично ниво предполага наличието на поне две. Типичен пример за белтък с четвъртична структура е хемоглобина.
Всички тези нива дават престава за строежа на отделната белтъчна молекула, но по същество са стационарни описания на структурата. Белтъците в разтвор, както нормално съществуват в живите клетки, търпят вариации в структурата си, тъй като са подложени на редица въздействия.Тези вариации могат да бъдат малки отклонения – наричани още „дихателни движения“, но могат и да се отразят съществено на структурата и сериозно да я видоизменят.
Пространствената структурата на белтъка се нарича конформация, а всички изменения, независимо дали са съществени или не, се означават като конформационни промени. Всеки белтък притежава специфична функция, като практически няма процес в живите организми, който да не зависи от конкретен протеин. Функциите могат да са най-разнообразни, но формално могат да се обединят вняколко основни:
структурна функция – белтъци, участващи в архитектурата на клетките, поддържащи определена форма и вътрешна организация.
регулаторна функция – това са всички белтъчни системи, които регулират процесите в клетката – белтъци от сигналните пътища,фактори на транскрипцията и транслацията и не на последно място хормоните.
защитна функция – белтъци, осигуряващи чисто механични защитни бариери. При висшите животински организми има специални системиза защита срещу определени патогени, като белтъците отговорни в най-голяма степен затова се наричат антитела.
каталитична функция – протичането на почти всяка химична реакция в организма, се дължи на определен белтък, който в този случай се означава като ензим.
транспортна функция – това са белтъци, пренасящи определени молекули през клетъчни мембрани или транспортиращи вещества на големи разстояния – кислород пренасящите протеини, като хемоглобин, миоглобин и други.
двигателна функция – всички мускули при животните, са всъщност функция на съответни белтъци, като например актин и миозин. Често такива белтъци се означават като „молекулни мотори“. Участват във всяко движение – било на клетъчни органели в рамките на клетката или на целия организъм в пространството.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Натрупването на млечна киселина намалява възможността за растеж и развитие на мускулите. Точно заради това, по време на серизни фитнес занимания или спорт, е нужен и необходим стречингът! Млечната киселина се образува по време на физическите натоварвания. Когато организмът не успее да разтвори млечната киселина поради недостатъчни количества кислород (фитнес тренировките са анаеробни натоварвания), тя започва да се натрупва.
Това се получава и при аеробна работа (акумулиране на кръвен лактат) и при анаеробна работа (мускулна обмяна на веществата). По време на тренировката с тежести млечната киселина се образува в резултат от мускулната обмяна на веществата. При умерени натоварвания (както е по време на загрявкатa) също се образува млечна киселина, но в системата има достатъчно количество кислород за нейното разграждане. Ако загрявката е твърде продължителна и кислородните нива в системата спаднат, млечната киселина не се разгражда, а само и единствено се натрупва.
Отклоняване на нервните импулси
Млечната киселина се разглежда като дефлектор на нервните импулси, което ще рече, че тя силно намалява броя на сигналите, предавани от мозъка към работещите мускули. Установено е, че силата на предавания сигнал зависи от неговата интензивност и продължителност. Ако млечната киселина заглушава изпратения нервен импулс, неговата интензивност силно спада. Освен това, без наличие на кислород, мозъкът не може да изпраща силни сигнали с необходимата продължителност, за да се изпълни и едно повторение, а камо ли цяла серия повторения!
Активиране на по-малък брой двигателни единици
Когато силата на изпращания сигнал спадне, се намалява и потенциалната възможност за активиране на по-голям брой двигателни единици. Без това активиране, мускулът не може да реализира максимален растеж и развитие. Ако трениращият диша дълбоко, той ще приведе в действие най-важния фактор за мускулната хипертрофия по време на тренировъчен режим.
Бодибилдърът и фитнес маниаците (трениращите анаеробно), които упорито не си поемат въздух, докато не изпълнят цялата серия с работни повторения и осъществят мускулните съкращения, стимулират натрупването на млечна киселина, тъй като не разполагат с необходимите кислородни нива за нейното разграждане. Поемането на недостатъчно въздух по време на тренировка влияе отрицателно върху мускулния растеж и развитие. Поради вредното влияние на млечна киселина върху мускулната хипертрофия риска от травми става още по-голям.
Спорадична мускулна реакция
Млечната киселина заглушава сигнала на нервния импулс. Мускулите реагират на сигналите, които получават от тях. Ако сигналите са изкривени и мускулният отговор ще бъде не такъв, какъвто желаем да е. Слабите сигнали към мускулите водят до по-слаба от максималната интензивност на мускулното съкращение. Щом се намали силата на съкращенията, трениращият се излага на опасността от травми, тъй като не може да упражнява необходимия контрол върху движенията си.
Правилното дишане, включващо едно вдишване и издишване при всяко повторение, осигурява необходимото ниво на безопасност, като снабдява организма с необходимите нива кислород. Трениращият може да забави движенията си до желаната скорост, без да се налага да препуска, когато настъпи умората. Освен това, той може да изпълнява правилно всяко движение и да избегне опасността от увреждане на съединителната тъкан, връзките и сухожилията си.Неправилното дишане не само води до натрупване на млечна киселина и съответно до заглушаване на нервните импулси. То излага спортиста и на огромен риск от травми.
Оползотворяване на кислорода
Основното значение на издишването във форсираната фаза е свързано с оползотворяването на кислорода по време на работа. Вдишването във фазата на релаксация дава възможност за презареждане и позволява задачата в усилен режим на работа да бъде изпълнена от система, добре заредена от кислород, а не от система без кислород.
Наличието на кислород
От огромно значение е да се прилага подхода, насочен към осигуряване на достатъчно ниво кислород в системата при усилена продължителна работа. Когато вдишваме във фазата на ексцентрично съкращение, зареждаме организма достатъчно за фазата на концентрично съкращение на движението. Ако се вдишва в концентричната фаза, организмът няма достатъчно време да използва поетия кислород. Системата е принудена да работи в състояние на кислороден дефицит. Макар и да ни се струва по-естествено и удобно да вдишваме при издърпването, от научна гледна точка, по-висшето зареждане с кислород при вдишване във форсираната фаза на движението е много по-полезна и е от огромно значение за спортиста.
Или казано иначе, млечната киселина не само че предизвиква мускулна треска, но и виждаме, че е важно и самото дишане (поемане на въздух и издишване), за да напаснем цялата система в правилен ход. Защото често не се замисляме за негативите, които една неправилна тренировка (дишане, възстановяване и т.н.) може да ви причини. Особено ако се спортува години подред … неправилно!
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Метаболизмът се групира в две основни категории: анаболизъм, който подпомага растежа и катаболизъм, който пришпорва разграждането на тъканите.
Катаболизмът участва в обмяната на веществата (метаболизма) чрез серия химични реакции, повишавайки наличието на естествени молекули в тялото. Чрез манипулиране на анаболните и катаболни хормони, могат да се насърчават или възпират ефектите, които причиняват анаболизма и катаболизма. И двете метаболизтни състояния на средата са адекватни реакции на всеки човешки организъм. Анаболни процеси наблюдаваме при хранене с повече калории, тренировки и т.н. Катаболизъм наблюдаваме при етапи на недохранване – тъканните структури се разпадат, ча да обезпечат за конкретно време конкретна физиологична реакция и процес в тялото.
Анаболизмът се подпомага от диетата, тренировките и хранителните добавки, освен това той подтиска реално самия катаболизъм. От друга страна, катаболизмът разрушава мускулите и възпира положителните ефекти на анаболизма. Когато „монетата се обърне“ от страната на анаболизма, той надделява над ефектите на катаболизма. Обратното, получава се чиста загуба, когато катаболизма доминира пред анаболизма, но и в двата случая вие сте тези, които управляват процесите на анаболизъм и катаболизъм. Вече споменах – основни фактори това са калориите и първоизточникът на тези калории, спорта и хранителните добавки, суперхрани и продукти.
Когато тренирате фитнес, вие изпадате в катаболизъм, но отваряте т. нар. анаболен прозорец със след тренировъчното хранене. Времето за храна и почивка извън фитнеса е времето на анаболни процеси! Вие увреждате мускулни влакна по време на фитнес, вие де факто не слабеете! Просто един добър калориен баланс изготвен и спазван от вас ви гарантира топенето на мазнини и запазване на чистата активна маса, без която не функционира вашето тяло и организъм нормално.
Нуждата на тялото от енергия се удовлетворява чрез храносмилане, по време на което молекулите от необработената енергия (храната) се разрушават. Разрушаването на молекулите на храната е обходен процес, който осигурява на тялото хранителни градивни елементи, необходими за строежа на по-желаните молекули. От своя страна тези молекули се използват за енергия и строителни елементи за анаболизма.
Представете си, че метаболизма е махалото на стенния ви часовник. Енергията на махалото трябва да бъде балансирана, за да може то да се движи правилно. Докато махалото се люлее от едната страна до другата, неговата енергия се трансформира и точно тази трансформация поддържа цикъла. С балансиране на цикъла през цялото време ще постигнете по-голям ефект от колкото с няколко тиктакания.
Обратно към раздел „Физиология и анатомия“. Обратно към „Начална страница“.
Кръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса на човека. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна съставка). Съотношението на обема на клетките към общия обем кръв се нарича хематокрит. Течността, която се отделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването на общия обем кръв се нарича олигемия, а увеличението – плетора. С хидремия се означава увеличението, а с анхидремия – намалението на течната съставка на кръвта.
Формените елементи на кръвта биват:
- Червени кръвни клетки – еритроцити.
Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 nm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.
- Бели кръвни клетки – левкоцити.
Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:
– гранулоцити – притежават цитоплазмени гранули, които показват различна оцветяемост с кисели и основни багрила. Въз основа на това те се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни. С най-малки размери са неутрофилните гранулоцити, а с най-големи – базофилните. Неутрофилните гранулоцити съставляват 60-65% от общия брой на левкоцитите. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат още сегментоядрени клетки. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили. Еозинофилните гранулоцити съставляват 2-5% от общия брой на левкоцитите. Неутрофилните и еозинофилните гранулоцити имат фагоцитарна способност. Базофилните гранулоцити съдържат хепарин и хистамин и вероятно участват в кръвосъсирването.
– лимфоцити – съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително малки клетки с голямо кръгло ядро. Участват в имунните процеси.
– моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.
- Тромбоцити.
Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 ?m. Играят роля в съсирването на кръвта.
Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определени условия преминава във фибрин – настъпва съсирване на кръвта. Кръвта изпълнява множество функции, най-главните от които са: транспортна (дихателна), хранителна, защитна и буферна. Дихателната функция се състои в доставяна на кислород на клетките. Адекватното снабдяване на клетките и тъканите с кислород зависи от: концентрацията на хемоглобин в еритроцитите, от количеството на кислород във вдишвания въздух, от газообменната функция на белия дроб, от работата на сърцето, от разпределението на кръвта в съдовете на дадена тъкан. Намаляването на хемоглобина и еритроцитите довежда до хипоксия на тъканите.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.