Всеки човек, който започва хранителен, тренировъчен и суплементарен режим или надгражда настоящ такъв, изпада в моменти на свръх изискване към самия себе си. Често, когато работя с клиенти, виждам това – резултатите са налице, формата е налице, здравните показатели са налице, но излъчването на клиента ми не е ок! Нещо има и се случва в неговата глава, нещо, което обаче не е в моята компетенция.
Помолих Анелия Атанасова, член не екипа, да сподели своето виждане, загатвайки й темата ми. След като предаде своят материал към мен и се зпаознах с него, установих, че наистина решения има. И причините не са, знаех това, но все пак, в диетата или дори в успеха на моята работа. И ето до известна степен разковничето – всъщност, Анелия може и ще помага на хора именно като споменатите, хора в нужда. Но преди това, моля – вижте коя е Анелия Атанасова:
Анелия Атанасова
Взискателният човек се стреми към усъвършенстване на себе си и средата, в която съществува. Подобрява всичко възможно около себе си и в себе си, за да стигне до своята по-добра версия; не се примирява с лошо качество на услуга или неприемливо поведение. Всеки негов ден е по-съвършен, по-балансиран, по-красив. Малката, но съществена подробност е, че целта не е постигане на перфектност – без никаква грешка и без недостатък. Взискателният борави с ресурсите, с които разполага, осъзнава ги и се разпростира в съответствие с тях. Той е удовлетворен и благодарен, че притежава тези ресурси. Стремежът му е да разширява, увеличава и усъвършенства наличните си ресурси.
За разлика от перфекциониста, той не страда, че му липсват ресурси, и че все не стига до перфектност. Взискателният осъзнава, че тя не съществува и че да се опитваш да постигнеш реалия, която не съществува е загуба на енергия и здраве. Темпото на взискателния е умерено, спокойно, уверено следва стремежите си и стъпва на постиженията си до момента, за да минава на следващо ниво. Умее да оценява постигнатото, което му служи за стабилна основа да се развива. Знае, че има постижение, на което да стъпи и уверено да върви напред. Понякога скоростта на придвижване не е висока, но е благодарен за възможностите, които са му предоставени и за постигнатото до момента с тях.
Перфекционистът: целта му е да достигне до идеала, до перфектния модел или състояние, което той е изградил в съзнанието си. Перфектността е конкретен безгрешен и съвършен образ на нещо съществуващо в съзнанието на перфекциониста. Деструктивността в този начин на мислене е, че изграденият образ не съвпада и надхвърля наличните ресурси, с които той разполага. Недостижим е, тъй като той не съществува, следователно няма начин да се реализира. Поради факта, че не съществува, съответно няма и ресурси, с които да бъде постигнато.
Заблудата идва от това, че перфекционистът мисли, че има ресурси да постигне безпогрешност. Ето един пример от моята лична и професионална практика (макар и примера да не засяга тук и сега храненето и фитнеса): мой клиент се готви за презентация, възложена от шефа му. Целта е информиране на екипа им по въпрос, по който работи моя клиент . Уговорката им е, когато се подготви, да уведоми шефа си и да изнесе пред колегите си презентацията. Клиентът ми е перфекционист, от години осъзнава, че страда от тази парадигма и това е една от причините да ме потърси за помощ. Драмата му в конкретния случай е, както той сам каза: „Или ще се представя перфектно, или няма да се появявам“. Започва да се готви, но никога не преценява, че е на достатъчно високо ниво, за да я представи пред колегите си. Минава много време, шефът му губи търпение и пита кога ще е готов. Клиентът ми влиза в омагьосан кръг, от него зависи датата, но поради непостижимата цел, тази дата няма изгледи да дойде скоро.
Перфекционизмът е вид крайност, която унищожава, ако ѝ се посветиш. Унищожава продукта – в нашия случай акта на презентиране. Рутинна работа е в една фирма служител да информира колегите си относно нещо, свързано с работата им. Важното в случая е информацията, която се представя. Това е просто информационен канал, по който клиентът ми се движи. Ако той вижда като по-важно своята перфектна изява и се е фиксирал егоистично върху това колко съвършен акт се налага да извърши, гледната точка се изкривява и работата в глобален план не се извършва:
- Навреме – знаем колко важно е времето, точното време за извършване на нещо.
- Изразходват се твърде много ресурси и време за гонене на нещо, което не съществува. Това се заплаща от фирмата, което значи, че вече не е рентабилно.
- Клиентът ми е в крайно изнервено, саморазрушително и нездравословно състояние на работното си място и в личен план.
- Колегите на клиентът ми продължават да работят без нужната информация от бъдещата презентация и качеството на работата им се влошава поради тази липса.
Мога да продължа с негативните последици от един подобен случай, но спирам до тук. Перфекционистът превръща всяка рутинна и обикновена житейска задача в задача на живота си. Не се замисля тя колко е важна на фона на цялата картина. Той на практика не вижда цялата картина, защото се е фиксирал върху един малък елемент. Не на всичко е нужно да се отделя толкова много време, защото не всичко е с еднаква степен на важност. На перфекциониста погледът му е замъглен и не е в състояние да градира по важност задачите и действията си.
Деструктивността на преценката му не се забелязва от самия него, но е възможно някой отвън да му я посочи и да му обърне внимание. Ако на ментално ниво бъде осъзната, има шанс да погледне с повече любов към себе си и постепенно да спре този саморазрушителен процес.
Взискателният …Как би реагирал той в такава ситуация? Със своите личностни ресурси, с времето и средствата, с които разполага, ще подготви презентация и ще определи срок, в който би бил готов. Ще изработи всичко с внимание и отговорност, като се стреми да е на възможно най-високо ниво, но на базата на всичко, с което разполага. Разликата с перфекциониста е, че информацията ще бъде предадена и то в точното време, за да не се рискува качеството на работа на цялата организация.
Какви са дефицитите на перфекциониста спрямо взискателният?
Перфекционистът не изпитва благодарност за ресурсите, които има и не е горд от постиженията до момента. Той не ги забелязва, защото те не са перфектни. Погледът му е насочен към съвършения модел, който го тегли като черна дупка и му пречи да гледа обективно.
Препоръки
Препоръката ми е да сме благодарни и ориентирани към това, което вече имаме, не което все още нямаме. Това могат да са например конкретните ни резултати – свалени килограми, по-добро тяло, че сме по-здрави дори … Ако успеем да го постигнем, няма да има пречка пред нас да се придвижваме към по-добрата версия на всичко около нас и в нас. Без благодарност няма движение напред и няма баланс. Разрушителното отношение на хората, които се стремят към перфектния образ е, че не изпитват благодарност и удовлетворение за постигнатото, за да стъпят на него и да успяват чрез него. Когато нямаме стабилната основа на досегашния ни опит и не го признаваме, стоим на плаващи пясъци и вместо да се движим напред, в действителност изоставаме. Перфекционистът се заблуждава, че усъвършенства света около себе си и не забелязва, че посоката му е всъщност назад.
Перфекционистът не изпитва благодарност за ресурсите, които има и не е горд от постиженията до момента. Той не ги забелязва, защото те не са перфектни. Погледът му е насочен към съвършения модел, който го тегли като черна дупка и му пречи да гледа обективно.
Трайни решения – съветите на Белчо Христов
Моята препоръка е насочена към това, трайно и ясно да осъзнаете потребностите от промяна. Ок – имате наднормени килограми, не изглеждате добре, страдате от проблемни състояния – кръвното, ставите … Сложете ред за вашата мисия! Свържете се с професонални консултанти. Намерете човека с храненето и спорта ви, намерете и открийте човека, с когото ще работите по личните неща и процесите на самоусъвършенстване. Всъщност … визирам едно единствено място … екипа от специалисти, които се събираме, за да ви помагаме комплексно! Знаем как, ще ви дадем време на вас, да осъзнаете нуждите си, да ни ги споделите и да действаме, нали така?
Обратно към класна стая „Личностно развитие“ или към начало на „Училище“.
