Хипоталамус
Част от междинния мозък. Състои се от 32 чифтни ядра, свързани с почти всички отдели на централната нервна система. Контролира вегетативните и хомеостатичните процеси в организма, поведението и емоциите на човека и животните. Хипоталамусът осъществява връзката между нервната и ендокринната система. Клетките му секретират хормони, които регулират дейността на хипофизата (стимулиращи – либерини, и потискащи – статини), водната обмяна (вазопресин) и тонуса на маточната мускулатура (окситоцин).
Хипофиза
Централен орган на ендокринната система у гръбначните и човека. Разположена в основата на черепа и свързана с главния мозък. Тежи около 0,6 g. Състои се от 2 дяла: преден, жлезист (аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Клетките на аденохипофизата отделят хормони, регулиращи дейността на останалите ендокринни жлези: кортикотропин – на надбъбречните жлези, тиреотропин – на щитовидната жлеза, гонадотропини – на половите жлези; също – соматотропин и пролактин. В съдовете на задния дял се изливат хормони, които се произвеждат от клетки на хипоталамуса (невросекреция): окситоцин и вазопресин. При болестно повишена функция на хипофизата се развива гигантизъм, акромегалия и др., при намалена – нанизъм, безвкусен диабет и др
Щитовидна жлеза
Орган на ендокринната система. Щитовидната жлеза е разположена на шията, пред хрущялите на гръкляна. Съставена е от десен и ляв дял, изградени от мехурчета (фоликули), с течно съдържание, богато с йод. Образува хормоните тироксин, трийодтиронин и калцитонин, влияещи върху обмяната на веществата, растежа и развитието. При недостатъчна функция на щитовидната жлеза се развиват кретенизъм, микседем, при свръхфункция – базедова болест.
Околощитовидни жлези
Няколко (3-5) телца с големина до лещено зърно, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Отделят хормона паратирин, регулиращ калциевата обмяна. Намалената функция на околощитовидните жлези води до повишена нервно-мускулна възбудимост с мускулни гърчове (тетания).
Надбъбречна жлеза
Чифтен орган на ендокринната система, разположен върху горния полюс на бъбрека. Съставена е от сърцевина, която отделя хормоните адреналин и норадреналин и кора, образуваща 3 групи хормони (кортикостероиди). Заболявания: адисонова болест, болест на Кушинг и др.
Панкреас
Жлеза с външна и вътрешна секреция, разположена зад стомаха, пред гръбначния стълб. Състои се от жлезисти делчета, изливащи секрета си в общ канал, който се отваря в дванадесетопръстника. Секретът (панкреатичен сок) е богат с храносмилателни ензими, които участват в разграждането на белтъците, мазнините и въглехидратите. Сред делчетата се намират групи от ендокринни клетки (Лангерхансови острови), отделящи хормоните инсулин и глюкагон. Основно заболяване – панкреатит. При недостатъчна ендокринна функция на задстомашната жлеза се развива захарен диабет.
Яйчник
Яйчникът е чифтен орган до тазовата стена. Разположен е в добре изразената ямка на париеталния перитонеум. Отгоре е покрит от надвесилата се тръба и мезосалпинкса. Яйчникът е основният орган на половия апарат на жената. Той определя принадлежността на даден индивид към женския пол, като му придава съответните полови признаци, които отличават жената от мъжа. Липсата на яйчници оказва голямо влияние върху целия организъм. Яйчникът на полово зрялата жена има форма и големина на бадем (дължина 3-4 см, ширина 2-2,5 см и дебелина 1-1,5 см; тежи 6-8 гр). Цветът му е белезникавоматов, повърхността му е неравна вследствие изпъкването на зреещи фоликули и вдлъбването в местата на цикатриксите от пукналите се фоликули.
Задният ръб на яйчника е свободен. Връзките на яйчника са еластично отстъпчиви, така че при опипване се констатира известна подвижност на органа.На разрез на яйчника се различават два слоя : външен специфичен и вътрешен неспецифичен. Спецефичната яйчникова тъкан се състои от повърхностен епител, под който се намира съединителнотъканния пласт, който преминава без строга граница в кората т.е. зоната на фоликулите.Те се намират в най-различна степен на развитие : преди да започнат да узряват, яйцеклетките се намират във формата на първични фоликули; срещат се зреещи фоликули до предназначен да даде узряло яйце фоликул, т. нар. Граафов фоликул.След пукването на зрелия фоликул се формира жълтото тяло, което при различни фази на края преминава в пълно обратно развитие.В неспецифичния слой се намират кръвоносните и лимфичните съдове и бервите. В него не се установяват фоликули. Средно към 45-48-годишна възраст яйчниците изпадат в атрофия, свиват се, теглото им намалява, стават плитки, плътни и с дълбоко набраздена повърхност. В менопаузата все още се срещат фоликули. Към 60-годишна възраст вече не се намират фоликули.
Семенник – тестис
Той е чифтен орган – произвежда мъжките полови клетки (сперматозоиди) и мъжкия полов хормон – тестостерон. Тестисът е овално тяло, леко удължено и приплеснато встрани. Левият тестис обикновено малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм. Върху него е разположен надсеменникът. Семенниците се разполагат в кожна гънка наречена скротум извън тялото. Това разположение е свързано с обстоятелството че за нормалната сперматогенеза (образуване на сперматозоиди) оптималната температура е по-ниска от тази в коремната кухина.
Семенникът е покрит от плътна обвивка. Структурата му е делчеста, като всяко делче съдържа 1-3 извити семенни каналчета, които се свързват помежду си и образуват лабиринт. От тях започват 12-18 изнасящи каналчета, които се насочват към надсеменника.
Хормоналносекреторната функция на тестиса се осъществява от т.н. Лайдигови клетки, които произвеждат тестостерон. Под влиянието на този хормон се развиват вторичните полови белези на мъжа.
Всички жлези функционират правилно основно от поетата храна. Тя, храната, съдържа вещества (протеин, мазнини, въглехидрати), които я поддържат и карат да функционира, изобщо. Редица от заболяванията на жлезите са причинени именно от начина на живот, който човек води, чрез храненето и неговата култура.
За здрава ендокринна система, изобщо, прилагайте:
- правилната хранителна програма! Това е тази, която съответства на вашия начин на живот и цели, включително и ако сте спортуващ човек.
- спортувайте чрез правилна фитнес програма!Тя трябва да е съобразена според възрастта ви, нивото на тренираност, целта и здравословното ви състояние. И задължително, програмата да е професионална, а не някаква, просто взета от интернет.
- ползвайте хранителни добавки за жлезите с вътрешна секреция периодично, със цел и винаги при нужда. Вашето здраве, зависи от здравето на вашите жлези!
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.