Ендоплазменият ретикулум представлява сложна система от канали и вакуоли. Под електронен микроскоп ендоплазменият ретикулум изглежда като система от каналчета, мехурчета и цистерни с ширина 50-80 nm. Съдържанието им е с ниска плътност. Мембраните съдържат 60-65% белтъци и 35-40% липиди.
Ендоплазменият ретикулум се среща в почти всички човешки клетки, като единствено изключение правят еритроцитите. Често този клетъчен органел заема до 10% от целият вътреклетъчен обем на клетката. Ендоплазмения ретикулум играе най-важна роля в следните клетъчни процеси:
- синтез на протеин в клетката
- синтез на триглицериди
- синтез на фосфолипиди
- синтез на стероиди
В ендоплазмения ретикулум също протичат и други процеси, за които обикновения човек не се досеща, а именно:
- прикрепване на олигозахарид към новообразуваните протеини и свързване на глюкуроновата киселина към токсични метаболити
- чрез окислителните процеси на клетката в ендоплазмения ретикулум се осъществява детоксикацията на лекарствените вещества, модифицирането на стероидите
- в едноплазмения ретикулум се осъществява промяна на наситеността на мастните киселини и в него се наблюдава въпросната активация на карценогените
Наблюдават се 2 вида ендоплазмен ретикулум: зърнест, гранулиран и гладък ендоплазмен ретикулум. Гранулираният ендоплазмен ретикулум представлява мрежовиден комплекс от плоски сакове, свързани с разклоняващи се тубули, изградени мембрани с дебелина 7-8 nm и рибозоми, които са прикрепени по външната повърхност посредством голямата си субединица. В гранулираният ендоплазмен ретикулум се осъществява синтеза на мембранните протеини за всички останали клетъчни органели в клетката, дори и на същият ретикулум, като структура. Той продуцира всички протеини, които клетката ще секретира (обмени) по веригата в посока нуждите на организма. В него също така се осъществява гликозилирането на гликопротеините, синтесът на фосфолипидите и други. Гладкия ендоплазмен ретикулум се състои от голям брой каналчета и мехурчета, ограничени от мембрани, като по повърхността си няма рибозоми. Този ретикулум е добре развит в клетките на човешкото тяло, в които се наблюдават процеси като синтез на липиди и стероидни хормони. Това са например клетките на кората на надбъбречната жлеза, интерстециалните клетки на яйчника и тестиса и др. Ензимите, които синтезират липидната част на на липопротеините са локализирани в този ретикулум. В мембраните на този ретикулум се намира ензима гликоген фосфорилаза, който взема участие в процеса на раграждане на гликоген. А това трябва да се асоциира с всеки процес на мускулно съкращение (разбирайте дори и кардио-фитнес тренировка). Т.е. това е мястото, в клетката на човека, в което протича онова обезпечаване с енергия, за да се придвижваме от точка А до Б, за да се осъществи тренировка и т.н.
Относно произхода на двата вида ендоплазмен ретикулум се знае, че гранулирания може да се образува от външния лист на ядрената мембрана, а гладкия – чрез дегранулация на гранулирания. Двата вида ретикулум са свързани на определени места, помежду си.
Обратно към раздел “Анатомия и физиология”.
