Роля на амоникиселините. Функции. Източници на аминокиселини.

Кратко описание на по-важните аминокиселини

Аминокиселините, подобно на витамините и минералите, се разглеждат като микроелементи. Те са особено важни за правилното функциониране на човешкия организъм. Набавянето им чрез храната е задължително, именно защото ние, като хора, сме хетеротрофни организми.

Аминокиселините са структурните и изграждащи блокове на всички протеинови структури в човешкото тяло. Главните аминокиселини са около 20 на брой. Общото сред това разнообразие е, че всяка аминокиселина съдържа специфична аминогрупа (NH2) и карбоксилна група (СООН), въглероден и водороден атом.

Науката е описала вече над 160 вида аминокиселини. Базисът е около 20, както вече знаете, но аминокиселини като карнитина, креатина или хидроксиметилбутарата, са производни аминокиселини. Не съществуват еднакви аминокиселини, защото макар и с обща структура, всяка една аминокиселина се различава от другата заради състава си, актинвта група и заради въглеводородния скелет и верига (R), които съдържат. Съществуват 2 основни класа аминикиселини (в зависимост именно от тази верига, която притежават):

• незаменими (есенциални). Това са: метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилаланин и валин. Те се наричат така – незаменими, защото не се произвеждат от човешкото тяло. За да функционираме правилно, се налага да се поемат ежедневно чрез храната ни, а ако казусиът ни го изисква, чрез хранителни добавки, които съдържа аминокиселини.

• заменими (неесенциални). Това са: левцин, изолевцин и валин. Наричат ги още аминокиселини с разклонена верига (BCAA`s).

Споделям с вас най-важното, което трябва да се знае за по-важните аминокиселини – какви са техите конкретни роли за тялото и здравето ни и от какви хранителни източници могат да се набавят през деня.

• аланин – играе основна роля в преобразуването на аминокиселините в глюкоза. Засилва имунната ситема. Руски специалисти считат, че употребата му непосредствено преди и след треннировки може чуствително да повиши нивото на глюкозата в кръвта, което е особено важно, особено при спортовете за издръжливост.

• аргинин – може да бъде синтезиран от организма от други аминокиселини. Аргининът стимулира освобождаването в кръвта на инсулин, глюкагон и хормона на растежа и има силно изразен анаболен ефект. Освен това влияе положително върху имунната система. Важна е и ролята му при лекуване на рани, като влияе на образуването на колаген. Комбинацията с аспартат се препоръчва срещу хронична умора.

• валин – валинът се отнася към незаменимите аминокиселини и се използва активно от мускулите.

• глицин – участва в синтезата на други аминокиселини и влиза в състава на хемоглобина. От енергетична гледна точка се явява ключево звено в синтезата на глюкагона – един от основните фактори, влияещи на изпозването на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб.

• глутаминова киселина – може да се синтезира в организма от други аминокиселини и самата тя се явява важен предшественик на синтеза на различни аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин, глутатион) и обезпечава обменните процеси. Потенциален източник на енергия за организма, способства за по-добра концентрация на вниманието. Може да се приема много дълго време – с малки паузи до три години.

• изолевцин – отнася се към незаменимите аминокиселини и трябва да се приема редовно с храната и хранителните добавки. Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина, дава енергия на мускулите и намаляват симптомите на мускулна умора и при претренираност.

• левцин – използва се от мускулите при физически упражнения като източник на енергия, забавяйки разпада на белтъчините. Помага зарастването на раните и заздравяването на костите при счупване. Ако левцинът се съчетае само с метионин, може да се стигне до забавяне на ръста на организма. Затова трябва да се комбинира още и с изолевцин и валин, при което негативните явления се остраняват.

• лизин – играе важна роля в синтезата на белтъчините в мускулите и съединителната тъкан, стимулира растежа и развитеито на костите и синтеза на колагена. В комбинация с Витамин Ц образува Л-карнитин, който има изключителна роля за растежа на организма. При животните отсъствието на тази аминокиселина води до забавяне на ръста им.

• метионин – метионинът е незаменима аминокиселина, която е предшественик на цистина и на креатина. Участва във възстановяването на тъканите тъканите на черния дроб и бъбреците и в извеждането на токсините от организма. Стимулира повишаването на равнище на антиоксидантите и участва в обмяната на мазнините, като намалява нивото на холестерола.

• цистеин – влияе благотворно на възпалителните процеси, ускорява зарастването на раните. Протичането на антиокислителните процеси в организма също се свързва с тази аминокиселина.

• пролин – пролинът е главен елемент от колагена и съединителните тъкани в организма.

• серин – това е една от най-важните аминокиселини, необходима за производството на клетъчна енергия. Освен това стимулира имунитета на организма. Серинът трябва да се приема между храненията, защото тази аминокиселина увеличава нивото на глюкоза в кръвта. Това е от особено значение преди състезание или след физическо натоварване като компонент от енергийното зареждане. Сред хранителните добавки се препоръчва появилия се неотдавна на пазара фосфатидилсерин. Неговото основно действие е свързано с предаването на нервните импулси в мозъка. С възрастта този процес се забавя, затова продуктът се използва и за повишаване на умствената работоспособност. Фосфатидилсеринът намалява нивото на кортизола, като засилва анаболните процеси. В повечето случаи като хранителна добавка, продуктите се получават основно от растителни източници. Препоръчва се спортистите да приемат тази добавка по време на 10-дневни курсове, започвайки по 200 мг и достигайки до 800 мг.

• треонин – треонинът се дотавя за организма само чрез храната или чрез хранителните добавки. Той спомага за изхвърлянето на токсините, предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и е важен компонент от колагена.

• триптофан – това е незаменима аминокиселина, която е прешественик на серотонина. Участва активно в създаването на анаболните хормони и по-специално, в хормона на растежа.

• тирозин – участва в механизмите на нервната проводимост. В съчетание с фенилаланин и ДЛ-фенилаланин се включва в производството на адреналин. От него се синтезира адреналин и допамин. Тирозинът е мощно средство за активиране на функция на мозъка и намаляването на депресията. Дори самата депресия е свързана със стресовите ситуации, предизвикващи дефицит на тиризин в организма. Депресията често съпътства елитният спорт. Тежките тренировки на границата на човешките възможности водят именно до такова състояние, при което у спортиста изчезва желанието да тренира и да се състезава, пропиляват се години тежък труд. Не случайно много учени смятат, че не физическото, а псхическото износване е това, което кара състезателитеда се отказват от активна спортна дейност и именно в тази посока трява да се търсят резерви.

• фенилаланин – незаменима аминокиселина, която подобрява паметта, повишава общия тонус на организма и намалява апетита. Приемането като добавка може да стимулира образуването на медиаторите на нервната система. Препоръчва се да се приема комбинацията от тирозин, фенилаланин, и Д-фенилаланин. Трябва да се има впредвид, че големи дози (повече от 3 грама на кг телесна маса) може да има обратен ефект и да наруши работата на главния мозък.

• хистидин – Участва в образуването на червените и белите кръвни телца и се препоръчва при анемия, лечение на алергии, язва. Особено е важен за децата. Минимумът от хистидин за деня е 1 000 mg дневно. Предозирането на хистидин води до да усещане на повече стрес и това атакува менталното ви здраве.

• цистеин – може да се синтезира в организма от други аминокиселини. Едно от най-важните му свойства е, че комбинацията с Л-аспарагинова киселина обезврежда токсините в организма. Освен това цистеинът стимулира дейността на желите кръвни телца.

• таурин – много популярна аминокиселина напоследък, защото влиза в състава на почти всички енергийни напитки. За спортистите е важна, защото помага за използването на мазнините в енеегийния цикъл. Оказва действие и върху нервната система.

• орнитин – в големи дози може да засили секрецията на хормона на растежа. Подържа работата на черния дроб и имунната система. Освен това има силен анаболен ефект.

• глутамин – макар че не е незаменима аминокиселина, се смята за една от най-важните за организма. Стимулира функциите на главния мозък. Намалява нивото на инсулина и глюкозата в кръвта, защото най-бързо от всички аминокиселини се превръща в глюкоза. Ключова е и ролята й при синтеза на белтъчините. Освен това засилва имунната система и подобрява работата на стомашно-чревния тракт.

• инозин – много популярен сред спортистите и особено сред бегачите на дълги разстояния. Получава се от нуклеиновите киселини. Инозинът повишава издръжливоста на спортиста, но трябва да се има предвид, че този ефект се получава при продължителен прием. Другият му положителен ефект е, че засилва циркулацията на кръвта по кръвоносните съдове.

Дневни нужди от аминокиселини и натурални първоизточници

Всички до тук споделени аминокиселини имат своите натурални източници храни. При равномерно балансирана диета, вие можете да осигурите всичко за вас и клетъчното ви здраве.

Хистидин	Нужди за килограм телесно тегло: 8-10 мг. Източници: всички видове меса, риба и ориз.
Лизин	Нужди за килограм телесно тегло: 12 мг. Източници: сирена, яйца, картофи, лима.
Фенилаланин	Нужди за килограм телесно тегло: 14 мг. Източници: бадеми, лешник, сурови ядки и семена.
Метионин	Нужди за килограм телесно тегло: 12 мг. Източници: роба, бобови култури, яйца, лук, йогурт и семена.
Левцин	Нужди за килограм телесно тегло: 16 мг. Източници: всички видове меса, кафяв ориз, бобови, ядки и цели семена.
Изолевцин	Нужди за килограм телесно тегло: 10-12 мг. Източници: пилешко месо, кашу, риба, лешници, дроб, яйца.
Валин	Нужди за килограм телесно тегло: 16 мг. Източници: гъби, соя, фъстъци.
Треонин	Нужди за килограм телесно тегло: 8 мг. Източници: всички видове меса и яйца.
Глутамин	Нужди за килограм телесно тегло: 5-10 мг. Източници: съдържа се във всички растителни и животински протеинови храни.
Карнитин	Нужди за килограм телесно тегло: 20-2000 мг. Източници: риба, пилешко месо, червени меса, мляко. Никога не е откриван в растителни култури!
Цистеин	Нужди за килограм телесно тегло: 200-300 мг. Източници: броколи, яйца, чесън, лук и пипер.
HMB	Нужди за килограм телесно тегло: 2.5-6 мг. Източници: грейпфрут, люцерна.

При неправилно хранене, протеините от мускулите се разпадат и отделилите се от тях аминокиселини служат за поддържане нормалната функция на органи, които се нуждаят от тях. Неправилното хранене и недостига на аминокиселини може да са сред причините тялото ви да не образува нови съединителни структури.

Веганите и вегетарианците реално могат да страдат от недостиг на аминокиселини, защото храните които консумират, са бедни на тези важни за здравето елементи.

Обратно към раздел „Хранене“.