Хормонален дисбаланс. Омязняване на тялото и наднормено тегло.

Всички знаем за пликометрия: методът за измерване на телесните мазнини, който позволява да се открие дебелината на кожните гънки. Обикновено използваните протоколи включват откриване на 7 или 3 точки (Джаксън и Полок) и изследване на корелацията между подкожните мазнини, общата мастна тъкан и телесната плътност, за да се реконструира процентът на мастната маса и съответно този на чистата маса. И именно тези данни, в моята работа използвам, когато клиент ги притежава и споделя с мен, за да видим какъв е неговият клиничен казус:

Има обаче и такива изследвания, които чрез проучвания и тестове показват ясно, че натрупването на мазнини в определени области на тялото може да бъде свързано с хормонален дисбаланс.

Теста за мазнини по тялото включва изследването на места за измерване на телесни мазнини, които са:

• буза
• брадичка
• гръдна област
• трицепс
• пъпна заона
• над илиачна зона
• подлопаточна зона
• средна аксиларна зона
• квадрицепс
• подколенни сухожилия
• коляно и прасец

Според методиката на Poliquin (доказан анализатор в спортните среди), ако нямате калориен дефицит в диетата (както е примера с момчето и мой клиент), но манипулирате хормоните (за зрели индивиди) чрез различни видове хранителни добавки, можете да измествате мазнините, без да променяте количеството им. Т.е. тук говорим за реална рекомпозиция на телесния състав. Нещо което направих със самия себе и постигам с всеки клиент, който спазва своите програми, вижте тук. 

Ако разгледаме тази концепция, лесно е да си помислим, че „преместването на мазнините“, например от корема към краката на мъжа, може да има обратен ефект. Съвсем друго е, че по време на диета, чиято цел е да се загуби мастна маса и да се опита да я загуби на трудни места (за жена, например, бедра и ханш), хормоналната манипулация може да бъде ключът към перфектен резултат.

Генетика: немодифицируемият фактор, предварително установен при раждането

Аргументирайки своята теория, Поликин („Бащата на Биоподписът“)  се фокусира върху генетиката, която никой по никакъв метод никога няма да може да промени. Разликите, както в производството на хормони, така и в модела на съхранение на мазнини, са до голяма степен генетично обусловени и поради това преразпределението на мастната маса не винаги е желателно.

Около 50% от разликата в модела за съхранение на мазнини между мъжете и жените може да се обясни единствено с нашето ДНК и това вече показва, че ролята на хормоните в влиянието на модела за съхранение на мазнини е незначителна. Въпреки това регионалното разпределение на мазнините се влияе от активността на различни хормони – хормоните все още могат да направят голяма разлика в разпределението на мазнините на човек.

Кортизол: хормон, който не е за подценяване

Известен от всички като „хормон на стреса“, кортизол действа върху глюкокортикоидните рецептори, като стимулира LPL (липопротеинлипаза), която стимулира мастните клетки да натрупват мазнини. Най-просто казано, LPL е ензим, който прави мастните клетки готови за съхранение. Мазнината между коремните органи се състои главно от мастни клетки, наречени висцерални адипоцити, които имат много висок процент от тези глюкокортикоидни рецептори в сравнение с всяка друга мастна клетка.

Kортизолът причинява натрупване на мазнини главно на корема и само минимално в долната част на тялото. Но има и други хормони, като тестостерон например. Той е антагонистът на кортизола. Кортизолът стимулира LPL, а тестостеронът го инхибира, като има пермисивен ефект върху действието на кортизола. При мъжете ефектът на естрогена се включва в ефекта на тестостерона и производството на естроген (естрадиол + естрон + естриол) винаги е пропорционално на производството на андрогени.

Основният производител на естроген е ензимът ароматаза, който превръща част от андрогените в естроген, повечето от които идват от тестостерон ароматаза. Във всеки случай естрогенът винаги е част от тестостерона: те се покачват заедно и падат заедно. Поради тази причина е невъзможно да се направи разлика между ефекта на тестостерона и естрогена при съхранение на мазнини при мъжете.

Какво е тестостеронът за мъжете, естрогенът е за жените?

Основният антагонист на кортизола, който намалява LPL активността. Жена с високи нива на естроген ще се представи в класическата „крушовидна форма“, докато жената с ниски нива на естроген ще има по-изразен модел на разпределение на мазнините по корема и по-малко в долната част на тялото.

Тестостеронът при жените има противоположен ефект на естрогена и следователно централизира натрупването на мазнини точно като кортизола: механизмите все още не са известни, но това е, което можем да наблюдаваме (повишаване на тестостерона и намаляване на естрогена) по време на менопаузата, когато мазнините се преместват от долна към горната част на тялото.

Жените са сложни и тази обща сложност (извенете ме за повторението, неизбежно е) е представена от прогестерон, чиито ефекти напълно зависят от физиологичното състояние, в което се появяват. Прогестеронът стимулира LPL и следователно може да доведе до натрупване на мазнини, да блокира глюкокортикоидния рецептор и по този начин да намали централизиращите мазнините ефекти на кортизола.Тази сложност вероятно е причината, поради която прогестеронът не присъства сред сайтовете, разглеждани от биоподписът на Poliquin.

Щитовидната жлеза

Биологичният подпис гласи, че прекомерното натрупване на мазнини в гръдния кош показва неправилно функциониране на щитовидната жлеза. По-специално, хората с много мазнини в багажника имат много високи концентрации на щитовидния хормон Т3.

Има няколко механизма, чрез които активността на щитовидната жлеза се увеличава в отговор на общите нива на мазнините в тялото. Лептин (познат хормон и заради темата чийтинг хранения), например е хормонът, произведен от мастните клетки, стимулира превръщането на Т4 в Т3, задействайки цялата производствена верига на щитовидния хормон.

Като цяло, производството на хормони на щитовидната жлеза е свързано с телесното тегло и колкото по-високи са нивата на мазнини, толкова повече щитовидната жлеза работи активно и нейното състояние се променя с промяната на метаболизма: в условията на загуба на тегло неговата активност намалява за по-ниски енергийни разходи докато при напълняването ще забележите увеличаване на работата му.

Инсулин и биологичния подпис

Това е хормонът, който улеснява преминаването на мастните киселини от кръвта към клетките, стимулира синтеза на мастни киселини, започвайки от излишък на глюкоза и аминокиселини и инхибира липолизата (мастни киселини за енергийни цели). Той си взаимодейства силно с LPL за съхраняване на мастни киселини от кръвта в мастната тъкан и тъй като кортизолът стимулира производството на LPL, инсулинът засилва ефекта му (а ето как можете да контролирате нивата на инсулин, натурално). Според теорията на Поликин отлагането на мазнини на гърба е индикация за всичко това: ако нивата на инсулин са високи, анализираните места не лъжат!

Заключения

За да може организмът да функционира оптимално, е необходимо да се постигне хормонален баланс (което целя и с клиента ми, детете на снимките по-горе, което най-вероятно е изпаднало в хормонален дисбаланс, а какво остава за хората с твърде много стрес, работещите хора …), тъй като много често именно намесата при хормонален дисбаланс води до разрешаването на по-сериозни проблеми. Или казано по-просто – ако причината за омазняването (наднормените килограми) е в хормоните, които са в дисбаланс заради лайфстайла ни, тук говорим за поправими ендогенни механизми и биотични причини.

Обратно към раздел „Проблемни състояния“.