Чувствителността към по-висока атака на инфекции е свързана и с правилното снабдяване с цинк, тъй като той е от съществено значение както за осигуряване на имунната функция, така и за развитието на клетки, отговорни за вродения отговор (неутрофили, макрофаги и др.) И адаптивен отговор (В-лимфоцити и Т-лимфоцити).

Цинкът е необходим за производството на тимулин, хормон, секретиран от тимуса, който е от съществено значение за съзряването на Т-лимфоцитите. Поради това дефицитът на цинк прави организма податлив на различни инфекциозни заболявания. Използването на цинкови добавки при лечение на настинки е широко разпространено.

Има няколко проучвания по този въпрос, но това, което първоначално изглеждаше само противоречиви данни, се оказа научно доказан факт от допълнителни проучвания, тъй като цинкът е в състояние да блокира вирусната репликация на риновирусите (причината за около 50% от всички настинки) в носната лигавица. Тоест, цинкът пречи на “дублирането” на студени вируси и предотвратява разпространението им вътре в носа ни, като по този начин противодейства на развитието на същата настинка. Това означава, че ако се приема с признаци на първите симптоми, е лесно да се намали времето за заздравяване и симптомите като цяло.

Темите с най-голям риск от недостиг на цинк са: бебета, особено ако са недоносени, деца и юноши; субекти, страдащи от недохранване или нервна анорексия; хора с диабет тип I и II както и заболявания, които увеличават отделянето на цинк с урината; хора с хронична диария или чревни заболявания, характеризиращи се с възпаление и/или малабсорбция, като болест на Крон или целиакия; алкохолици, особено ако страдат от цироза на черния дроб; спортистите, подложени на интензивна работа с издръжливост с високо ниво на потоотделяне; индивиди в лекарствена терапия с тетрациклини, хинолони, бисфосфонати, хелатори, антиконвулсанти и диуретици; строги вегани, които консумират големи количества зърнени и бобови растения: съдържанието на фитати в тези храни пречи на абсорбцията на цинк, драстично го намалявайки.

Счита се, че изискванията за цинк в тези диети трябва да се увеличат с 50% в сравнение с хората, които са на всеядна диета. Изследванията показват също, че адекватните запаси от цинк са положително свързани със серумните нива на тестостерон и запазват по-добро здраве на сперматозоидите. Дефицитът на цинк може да доведе до намален синтез на тестостерон при хората. Няколко проучвания показват, че добавката с цинк може да повиши нивата на серумния хормон, особено при лица с ниски начални концентрации (подобни подобрения не са наблюдавани при лица с нормални нива).

Приемът на цинк след интензивна физическа активност обаче запазва нивата на тестостерон, които в противен случай биха могли да бъдат намалени и да доведат до дефицит. Що се отнася до жените, изследванията показват, че жените с PCOS (синдром на поликистозни яйчници) имат ниски нива на цинк (както и други минерали като магнезий); не е ясно дали това се дължи на недостатъчен прием или абсорбция, увеличаване на екскрецията на цинк или повишени нужди на цинка.

В сравнение с други жени обаче, засегнатите от PCOS са показали, че консумират подобни нива на цинк, така че най-вероятно това не е причината жените с PCOS да имат ниски нива. Много проучвания започват да разглеждат ползите от цинка, за да помогнат за подобряване на много от дерматологичните симптоми при жени с PCOS: неслучайно добавка на цинк често се предлага за жени с PCOS, тъй като изглежда е в състояние да намали тежестта на акне. За жени, които също страдат от симптоми на ПМС като подуване, спазми, главоболие и повишена тревожност, цинкът може да предложи подкрепа за допълнително облекчение. Цинкът има важна роля при жените в регулирането на менструалния цикъл. Нивата на цинк в серума по време на лутеалната фаза (около две седмици преди менструацията) са значително по-ниски, отколкото във фоликуларната фаза. Доказано е, че нивата на цинк са по-ниски при жени с ПМС.

Ниските нива на цинк също са свързани с нарушения в настроението. Цинкът под формата на хранителна добавка съществува в много и различни форми, всяка от които определя някакво конкретно въздействие върху физиологията на човешкото тяло. цинк (Аминокиселинен хелат) цинк (Аргинат) цинк (Аскорбат) цинк (Аспартат) цинк (Глицинат) цинк (Глюконат) цинк (Карнозин) цинк (Малат) цинк (Монометионин) цинк (Оксид) цинк (Пиколинат) цинк (Пиритион) цинк (Сулфат) цинк (Суцинат) цинк (Фумарат) цинк (Хистидинат) цинк (Цитрат) Цинкът не се радва на огромната популярност, както един друг минерал – хрома, но вероятно ще дойде и неговият час, тъй като и той играе особено важна роля в организма. Неговото здраве – това визирам.

Цинкът взема участие в работата на ендокринната и имунна системи. Една от най-значимите му особености е способността му да отслабва катаболното въздействие върху протеина и по този начин упражнява анаболно влияние върху мускула. Или казано иначе, мускулната дистрофия е предотвратена в резултат от оптимални количества цинк. От всички минерали цинкът изпълнява най-разностранни важни биологични функции. Той съдържа ензимите ДНК полимерат и РНК полимерат, които вземат участие в синтеза на ДНК и РНК. Значението на цинка често всъщност се подценява. Неслучайно над 80% от хората липсват на този скъпоценен микроелемент.

Около 2 г цинк присъства в човешкото тяло; той е концентриран в мускулите, костите, простатата, очите и кожата, но може да се натрупва и в костите и далака, където не е лесно да се освободи, когато липсва цинк. Около 1% от цинка, присъстващ в организма, се губи всеки ден, най-вече през червата и в много по-малка степен чрез потта и урината. Този скъпоценен минерал участва в голям брой ензимни процеси и има важна роля за растежа, развитието и неврологичната функция, с голямо влияние върху растежа и имунния отговор.

Над 300 ензима зависят от наличието на цинк, включително някои участващи в синтеза на ДНК и РНК, други, които регулират процесите на растеж и развитие, както и други, които регулират имунната функция или участват в храносмилателните и метаболитните функции. Един пример за много важен ензим, съдържащ цинк, е карбонатдехидратазата, която позволява на тялото да събира въглеродния диоксид, произведен в тъканите и да го елиминира през белите дробове. Неговата роля е наистина фундаментална, като се има предвид в колко дейности е включена.

ЦИНК – ОСНОВНИ ПОЛЕТА ЗА ДЕЙСТВИЕ: Цинкът е жизнено важен компонент в много ензими и участва в процесите на нуклеиновата киселина, въглехидратите, липидите и протеина. Той е в състава на един от най-важните ензими, карбоанхидразата – регулатора на въгледвуокиса в кръвта. Там той играе роля за установяване и регулиране на нивата на рН. (Lane, H.: Some trace elements related to physical activity: zinc, copper, selenium, chromium and iodine. Nutrition in Exercise and Sports: Hickson, J.F., Jr., Wolinsky, I., CRC Press Inc. Boca Raton Fla. 1989, стр.301-308.). Цинкът играе и съществена роля при детоксикацията на амоняка. Без него концентрацията на амоняк се покачва. (Phasad, A.: “Discovery of human zinc deficiency and studies in an experimental human model”. American Journal of Clinical Nutrition: 53, 403-412, 1991.).

Цинкът действа в синхрон с витамин В6 и трябва да отбележим, че витамин В6 играе жизнено важна роля в процеса на натрупване на гликоген и в обмяната на аминокиселините. (Anon.: Zinc and the regulation of vitamin B6 metabolism. Nutrition Reviews, 48:255-258, 1990.1.). Цинкът е в тясно взаимодействие с витамин А като намалява инфекциите и поддържа имунната система. Недостигът на витамин А или цинк води до срив в нейните функции. (Martin, D. et al.: Harper’s Review of Biochemistry, 20th edition, Lang Medical Publications, Los Altos, Ca., 1985.).

Цинкът също играе важна роля за осигуряване целостта на структурните протеини и мембрани; дефицит на цинк би ги изложил на по-висок риск от окислително увреждане и по този начин би намалил функционалността им. Неговата “структурна” роля е свързана с факта, че участва в създаването на “колагенази”, ензими, отговорни за образуването на колаген и за елиминирането му при увреждане.

В полето “протеин” трябва да се отбележи, че протеините, съдържащи цинк, също участват в регулирането на процесите на транскрипция на генома и клетъчната сигнализация и влияят върху отделянето на хормони, влияе положително върху инсулиновата активност. Като се има предвид безбройните дейности, в които се изисква неговото присъствие, цинкът несъмнено е от голямо значение, но няма реални ефективни биологични показатели за оценка на хранителния статус на елемента.

Като цяло се оценява концентрацията му в плазма или серум, но тези стойности не са много показателни, тъй като не са чувствителни към интензивни промени както през целия ден, така и поради възпаление, така че симптомите на пределен дефицит на цинк не са много ясни и често се пренебрегват. , Например при деца, живеещи в развиващите се страни, се забелязва тежко забавяне на растежа и повишена чувствителност към инфекции. Други доказани ефекти, дължащи се на „пределен“ дефицит, са промяна или загуба на усещането за вкус и забавяне на лечебните процеси.

ЦИНК И ХОРМОНИ Широко известна е вече ролята на цинка за синтеза най-важните три анаболни хормона – растежния хормон (РХ), инсулина и тестостерона. За произвеждането на РХ е необходимо да има цинк. Той е нужен и при натрупването или секретирането на инсулин в панкреаса. Освен това, е доказано, че цинкът повишава нивата на тестостерона при различни заболявания. (Chesters, J.: Biomechanical functions of zinc in animals. World Review of Nutrition and Diatetics, 32: 135-164, 1978.). Известно е, че цинкът осигурява азотния баланс като по този начин оказва анаболно въздействие върху мускула. Това е особено важно разбира се за трениращите с тежести. Също така, цинкът участва и в производството на хемоглобин (преносителят на кислорода в кръвта), което стимулира по-доброто изпълнение на аеробните упражнения например, ако спортувате аеробно. (Chesters, J.: Biomechanical functions of zinc in animals. World Review of Nutrition and Diatetics, 32: 135-164, 1978.). Цинковите добавки се предлагат в различни форми (видяхте по-горе не малкия списък), но не винаги имат оптимален абсорбиращ капацитет. Yamamoto Nutrition предлагат най-правилното решение – добавка с цинк в хелатна форма като цинков пиколинат, най-добрият избор за усвояване от нашите тела и следователно най-силно бионалична.