Зеленчуци

Първоначално използван като лечебна билка, целината вече е често срещана съставка в кухните по целия свят. Стъблата на целина са богати на целулоза, сложен въглехидрат, намиращ се в клетъчната стена на растенията, който е годен за консумация, но неразтворим за хората.

Брюкселското зеле е от семейство Кръстоцветни, от които са също така добре познатите ви броколи и карфиол. То е много богата на витамин К, фолат, витамин В6, холин, калий, магнезий и желязо. В организма действа анти-възплително, подпомага за пречистването на черния дроб и предоставя на тялото ценни антиоксиданти.

Морковите съдържат фибри, витамин А, манган, магнезий, фолиева киселина, калий, калций и фосфор. Освен това морковите са богати на антиоксиданти, както и на хлор и сяра, които помагат на черния дроб да премахне токсичните отпадъци.

Червеното цвекло е изключителен по своите качества зеленчук, познат и използван още от Хипократ, а по късно и от Парацелз за лечение на много заболявания. За съжаление е често пренебрегван на българската трапеза, въпреки че има смайващи лечебни свойства.

Различни сортове броколи са широко разпространени в света, първата информация за тази растителна култура (вид) се отнася още от епохата на древния Рим. Оттам растението стигна до Византия и се разпространи в Азия и Европа.

Зелето (Brassica oleracea var. capitata) е многолистно растение от семейство Brassicaceae. Зеленото зеле и червеното зеле са най–широко разпространени и са видовете, които са ни най-познати. Другите видове включват зимното къдраво зеле, китайското зеле Bok Choy и друг вид също китайско зеле – Напа.

Силициевият двуокис в краставиците е съществен компонент на съединителната тъкан, която включва мускули, сухожилия, връзки, хрущяли и кости. Сокът на краставиците често се препоръчва като източник на силициев двуокис за подобряване тена и здравето на кожата.