Описание на дихателната система
Клетките на човешкия организъм се снабдяват с енергия от разграждането на органичните вещества (въглехидрати, мазнини и белтъци). За тези химични реакции е необходим кислород (О2), а като краен продукт от тях се получава въглероден диоксид (СО2) и вода. Клетките си набавят О2 от кръвта и пак в кръвта отделят СО2 и водата.
От своя страна кръвта се насища с О2 и се освобождава от СО2 при преминаването си през белите дробове. Този процес на усвояване от клетките на организма на О2 от въздуха, както и отделянето във външната среда на образувания СО2 се нарича дишане. Дишането протича в няколко етапа с участието на кръвта, сърдечно-съдовата и дихателната система.
Дихателната система осъществява обмяната на О2 и СО2 между външната среда и организма.
Дихателната система на човека е изградена от въздухоносни пътища, бели дробове и елементи на опорно-двигателната система (гръден кош). Въздухоносните пътища са тази част от дихателната система, която осигурява провеждането на въздуха от външната среда до белите дробове. Ето защо устройството им е такова, че не позволява те да се огъват и запушват. Други техни функции са да почистват, овлажняват и затоплят атмосферния въздух. Към въздухоносните пътища се отнасят нос, гълтач, гръклян, трахея и бронхи.
Носът се състои от външен нос и носна кухина. Освен в дишането носът участва и в обонянието. Външният нос прилича на триъгълна пирамида. Той е изграден от кости и хрущяли и отвън е покрит с кожа. Носната кухина е разделена на две части от носната преграда. Всяка от двете части започва от ноздрите и завършва със задните отвори, които се свързват с гълтача. По страничната стена на всяка част се разполагат три носни миди. Свободните ръбове на трите миди ограждат три носни хода, в които се отварят околоносни кухини.
Този сложен релеф на носната кухина увеличава нейната площ и площта на вътрешната й покривка. Началната част от носната кухина се загражда от външния нос. Тя е покрита с кожа, която притежава косми. Космите задържат попадналите с въздуха едри частици прах. Останалата част от носната кухина е покрита с лигавица. Тя е изградена от многореден ресничест епител и мукозно-серозни жлези и е богато кръвоснабдена. В горната част на носната лигавица се намират обонятелните рецептори.
Гълтачьт е кух мускулест орган, който се намира между носната кухина и гръкляна. През него преми¬нава не само въздухът, но и храната. Гълтачът има три части, които се свързват с носната кухина, устната кухина и гръкляна. Гръклянът е разположен в предната област на шията пред долната част на гълтача, а надолу продължава в трахеята. Той е изграден от хрущяли, които са свързани с връзки и мускули. Над входа на гръкляна се разполага т.нар. надгръклянник, който при преглъщане затваря гръкляна и не позволява храната да навлезе в дихателните пътища.
Освен като част от дихателния път, гръклянът е и орган на гласообразуването. В гръкляна има две гласни връзки, които при говорене идват една до друга. При това положение въздухът, който при издишване преминава през този процеп, предизвиква вибриране на връзките и образуване на звуците на речта.
Трахеята започва от гръкляна и се спуска в гръдната кухина, където се дели на два главни бронха. От своя страна всеки от двата главни бронха при навлизането си в белите дробове се дели на по-малки бронхи, а те на още по-малки. В резултат на това се получава система от въздухоносни пътища, която прилича на дърво и затова се нарича бронхиално дърво. Най-малките и крайни разклонения на бронхиалното дърво се наричат бронхиоли. Стената на трахеята и на бронхите е изградена от хрущяли, които им придават цилиндрична форма и ги правят устойчиви. В бронхите с малки размери и в крайните бронхиоли хрущялът се замества от мускулна тъкан.
Белите дробове са мястото, в което се осъществява обмяната на О2 и СО2 между организма и външната среда. Разположени са в гръдния кош и се състоят от две части: десен и ляв бял дроб. Всеки бял дроб има връх, основа и три повърхности. На вътрешната повърхност се намира „вратата”, през която в белия дроб преминават главният бронх, кръвоносните съдове и нервите. Белите дробове са изградени главно от бронхиоли и белодробни мехурчета, а също и от артерии, капиляри и вени на малкия (белодробния) кръг на кръвообращението.
Белодробните мехурчета, наречени още алвеоли, са частта, с която завършват последните разклонения на бронхиалното дърво. Те са изградени от еднослойно – подредени епителни клетки, покрити с белодробни капиляри. Общата им повърхност е около 70 m2. Всеки бял дроб е обвит с обвивка, подобна на торба, която се нарича плевра. Двата бели дроба заедно със сърцето и големи кръвоносни съдове се разполагат в гръдната кухина, която се загражда от гръдния кош.
Гръдният кош има формата на пресечен конус, в основата на който се намира диафрагмата. Стената на гръдния кош е изградена от кости, хрущяли и мускули, затова тя е както твърда, така и еластична. Освен това обемът на гръдния кош може да се увеличава и намалява. Това става в резултат на съкращаването на т.нар. дихателни мускули. Връзката между гръдния кош и белите дробове се осъществява чрез двете плеври, които с външния си лист покриват вътрешната стена на гръдния кош, а с вътрешния си лист покриват белите дробове. Между двата листа има много тънък слой течност, а затвореното пространство. Гръдният кош предпазва белите дробове и другите органи в него от нараняване и заедно с белите дробове осъществява белодробната вентилация.
Какво още може да помогне за здрава дихателна система?
Разбира се, това са чистият въздух и физическите занимания. Развитието и поддържането на белодробната система се осигурява с правилно дишане и редовни занимания (спорт). Изпълнението на кардио упражнения също ще допринесе много за крепко здраве и добре развита дихателна система.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.