Какво е воля?
Уилям Джеймс дискутира понятието воля в термините на волевото поведение, което следва от някакъв умствен образ на желателния резултат. Тогава, в началото на 20 век, появата на бихейвиоризма измества фокуса от сродните на волята идеи. Цялото поведение се схваща като обусловени асоциации между стимули и реакции и вътрешните състояния, ако изобщо са били разглеждани, се считат за епифеномени на причините за поведението.
Едва през 50-те и 60-те години, когато когнитивното движение започва да получава уважение, е подготвена сцената за появата наново на понятия като воля, намерение и самоопределяне. Скорошната работа обаче започва да подчертава значението на афекта и интегрира познанието и афекта в мотивационен анализ. Този мотивационен анализ дава основата за настоящите концепции за самоопределянето и волята.
Понятието за воля обикновено се използва за обясняване на поведения, изникващи от конфликта между различни сили. Въпросът за енергията лежи в същността на темата. В теориите за волята, предложени от Джеймс и Левин, се приема, че източник на енергия за волята е потребността, първоначално мотивирала поведението, което в крайна сметка е било желано.
Това обаче създава проблем. Ако тези потребности не осигуряват достатъчно енергия, без да я изискват, човек би се запитал как те могат да осигуряват енергия за волеизявата? Теорията на Диси дава отговор на този преди неразрешен проблем. Той смята, че вътрешната мотивация, основана на вродена потребност от компетентност и самоопределяне, осигурява енергия за волеизявата.
Волята според психологията
Волята е процес, който се разграничава функционално и в преживяването като компонент на мотивираното целенасочено действие и на предхождащото го вземане на решение. Понятието воля подчертава дисциплиниращите актове на това действие, едно съзнателно насочване и напрягане на действията и с това – готовност за полагане на усилия в името на някаква обществена цел, например отлагане задоволяването на дадени потребности, изтърпяване на лишения по пътя на целта, мобилизация на последния резерв от сили. Волевите явления от този род са израз на човешкия размисъл върху обкръжаващия го свят, върху собствените потребности. Тези явления се проявяват в съзнателния процес на учене и труд.
Проявите на воля могат да се наблюдават психологически на първо място в процеса на вземане на решение, когато се касае за личностно значими, свързани с голяма несигурност и риск ситуации водещи до конфликти. Тук волята се изразява преди всичко в трезвото преживяване на конфликта, във високата степен на внимание, концентрация, активация, в дисциплинарен контрол над ситуацията и самоконтрол.
Тези явления са предварително условие за систематичното събиране на информация, която да даде възможност за преценка на алтернативите и изграждане на йерархия от предпочитания. Характерно в тази връзка са проявите на колебание и нерешителност (борба на мотивите). Най-ярка проява на воля в процеса на решението е изборът на определена алтернатива. Втори вид проява на воля има тогава, когато избраната цел трябва да бъде реализирана в продължителен, труден, напрегнат, обременителен процес на действие, при преодоляване на вътрешна и външна съпротива. Понятията като себевладеене, настойчивост и издръжливост характеризират волеви личностни свойства, определящи качеството на реализацията на целта.
Волевите прояви от този род трябва да се разграничават от онези психологически явления, означавани с понятията преднамерено (волево) и непреднамерено (неволево). Например, когато се касае за хватателно движение или за вниманието. Когато реакциите са преднамерени, в тях участват съзнателни процеси на ориентация и контрол, докато с термина непреднамерено се означава рефлекторното или във висока степен автоматизирано поведение.
Явленията на волята по принцип са несамостоятелни компоненти, а мотивираното взаимодействие между човека и средата. Психологически погледнато, свободата на волята е резултат от способността на индивида да вземе решения, опирайки се върху адекватна на задачата и ситуацията информация и адекватна на целта принципи на избиране.
Извадка от bg.wikipedia.org
Съгласен съм с абсолютно всяка казана дума. Цитирам дословно, за да не се повторя с твърдението ми, че зад целия мой си личен успех, напредъка за една година, проявих наистина воля! Оставам и на вас, да питате, да дискутираме. Но тук ще изложа фактите и аргументите, защо имам воля?
Защо се убедих, че имам воля за фитнес резултати?
Защото понятието воля, в термините на волевото поведение, следва да е от някакъв умствен образ на желателния резултат! Точно така! Затова съм съгласен с Уилям Джеймс. Връщам лентата 14 години назад. Списания, никакъв интернет. Желязо и ръжда, никакви лъскави зали. Твърда храна, никакви добавки – всичко това бяха условията, в които започнах. Но имах в съзнанието си представа как искам да изглеждам! Категорично си го признавам.
След като имах ясен образ, който материализирах, сега разбрах, че съм имал волята. Но тя не е траела тези 6 месеца. Тя е траела цели 14 години. Не съм намирал причина да се отказвам от фитнеса, не съм мързелувал, не съм хленчил, че всичко ставало само с химия и т.н.
Имах цел, намерих начина, за да я постигна, дори и чрез волята и успях! Не казвам, че съм получил всичко от живота, твърде семпло е това, просто твърдя, че имам воля! Мен не ме събори еднообразието на храната, не ме събори „финансовата криза“, не ме събори мързела – нищо не ме събори. Бях мотивиран, бях надъхан, направих го!
Издържах отново 72 часа без почти никаква вода (казвам почти, защото не смятам 4 кафета за 3 дена за вода). Издържах на жегата, издържах на тренировките, издържах финансово дори (не забравяйте, че съм с много тежко работно време) издържах и прсихически – и пред клиенти и пред познатите ми.
Какво ми даде волята?
Постигнах много неща. Едно от тях, както сигурно си мислите не е – форма за плажа! Да, не съм комплексар, и в това се убедих. Дори ме ми е конфортно, когато се събличам пред хора! Постигнах едно вутрешно удовлетворение, което ще го разкажа с ползи, от които и вие можете да се възпозлвате, ако имате воля за фитнес:
- усетени – материализирах желаната от мен визия върху самият себе си.
- функционални – доказах знанията си върху готовои програми. тяхната функционалност, ме кара да считам, че съм намерил формулата.
- икономически – създаденият продукт, в резултата на тази воля, ще ми донесе повече приходи, отколкото дадох като разход. Т.е. аз съм на печалба от сега, в резултат на воля.
Виждате сами, след като ви визуализирах какви ползи може да пожъне човек от волята, виждате именно този вътрешен стимул и порив! Вие знаете цената си, ако е пресметнато, какво „ще спечелите“, какви ползи! Не сте се замисляли, нали? Но аз го направих! И не съжалявам, за нищо на света.
Цялото поведение се схваща като обусловени асоциации между стимули и реакции и вътрешните състояния, ако изобщо са били разглеждани, се считат за епифеномени на причините за поведението.
Ако трябва и тук, ще го направя, да се съглася с Уилям Джеймс. Защото цялото ми това поведение е асоциация между стимул и вътрешни състояния. Имал съм стимул (включително и финансов – инвестирах във визията си, която ще ме продава), имал съм вътрешни пориви да го сторя! Усетил съм момента, материализирах го! Имал съм и проявих воля!
Всички онези, които твърдят, че нямат воля за фитнес – вие нямате потребност и нито една от споменатите ползи от нея не е ваша или присъща. Познавам много хора, които само въздишват тежко, че „трябвало“ да имат воля, само пъшкат, тюхкат се и т.н. – техен си проблем. Но не го правете демонстративно – за мен това е смешно! Само и единствено защото пред вас стои човек, който знае точно какво иска и знае как да го постигне с воля – аз! Но, нали е модерно сега за диети да си говорим?
