Уелнес и лечение: хипогликемия

Хипогликемията засяга 25% от хората и може да се дължи на няколко фактора:

• дългогодишен диабет със загуба на глюкагонов и адренергичен отговор
• стриктен контрол на кръвната глюкоза с интензифицирано инсулиново лечение
• лека, често повтаряща се (хронична) хипогликемия

Основна вина и причина за спонтанни, хипогликемични състояния разбира се играе и храната (диетата ви, количеството храна, съчетанието й с други компоненти и т.н.). Често, неправилната консумация на храни, особено с неподходящ гликемичен индекс на въглехидратите, може да предизвиква такива моментни. Тук основен фактор играе познанието върху храненето, изобщо. Или обстоятелсвата ви – физически, дали сте могли да консумирате конкретен макронутриент.

Откъде идва глюкозата в кръвта?

• от въглехидратите в храната
• от разграждане на запасите на черния дроб с глюкоза като гликоген (гликогенолиза)
• от белтъците и мазнините, които могат да се използват от черния дроб за производството на глюкоза (глюконеогенеза)

Инсулинът (собствен или външен – ако говорим за диабет) понижава нивото на кръвната глюкоза, тъй като вкарва глюкозата в мускулите (гликоген), където тя се използва за гориво (енергия). Единствено мозъкът не се нуждае от инсулин, за да поеме глюкозата от кръвта. Хората с диабет също могат да използват склада си от гликоген в черния дроб, когато кръвната им глюкоза спадне – например преди хранене или през нощта (децата имат два пъти по-бедни запаси от възрастните хора).

Екстремното или продължително физическо натоварване изгаря по-бързо запаса от гликоген, тъй като тялото се нуждае от допълнително количество глюкоза за енергия. Рискът от хипогликемия няколко часа след спортна активност се дължи на изчерпаните резерви от глюкоза (изпразнен чернодробен склад).

Кои хормони противодействат на инсулина?

• адреналин и глюкагон – действат бързо (за минути) и повишават кръвната глюкоза за 2-4 часа след хипогликемия;
• кортизол и растежен хормон – ефектът им започва след 3-4 часа и продължава 5-12 часа след хипогликемия;

Ефекти на хормона глюкагон

Глюкагонът се произвежда от алфа-клетките на панкреаса за разлика от инсулина, които се синтезира от бета-клетките на панкреаса. Глюкагонът повишава кръвната глюкоза чрез освобождаване на глюкоза от гликогеновите резерви на черния дроб. Реакциите на тялото към хипогликемията:

При ниво на кръвната глюкоза:

1. около 3.8 ммол/л обичайно започва секрецията на хормони с противоинсулиново действие (глюкагон, адреналин) и се активира автономната симпатикусова нервна система – задейства се контрарегулаторната ни система;
2. около 3.3 ммол/л възникват адренергични (алармиращи и мобилизиращи защитата на организма) признаци;
3. около 2.8-3.0 ммол/л се появяват невроглюкопенични признаци (дължат се на глад на централната нервна система за глюкоза);
4. под 2 ммол/л възникват изменения в мозъчните вълни – наблюдават се промени в електроенцефалограмата;
5. около 1 ммол/л се развива кома (безсъзнание, понякога с гърчове);

Вместо да изпитват обичайните сигнални признаци (изпотяване, затопляне, глад, прималяване, треперене, изтръпване, отпадналост, тревожност, сърцебиене, суха или пълна със слюнка уста и т.н.), хората с намален усет за улавяне на хипогликемията стават объркани, свадливи, емоционално лабилни, агресивни, състредоточават се трудно (например не могат да пресмятат наум, да отделят внимание на детайла, да взимат решение), имат познавателни трудности, нарушена краткосрочна памет и забавени реакции. Описаните умствени и характерови промени се наричат „невроглюкопенични“, тъй като се дължат на смутена мозъчна дейност поради глюкозен недостиг.

Хората страдащи от диабет са с намален усет за улавяне на алармиращите признаци на ниската кръвна глюкоза и са застрашени от тежки хипогликемии, налагащи чужда помощ за овладяването им. За избягване на този риск, те трябва да проверяват по-често нивото на кръвната си глюкоза и да поддържат малко по-високи стойности. Поддържането на леко по-високи стойности на кръвната глюкоза в продължение на няколко дни може да възстанови усета за разпознаване на сигналните признаци на хипогликемия и да помогне да се избягват опасните спадове.

Някои диабетици имат много ниска кръвна глюкоза (2.7-2.1 ммол/л) и въпреки това мозъчната им дейност не страда. При тях мозъкът изглежда „защитен“, въпреки глюкозните нива в „зоната на здрача“. Едно от обясненията е, че хроничната лека и нелекувана хипогликемия води до привикване на мозъчната тъкан към по-ниското глюкозно ниво и мозъкът започва да изсмуква по-добре глюкозата от кръвта. Парадоксално, но при тези случаи проверката на кръвната глюкоза показва хипогликемична стойност, а липсват сигнални признаци и прояви на нарушена умствена функция (невроглюкопения). Попадащите в тази група не разпознават ниската кръвна глюкоза и поради това са особено застрашени да изпаднат в внезапна тежка хипогликемия и сериозно мозъчно нарушение (кома). Важно е да се избягва всяка хипогликемия, но избягването на нощната хипогликемия е още по-важно.

Типове хипогликемия:

• безсимптомна хипогликемия: ниско ниво на кръвна глюкоза под 3 ммол/л, но липса на сигнални признаци и прояви;
• умерена хипогликемия: тялото реагира с алармиращи признаци (автономни симптоми). Намален усет за улавяне на хипогликемия: направо настъпват мозъчни (невроглюкопенични) симптоми, без преди това да са били усетени автономни сигнални симптоми за ниска кръвна глюкоза;
• тежка хипогликемия: сериозни смущения, които временно водят до неадекватност и изискват намесата на друг човек, който да даде 15 грама глюкоза или захар, или течност със същото количество захар през устата (при запазено съзнание), или да инжектира глюкагон. Тежката хипогликемия може да прогресира до загуба на съзнание (кома) и гърчове (конвулсии). Тя е опасно за живота състояние;

Уелнес решения при хипогликемия

Спазването на диета, при риск от хипоглекимия (предразположеност, диабет и т.н.) е задължително. Вниманието около приема и естеството на въглехидратите определя какъв ще е крайния резултат от старанието ви върху точи проблем. Абстрахирам се от фактора хормонални проблеми, за които видяхте, че един дисбаланс, и може това да провокира хипогликемични състояния. Наблягайте над комплексните въглехидрати, а простите – само след сън или физическа активност:

Обратно към раздел „Уелнес“.