В групата на липидите се включват и отнасят мастните киселини, триглицеролите (или познатите още като триглицериди), фосфатидите и гликолипидите, както и холестерола и неговите производни. Специална група представляват липопротеините, като някои техни важни представители ще разгледам в този раздела на блога ми, посветен на храносмилането и резорбцията. За да знаете и как работят всъщност диетите.
Мастните киселини са монокарбоксилови киселини – притежават една карбоксилна, свързана за различно дълга въглеводородна верига, която можем синтезирано да обобщим с R: R-COOH. Например при оцетната киселина R се състои от един въглеводороден остатък (метилова група) CH3-COOH.
Радикалът или веригата R може да е различно дълга така, че общият брой въглеродни атоми да е от 8 до 24! Посочените мастни киселини с по-голяма дължина на веригата се наричат висши мастни киселини. Низшите мастни киселини имат верига до 10-12 въглеродни атома. Освен това, мастните киселини се подразделят на насители и ненаситени: последните съдържат във веригата си една или повече двойни връзки. Ненаситените мастни киселини са общо взето течни, докато по-висшите наситени са твърди тела.
Мастните киселини с 1, 2, 3, 4 или 5 двойни връзки се означават като моноенови, ди-, три-, тетра- или пентаенови. От значение е положението на двойните връзки, особено положението на крайната двойна връзка. Така, ако първият C-атом, свързан с двойна връзка, се брои като се почне от карбоксилната група в посока към края на киселината, то се използва означението делта.
Ако атомите се броят от към края на веригата, тогава се използва означението омега. В този случай линоловата киселина ще бъде омега-диенова, а линолената ще е омега-триенова. Важна роля играе арахидоновата киселина, която e s 20 въглеродни атома и е омега тетраенова киселина. Омега-3-полиеновите киселини играят също важна биологична роля, запазвайки важни клетъчните структури от действието на оксидините радикали. Ако не разбирате химичното до тук в изложеното от мен, за вас е важно да знаете, че редовния прием чрез храна (морски продукти и риби) или суплементи е особено важен за организма ни!
Редица висши ненаситени киселини са предшественици за синтезата на важни съединения с регулаторна (хормоноподобна) функция, каквито са т. нар. простагландините, тробоксаните и други.
Основна биологична функция на мастните киселини
Основната биологична функция на мастните киселини, особено на наситените, е да бъдат окислявани за получаване на енергия. Това става без проблем и с тези ненаситени мастни киселини, които притежават cis-конфигурация, докато тези с trans-конфигурация, са химични (небиологични) продукти, получавани при техническото хидриране например на олиото и съдържащи се в разните видове маргарини. Това са нездравословни мазнини, увеличават нивото на серумните LDL-липопротеини, а понижават това на HDL. Като едновременно с това създават и предпоставка за атеросклеротични изменения на стената на кръвоносните съдове. Някои от висшите полинаситени мастни киселини са предшественици на синтезата на редица важни „тъканни хормони“ от групата на ейкозаноидите.
Мазнините
Мазнините са естери на тривалентния алкохол глицерол с мастни киселини, като се наричат още триглицериди. Различават се според вида на мастните киселини. При млечните мазнини (в маслото например) тези мазнини са сравнително къси. Макар и наситени, те се усвояват по-лесно от организма (по-лесно смилаеми са и се резорбират по-бързо). За възрастните индивиди не са за препоръчване и консумация. Поради една основна причина: холестеролните нива. При обмяната на липиди са налице не само триацилглицероли (ТАГ), но и диацилглицероли (ДАГ), както и моноацилглицероли (МАГ).
Мазнинитес наситени мастни киселини, каквито са растителните (например олеиновата, палмитоолеиновата и др.) са течни (олио, зехтин). Те са по-лесно усвояеми и с по-висока биологична стойност, особено ако съдържат и други ненаситени киселини с две или повече връзки. Последните взимат участие и в изграждането на клетъчните мембрани в състава на някои фосфолипиди. Ако при рафинирането растителните масла са освободени от холестерол, то те са препоръчителна храна за всички възрасти. Най-често са обогатени и с някои мастноразтворими витамини.
Животинските мазнини (лой, свинска мас, дори млечното масло) са твърди. Почти винаги съдържат холестерол.
Основната функция на мазнините е да служат за енергия на тялото. 1 грам мазнини се равнява на 9.2 ккал (9 ккал или 9 х 4,184 кJ = 37,656 kJ) енергия. Те са практически неизчерпаем източник на енергия, съсредоточен основно в подкожната мастна тъкан. При хора с наднормено тегло, мазнините навлизат и в междумускулното пространство и органите.
Друга важна функция на мазнините е терморегулационната функция. Подкожния слой мастна тъкан всъщност е добър изолатор, предпазващ организма от измръзване, като пази и ограничава загубата на топлина от тялото.
Глицерофосфатидите
Глицерофосфатидите наричани накратко и фосфатиди, са естери на глицерола с две мастни киселини, а не с три, както е при мазнините. Третата алкохолна група на глицерола е свързана не с мастна, а с фосфорна киселина (от тук и термина фосфолипиди). Фосфатидите взимат участие в изграждането на всички клетъчни мембрани, както участват във всички вътреклетъчни компонентни мембрани. Например клетъчната мембрана е образувана с участието на фософолипиди, но и вътре в самата клетка, двойния слой мембрани на митохондриите също е образуват от фосфолипиди. Т.е. те имат структурна роля в оргранизма.
Холестерол
Холестеролът е едновалентен алкохол с по-сложна структура(перхидрофенатрен, кондензиран с циклопентан). Възрастният организъм може сам да си образува холестерол, като количество. Холестеролът е жизнено и важно съединение по много причини. Не мислете, че като се говори за холестерол, той има само вреди върху организма ни. Напротив, вижте обратното:
- холестеролът взима участие в изграждането на почти всички видове клетъчни мембрани. Доказано е, че именно холестерола помага на двойния слой фосфолипиди в мембраните да не слепва, при ниски температури на атмосферата
- холестеролът е източник за синтеза на жлъчните киселини, без които е невъзможно смилането и усвояването намазнините
- холестеролът е химичния предшественик за синтезата на всички стероидни хормони (мъжки и женски): тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол и други.
- холестеролът служи като предшественик и за синтезата на витамин D3
Да – холестеролът обаче може и да е опасен за нас. Или заради безразборно хранене, нерационално такова, или заради усилена синтеза от черния дроб, холестерола може да запуши кръвоносни съдове – атеросклероза. В тези случаи, поради нарушение в нормалното кръвоснабдяване на мозъка и миокарда, здравните рискове са особено големи и за съжаление често срещани. Прилагането на хранителна програма (диета) е задължителна, плюс някои суплементи за намаляване на холестерола, без употреба на статини.
Обратно към раздел “Анатомия и физиология”
