Тъкани. Видове тъканни структури. Епителна, съединителна, мускулна и нервна тъкан.

• епителна тъкан
• съединителна тъкан
• мускулна тъкан
• нервна тъкан

І. Епителна тъкан

Клетките на епителната са плътно прилепнали една до друга с малко междуклетъчно пространство. Епитела е два вида покривен и жлезист.

• покривен – външния слой на кожата постила гръдната кухина, коремната кухина кухините на храносмилателната, дихателната и отделителна система. Покрива кръвоносните съдове. Основна функция на покривния епител е защитна, следвани от всмукателна при червата и отделителна при бъбреците.
• жлезист – клетките са приспособени да произвеждат и отделят секрети наречени хормони. Тези клетки изграждат жлезите. Жлезите са външна секреция и вътрешна секреция. Едните изливат секретите си направо в кухините на органите, а другите в кръвта и тя ги разнася.

ІІ. Съединителна тъкан

Съединителната тъкан е изградена от разнородни клетки и изобилно междуклетъчно вещество. Тази тъкан свързва останалите тъкани при формирането на органите. Съединителната тъкан се разделя на два основни типа.

• със защитна и изхранваща функция
• с опорна функция

Съединителната тъкан със защитна и изхранваща функция бива:

• рехава (влакнеста) – обвива подкожието, кръвоносните съдове, нервите
• мастна – подкожието, бъбреците
• мрежеста – кръвотворните органи – далак, костен мозък

Основна функция на съединителната тъкан е депо за вода, соли, глюкоза, топлоизолатор е и защитник от болестотворни организми. Съединителната тъкан с опорна функция се намира в органите на опорно-двигателната система. Тя бива:

• плътна (влакнеста) – сухожилия, обвивка на мускули, капсули на стави
• хрущялна – ставите, ушна мида, нос, гръклян
• костна – изгражда костите. Клетките са подредени в концентрични кръгове изпълнени с междуклетъчно вещество. В най-вътрешния цилиндър минава малък кръвоносен съд, който изхранва клетките на тъканта.

ІІІ. Мускулна тъкан

Мускулната тъкан осигурява предвиждането на организма. Изградена е от клетки притежаващи две основни свойства:

• възбуди мост
• съкратимост

Различаваме няколко вида мускулна тъкан:

• напречно набраздена – състои се то огромни клетки на дължина достигат от 1 см до 12 см. В цитоплазмата им са разположени миофибрилите – белтъчни влакна изградени от тъмни и светли участъци. Те придават свойството на мускулното влакно да се съкращава. Този вид тъкан изгражда скелетните мускули, съкращава се волево, командва се от главния мозък.
• сърдечна мускулна тъкан – тя е напречно набраздена, но клетките са по-малки. Съкращава се не волево, ритмично. Импулсите се зараждат в самата ней, а се регулират от вегетативната нервна система.
• гладка мускулна тъкан – клетките са едноядрени, дълги 0,1 мм и не са напречно набраздени. Изгражда стените на вътрешните органи – стомах, черва, пикочен мехур и др. Както и стените на кръвоносните съдове. Съкращава се неволево, регулира се от вегетативната нервна система.

ІV. Нервна тъкан

Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система – главен и гръбначен мозък и на периферната нервна система – нервите и нервните възли. Нервната тъкан се състои от:

• неврони
• помощни клетки – невроглия

Неврона има две функции – възбудимост и проводимост. Устройството на неврона се различава от останалите клетки. Той притежава характерните за всяка клетка органели, но и съществено се отличава. Формата му е звездовидна с няколко израстъка. Единият винаги е много по-дълъг и се нарича аксон. Той провежда импулсите от тялото на неврона навън. Останалите израстъци се наричат дендрити. Те провеждат импулсите обратно отвън към клетката.

Дължината на дендритите е рядко на д 1 мм, докато аксоните достигат и над 1 м. Всеки аксон завършва със специални окончания пригодени да се залавят за дендритите на друга клетка. Връзката помежду им се осъществява с помощта на специално вещество – медиатор. Тялото на неврона и дендритите са покрити само с клетъчна обвивка, а аксона е покрит с миелинова обвивка. Тялото на неврона и дендритите образуват сивото мозъчно вещество, а аксоните – бялото мозъчно вещество.