Булимията е състояние, което може да доведе до тежки здравословни проблеми, като анемия, нарушение на баланса на течностите и на на електролитите в организма, аритмия, хипогликемия, безплодие, кръвоизливи в червата, увреждане на бъбреците и черния дроб, недохранване, прекъсване на менструацията, замъглено съзнание, загуба на мускулна тъкан, загуба на костна плътност, понижено кръвно налягане, камъни в слюнчените жлези, разрушаване на зъбите и венците, отслабена имунна система.
Мазнините в женският организъм, при булемия, спадат до прекалено ниско ниво, той не произвежда достатъчно количество естроген и това може да доведе до разрушаване на костната тъкан, като се подчертава риска от сериозна остеопороза.
Булимията се диагностицира и определя от специалист. При установена булимия се наблюдава основно загуба на тегло. Поради глад на вещества, тялото може да изпадне в състояние на превръщане на мускулите в енергиен източник (тъй като гликогеновите депа и мазнините са изчерпани). В крайна сметка, така могат да настъпят и животозастрашаващи проблеми, включително рак на гърдата, червата, хранопровода или на репродуктивните органи, увреждане на бъбреците или черния дроб, плюс спиране на сърцето!
Страдащите от булимия се вманиачават по темата за теглото и „съвършеното“ тяло и имат всъщност изкривена представа за своят собствен външен вид. Тези хора се отвращават от себе си, не се харесват, защото сами не отговарят на своята собствена представа. И така възниква процеса на „отслабване“ и влошаване на здравето, чрез неправилни похвати на ядене и неядене. Повръщане на храна и т.н.
Всичко това води в движение до остър гняв, изолации, депресии, самота и т.н. Въпреки, че булемията е известна на света, все още се твърди, че категорични причини няма. Но се приемат за такива съчетанието между психологически, биологически и социални фактори. Съществуват данни, че заболяването е свързано понякога и с органични нарушения. Например, установяват се някои биохимични нарушения, сходни с тези на депресията. И при двете, нивата на аденокортикотропния хормон, който се синтезира в хипофизата потиска Т-лимфоцитите, а от там и имунитета. При болните от булемия също така се наблюдават и ниски нива на серотонина, което води до остър глад на прости въглехидрати – най-често употребяваните храни при пристъпи. Някои учени смятат, че булемията е свързана и с мозъчни нарушения и изменения.
За разлика от болните от анорексия, при самоналоженото гладуване може да е явно, страдащите от булемия понякога крият заболяването, в продължение на дълго време, дори години, тъй като телесното тегло е нормално, по-нармално, от колкото при анорексията. Булемия може да се установи и при хора с надномерно тегло! Преяждането се прави тайно. Обективни прояви на заболяването могат да бъдат увеличени шийни лимфни възли, ерозия на емайла на зъбите, увеличени слюнчени жлези, възпалено гърло и т.н.
Всички симптоми на булемията са продукт на провокирано повръщане. Боните от булемия се чувстват много виновни за своето поведение, което е причината за успешното прикриване на проблема в продължение на години. Намек, че нещо не е наред са ходенето до тоалетна след хранене, необяснимото изчезване на големи количества храна, драскотините по ръцете и кокалчетата, нестабилното настроение.
Съществуват данни, че заболяването булимия е свързано с някои органични нарушения. При болните се установяват някои биохимични нарушения, сходни с тези на депресията. И при двете оплаквания нивата на адренокортикотропния хормон, който се синтезира в хипофизата и потиска т-лимфоцитите, а от там и имунитета, са високи. При заболелите от булимия освен това нивата на невротрансмитера серотонин са много ниски – това води до глад за прости въглехидрати. Стига се в такива моменти до консумация назахари, буквално до припадък. Има доклади, на учени, които считат че булимията е заболяване на мозъка.
В списъка с добавки, които драстично подобряват състоянието на човек при установена булимия, присъстват само такива, които се използват при лица с навършени 18 години. Моля, запознайте се с тях:
| ДОБАВКИ | ПОЛЗИ |
| Ацидофилус | Нормализира чревната и бактериална флора. Предпазва чверния дроб. |
| NADH | Подобрява работата на всички невротрансмитери и поддържа оптимално психическото състояние на човек. |
| Фосфатидил серин | Главен градивен елемент на нервните мембрани, където подпомага тяхното свойство да усвояват електрическите импулси и засилва активността на нервотрансмитерите участващи в ученето, паметта и настроението. |
Уелнес решения при булимия
Коренът от репей, белият трън и червената детелина са много добри опции за прочистването на кръвта и предпазват чревния тракт. Екстрактът от джинджър също е добро и работещо решение. Съчетанието на пчелно млечице и чай от ангелика веднъж дневно дава много добри резултати.
Сладкия корен е пък особено подходящ за функционирането на жлезите. При прекомерна употреба обаче, сладкия корен може да повиши кръвното налягане. Не го приемайте всекидневно повече от 7 календарна дена време.
Жълтия кантарион е добър натурален антидепресант и отслабва желанието за храна.
Спазването на диета при булимия, дори и фитнес програма (за повече движение, тонус и добро кръвообръшение) при булимия оказват моментален положителен резултат. Диетата при булимия трябва да е богата на фибри. Консумацията на растителен протеин е препоръчителна, пред животинския, както и трябва основно комплексни въглехидрати да се използват като първоизточници – овесени ядки, картофи, пълнозърнест хляб и т.н.
Не трябва да се консумира захара в никаква форма! Трябва да се избягват газираните напитки, кифлите от бяло брашно. Тази липса на захари може за известен период да предизвика абстиненция като треновжност, потиснатост, безсъние (заради ниските нива на инсулин) и дори леки форми на раздразнителност.
Носете винаги в себе си протеинови десерти – при нужда от хранене, това са най-добрите междинни закуски.
Според различни изследвания, причини за липса на чувството за ситост у болните от булимия може да бъде недостига на хормона, контролиращ апетита. При тези болни храненето не предизвиква съответно отделянето на хормоните холецистокинин-панкреозимин, който се открива в тънките черва и в мозъка. За да се почувстват сити, тези хора трябва да продължават да ядат.
Според статия от 1997-ма година (The Harvard Mental Health Letter), жените с диабет и булимия често губят тегло след преяждане, като намалят дозата на инсулина. Това може да доведе до увреждане на тъканите на очите и да повиши риска диабетна ретинопатия, която води до слепота.
Според проучване в САЩ, през 1991-ва година, е установено, че намаляването на телесното тегло при спортистите, които гонят влизане в определена теглова категория, на всяка цена, всичко това може да доведе до булимия на малко по-късен етап от време.
Обратно към раздел „Уелнес“.
