Уелнес и физиология / Рубрика на Белчо Христов

Ендокринните жлези са много добре кръвоснабдени съдове, чрез които се пренасят произведените от тях хормони. Хормоните имат различен химичен състав. При нас, хората, представители на гръбначните животни, те са групирани в 4 основни категории:

• производни на аминокиселини

• белтъчно пептидни

• гликопротеид

• стероиди

При безгръбначните животни се срещат хормони и с друг химичен състав – естери на ненаситени мастни киселини, производни на пурините химични вещества и други. Споделям това, просто за ваше сведение. Виждате вече, как аз излагам моята информация – правя паралел. Биологическото ми образование и работата над много литература даде следните мои знания, споделям ги с вас:

Във връзка с химичният състав на хормоните, които произвеждат ендокринните ни жлези и клетки, те имат характерно устройство. Жлезните клетки, синтезиращи хормони от първата група (моля вижте класификацията ми по-горе) имат белези сходни на екзокринните клетки, синтезиращи белтъчни клетки. Добре е да се направи този паралел, не мислите ли?

Например, в бета клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които образуват хормона инсулин, зърнестият ендоплазмен ретикулум е изключително добре развит. По-слабо е представен комплекса на Голджи.

Хормоните там се складират в зърна със сферична или яйцевидна форма, най-често с размери 100-300 нм. Зърната са покрити от липопротеидна мембрана и имат висока електронна плътност. Само една скоба отварям, във връзка с диетиката, за всички тези процеси е нужна енергия, която ние набавяме от храната. С цел абсолютната ни суета, не трябва да позволяваме рязко ограничаване на калориите. Запомнете това! Иначе сами си причиняваме кое? Болестите – хормоналните.

При наличие на стимули, тези зърна си изливат в кръвта чрез процес, наречен екзоцитоза – навън. Сходно е устройството и на алфа клетките в Лангерхансовите острови, образуващи хормона глюкагон.

Както и на клетките в аденохипофизата, при които размерите размерите, разположението и броят на гранулите и органелите варират във връзка със синтеза (образуването) на различни хормони. Към жлезите произвеждащи хормони към втората група, от моята класификация, принадлежат щитовидната жлеза. Нейните жлезисти клетки имат кубична форма и са подредени в един пласт, който заобикаля централната празнина в отделните фоликули.

Зърнестата ендоплазмена мрежа в тях е добре развита. По широките й цистерни, синтезираният белтък се пренася до комплекса на Голджи, където се свързва с въглеродни групи и йод и се сформират секреторни зърна. Последните се изнасят бързо чрез екзоцитоза в празнината на фоликулите в обща колоидна маса. При нужда, клетките поемат обратно чрез ендоцитоза известно количество от складирания колоид. И тъй като колоида е основно вода, понякога, задържането ни на вода в междукетъчното и вътреклетъчно пространство е задължителен процес.

Затова, отново си отворих една скоба, трябва да се консумира много вода, за да се задоволят многото, забележете, клетъчни нужди. Иначе, както казах по-горе, сами си спираме клетъчните механизми. При съдействие, връщам се на темата, лизозомите в клетките се оформят основните хормони – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които през мембраната на клетъчната основа се изливат в капилярите.

Видове хормони

Хормони, според тяхната структура

• производни на аминокиселините

• белтъчно пептидни

• гликопротеиди

• стероиди

В същият този материал, аз ще изложа и начините за стимулация на тези групи хормони, тъй като за нашите фитнес резултати, най-важно е да знаем как, нали така? Сухата теория остава неприложима, ако не знаем как да се приложат всички тренировъчни и хранителни похвати.

В което се състои именно моята работа – тази на професионален фитнес треньор и диетолог.

Класификация на основните хормони

I. Производни на аминокиселините

1. а. Тирозинови

Норадреналин, адреналин. Образуват се в едни клетки, хромафинни, в сърцевината на надбъбречната жлеза. Клетките са разположени до коремните и гръдни спинални ганглии – т.нар. парагагнглия. Основните биологични ствойства са да повишават кръвното налягане и ускоряването на сърдечния ритъм. Повишават разграждането на мазнините (липолиза) и на гликогена, за получаване на глюкоза (гликогенолиза).

2. а.Тироидни хормони (тироксинтетрайодотиронин – Т4; трийодотиронин – Т3)

Образуват се в щитовидната жлеза, във фоликулните клетки. Повишават метаболитната активност на повечето клетки и регулират развитието на организма, като цяло.

2. Тритпофанови

2. а. Мелатонин

Образува се в епифизата, в пинеалоцитите й. Този хормон влияе върху концентрирането на меланиновите зърна около ядарото на меланоцитите. Мелатонинът подтиска гонадотропното действие на аденохипофизата.

II. Белтъчно пептидни и гликопротеидни хормони

1. Къси пептиди

1. а. Либерини (релизинг фактори)

Образуват се в невросекреторните клетки в хипоталамуса. Тези релизинг фактори стимулират синтезата на огранотропни хормони в аденохипофизата.

2. а. Станини

Образуват се в невросекреторните клетки на хипоталамуса. Подтискат синтезата на органотропните хпрмони в аденохипофизата.

3. а. Вазопресин

Натрупва се в неврохипофизата. Повишава кръвното налягане, увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета.

4. а. Окситоцин

Натрупва се в неврохипофизата. Стимулира сикратителната дейност на гладката мускулатура.

2. Полипептидни белтъци

2. а. Адренокортикотропен хормон (АКТХ)

Образува се в аденохипофизата, в бета клетките й. Стимулира синтеза на стероидни хормони в кората на надбъбречната жлеза.

2. а. Соматотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, в алфа клетките й. Стимулира синтеза на соматомедин в черния дроб, който предизвиква растежа на мускулите и костите. Влияе върху белтъчната синтеза, липидния и въглеводородния (въглехидратен) метаболизъм.

3. а. Лутеотропен хормон (ЛТХ) пролактин

Образува се в аденохипофизата, в т. нар. епсилон клетки. Предизвиква отделянето на прогестерон от клетките на жълтото тяло. Стимулира синтезата на секрет в млечните жлези.

4. а. Паратироиден хормон (ПТХ) паратхормон

Образува се в паратироидната жлеза и повишава нивото на калций в кръвта.

5. а. Калцитоцин

Обазува се в щитовидната жлеза, в парафеликулните й клетки, потиска и спира разграждането на костната тъкан (важен момент при борба с остеопорозата) от остеокластите и по този начин понижава калция в кръвта.

6. а. Глюкагон

Образува се в Лангерхансите острови в задстомашната жлеза – в нейните алфа клетки. Увеличава кръвната захар, стимулира катаболизма на белтъците и захарите.

7. а. Инсулин

Образува се в Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза, в нейните бета клетки. Понижава нивото на кръвна захар, отвеждайки я за образуване на гликоген и увеличава синтезата на белтъците.

8. а. Секретин

Образува се в клетките на чревния епител, в Д клетките му. Регулира секреция на стомашен сок.

3. Гликопротеиди

3. а. Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ)

Образува се в аденохипофизата. Стимулира растежа и развитието на яйчните фоликули и синтезата в тях на естрадиол. Стимулира сперматогенезата в семенниците.

4. а. Лутеинизиращ йормон (ЛХ)

Образува се в аденохипофизата, стимулира узряването на овоцитите, овулацията и образуването на жълто тяло. Стимулира синтезата на тестостерон в интерстициалните жлези на семенниците.

5. а. Тиреотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, стимулира синтезата на тироидни хормони в щитовидната жлеза.

III. Стероиди

1. Прегнанови

1. а. Кортикостероиди – кортизол, кортикостерон;

Образуват се в клетките на кората на надбъбречната жлеза, регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм, потискат имунниците реакции.

1. б. минералкортикоиди – алдостерон и др.

Образуват се в клетките на външната зона на коровата част на надбъбречната жлеза, стимулират задържането на натрий в кръвта и извеждането на калий и водород.

2. а. Прогестин и прогестерон

Образува се в жълтото тяло. Предизвиква промени в матката.

2. Андростанови (С 19-стероиди)

2. а. Андрогени: тестостерон

Образува се в интерстициалните жлезни клетки в семенниците, в клетките на вътрешната зона на коровата част на надбъбречната жлеза. Стимулира мъжката полова система, има силно анаболно влияние върху различни тъкани, не само мускулната, както и върху органите.

3. Естранови (С 18-стероиди)

3. а. Естрадиол

Образува се във фоликулните клетки на яйчниците. Стимулира развитието и поддържането на женксите полови белези, стимулира узряването на овоцитите.

Как да провокираме жлезите ни, за да се образуват тези хормони?

Човешкото тяло е „програмирано“ така, че да улавя външните и вътрешни сигнали. Те определят какво количесво и кога от съотсветен хормон да отделим (образуваме). Например, при стрес, се отделя основно кортизол. При преяждане с въглехидратни храни и непълноценни въглехидрати – инсулин. Примерите могат да продължат минавайки през всички тези споманти хормони, вече. Но … най-важният въпрос за нашите фитнес цели и уелнес е „Как?“ Как? И … как?

Тъй като и фитнес тренириовката и диетата ни са вид стрес за организма, то те определят кои хормони ще се отделят в повече (тестостерон, соматотропин), кои ще се подтискат (кортизол), кои временно ще стимулираме (алдостерон, инсулин), за да имаме непрекъснат прогрес, фитнес резултати.

В моята практика, аз категорично отказвам да давам откъсачни съвети, ей така с 1-2 изречения, защото самото описание на всички хормони отне повече време, сами виждате. Дори тази информация крие риск да ви обърка, или да ви покаже колко малко знаете или да ви покаже наистина колко знаете. Но … изглеждаме такива, каквато всъщност е храната ни и фитнес тренировките ни. Какъвто е нашия собствен път и начин на живот. И за да не изглеждаме добре, за да продължавате да не се харесвате, определено нещо в подхода ви, като пакет – фитнес и хранене, куца много сериозно. При всички положения вие нямате хормонален проблем – нали така сега е модерно да се казва?

Именно в тази връзка, аз още в началото на моята кариера – преди 15 години, започнах да изследвам факторите, които стимулират жлезите ни, да произвждат тези хормони. Те са два:

• храна

• фитнес тренировки (начин на живот)

• начин на живот

От това, дали се прави всичко като по учебник, мога смело да заявя, че за 60 дена, аз мога да преобразя всяко едно тяло. А след това, въпрос на последователност, стаж и мотивация е, аз да го усъвършенствам и „изпиля“ до неузнаваемост. Защото спестявам всичкото това незнание и прилагам всички мои активи в действие – похватите ми.

Обратно към раздел „Анатомия“ и „Физиология“ на човешкото тяло.

В групата на липидите се включват и отнасят мастните киселини, триглицеролите (или познатите още като триглицериди), фосфатидите и гликолипидите, както и холестерола и неговите производни. Специална група представляват липопротеините, като някои техни важни представители ще разгледам в този раздела на блога ми, посветен на храносмилането и резорбцията. За да знаете и как работят всъщност диетите.

Мастните киселини са монокарбоксилови киселини – притежават една карбоксилна, свързана за различно дълга въглеводородна верига, която можем синтезирано да обобщим с R: R-COOH. Например при оцетната киселина R се състои от един въглеводороден остатък (метилова група) CH3-COOH.

Радикалът или веригата R може да е различно дълга така, че общият брой въглеродни атоми да е от 8 до 24! Посочените мастни киселини с по-голяма дължина на веригата се наричат висши мастни киселини. Низшите мастни киселини имат верига до 10-12 въглеродни атома. Освен това, мастните киселини се подразделят на насители и ненаситени: последните съдържат във веригата си една или повече двойни връзки. Ненаситените мастни киселини са общо взето течни, докато по-висшите наситени са твърди тела.

Мастните киселини с 1, 2, 3, 4 или 5 двойни връзки се означават като моноенови, ди-, три-, тетра- или пентаенови. От значение е положението на двойните връзки, особено положението на крайната двойна връзка. Така, ако първият C-атом, свързан с двойна връзка, се брои като се почне от карбоксилната група в посока към края на киселината, то се използва означението делта.

Ако атомите се броят от към края на веригата, тогава се използва означението омега. В този случай линоловата киселина ще бъде омега-диенова, а линолената ще е омега-триенова. Важна роля играе арахидоновата киселина, която e s 20 въглеродни атома и е омега тетраенова киселина. Омега-3-полиеновите киселини играят също важна биологична роля, запазвайки важни клетъчните структури от действието на оксидините радикали. Ако не разбирате химичното до тук в изложеното от мен, за вас е важно да знаете, че редовния прием чрез храна (морски продукти и риби) или суплементи е особено важен за организма ни!

Редица висши ненаситени киселини са предшественици за синтезата на важни съединения с регулаторна (хормоноподобна) функция, каквито са т. нар. простагландините, тробоксаните и други.

Основна биологична функция на мастните киселини

Основната биологична функция на мастните киселини, особено на наситените, е да бъдат окислявани за получаване на енергия. Това става без проблем и с тези ненаситени мастни киселини, които притежават cis-конфигурация, докато тези с trans-конфигурация, са химични (небиологични) продукти, получавани при техническото хидриране например на олиото и съдържащи се в разните видове маргарини. Това са нездравословни мазнини, увеличават нивото на серумните LDL-липопротеини, а понижават това на HDL. Като едновременно с това създават и предпоставка за атеросклеротични изменения на стената на кръвоносните съдове. Някои от висшите полинаситени мастни киселини са предшественици на синтезата на редица важни „тъканни хормони“ от групата на ейкозаноидите.

Мазнините

Мазнините са естери на тривалентния алкохол глицерол с мастни киселини, като се наричат още триглицериди. Различават се според вида на мастните киселини. При млечните мазнини (в маслото например) тези мазнини са сравнително къси. Макар и наситени, те се усвояват по-лесно от организма (по-лесно смилаеми са и се резорбират по-бързо). За възрастните индивиди не са за препоръчване и консумация. Поради една основна причина: холестеролните нива. При обмяната на липиди са налице не само триацилглицероли (ТАГ), но и диацилглицероли (ДАГ), както и моноацилглицероли (МАГ).

Мазнинитес наситени мастни киселини, каквито са растителните (например олеиновата, палмитоолеиновата и др.) са течни (олио, зехтин). Те са по-лесно усвояеми и с по-висока биологична стойност, особено ако съдържат и други ненаситени киселини с две или повече връзки. Последните взимат участие и в изграждането на клетъчните мембрани в състава на някои фосфолипиди. Ако при рафинирането растителните масла са освободени от холестерол, то те са препоръчителна храна за всички възрасти. Най-често са обогатени и с някои мастноразтворими витамини.

Животинските мазнини (лой, свинска мас, дори млечното масло) са твърди. Почти винаги съдържат холестерол.

Основната функция на мазнините е да служат за енергия на тялото. 1 грам мазнини се равнява на 9.2 ккал (9 ккал или 9 х 4,184 кJ = 37,656 kJ) енергия. Те са практически неизчерпаем източник на енергия, съсредоточен основно в подкожната мастна тъкан. При хора с наднормено тегло, мазнините навлизат и в междумускулното пространство и органите.

Друга важна функция на мазнините е терморегулационната функция. Подкожния слой мастна тъкан всъщност е добър изолатор, предпазващ организма от измръзване, като пази и ограничава загубата на топлина от тялото.

Глицерофосфатидите

Глицерофосфатидите наричани накратко и фосфатиди, са естери на глицерола с две мастни киселини, а не с три, както е при мазнините. Третата алкохолна група на глицерола е свързана не с мастна, а с фосфорна киселина (от тук и термина фосфолипиди). Фосфатидите взимат участие в изграждането на всички клетъчни мембрани, както участват във всички вътреклетъчни компонентни мембрани. Например клетъчната мембрана е образувана с участието на фософолипиди, но и вътре в самата клетка, двойния слой мембрани на митохондриите също е образуват от фосфолипиди. Т.е. те имат структурна роля в оргранизма.

Холестерол

Холестеролът е едновалентен алкохол с по-сложна структура(перхидрофенатрен, кондензиран с циклопентан). Възрастният организъм може сам да си образува холестерол, като количество. Холестеролът е жизнено и важно съединение по много причини. Не мислете, че като се говори за холестерол, той има само вреди върху организма ни. Напротив, вижте обратното:

• холестеролът взима участие в изграждането на почти всички видове клетъчни мембрани. Доказано е, че именно холестерола помага на двойния слой фосфолипиди в мембраните да не слепва, при ниски температури на атмосферата

• холестеролът е източник за синтеза на жлъчните киселини, без които е невъзможно смилането и усвояването намазнините

• холестеролът е химичния предшественик за синтезата на всички стероидни хормони (мъжки и женски): тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол и други.

• холестеролът служи като предшественик и за синтезата на витамин D3

Да – холестеролът обаче може и да е опасен за нас. Или заради безразборно хранене, нерационално такова, или заради усилена синтеза от черния дроб, холестерола може да запуши кръвоносни съдове – атеросклероза. В тези случаи, поради нарушение в нормалното кръвоснабдяване на мозъка и миокарда, здравните рискове са особено големи и за съжаление често срещани. Прилагането на хранителна програма (диета) е задължителна, плюс някои суплементи за намаляване на холестерола, без употреба на статини.

Обратно към раздел “Анатомия и физиология”

Видове въглехидрати и структура

Въглехидратите са химични съединения, съдържащи елементите въглерод, водород и кислород. Затова понякога се наричат и “въглеводи” (от “въглерод” и “вода”). Според своя състав въглехидратите се разделят на прости (монозахариди) и сложни (полизахариди).

Простите имат общото название “захари”. Всъщност те биват монозахариди и дизахариди. Монозахаридите са с обща формула С6 Н12 О6. Такива са глюкозата (гроздовата захар) и фруктозата (плодовата захар). Дизахариди са захарозата (цвекловата захар) и лактозата (млечната захар). Сложните въглехидрати се състоят от много монозахариди (стотици, дори хиляди). Полизахариди са нишестето (скорбялата) и целулозата (влакната). Повече за въглехидратите като макронутриенти, вижте тук.

Монозахариди

Монозахаридите притежават определен брой алкохолни групи и една алдехидна или кетонна група, според което се разпределят на алдози и кетози. Освен това, според броя на въглеродните им атоми, те се делят на триози (3 C), тетрози (4 С), пентози (5 С), хексози (6 С) и други.

По-важните за нас, като знания и фокус обаче пентози са две: рибоза и дезоксирибоза. Те участват в структурата съответно на рибонуклеиновите (РНК) и дезоксирибонуклеиновите (ДНК) киселини. А най-разпространени хексози са глюкозата, фруктозата, манозата и галактозата. От техните формули става ясно, че имат еднакъв химичен състав: C6H1206, но са с различна химична структура и строеж. Така глюкозата притежава при първия си въглероден атом алдехидна група и следователно е алдохексоза.

Фруктозата пък е кетохексоза – при втория си въглероден атом притежава кето група. Това води и до значителни различия в свойствата им. Трябва да отбележа, че при всички хексози алкохолната група при техния въглероден атом задължително има лява конфигигурация.

В организма обаче, споменатите хексози фукционират в своите конфигурации. При това, често пъти и като фосфатни естери на други производни съединения. Аминирането на C2 води до нови производни – в моя пример до глюкозамин (добре познат като основен участник в продукт за стави и връзки, под формата на хранителна добавка) и галактозамин:

Както ще стане ясно малко по-надолу, глюкозата лесно се превръща във фруктоза! Това става чрез редукция на алдехидна група (с участието на НАДФ.Н2 и ензима алкозоредуктаза) и се получава 6-атомен алкохол сорбитол, който след окиселение на алкохолната му група при С2 до кетонна, се превръща във фруктоза.

Дизахариди

Дизахаридите са два свързани монозахарида, чрез кислороден мост. Тази връзка се нарича гликозидна връзка. Лактозата се нарича още млечна захар, тъй като се среща единствено в млякото (в краве млякото се съдържа около 3,5% лактоза). Захарозата е ежедневно употребявана от нас – това е обикновената захар. Тя няма редуциращите свойства, тъй като представялва глюкозидо-фруктозид, получен чрез свръзване на редуциращите групи.

Полизахариди

Полизахаридите, и по-специално тези, които са съставени само от глюкозни остатъци са главно 3 вида:

• целулоза

• нишесте

• гликоген

Целулозата е линеен (неразклонен) полимер на глюкозата, има фибриларна (нишковидна) структура и поради особеността на кислородните мостове свързващи отделните глюкозни остатъци, не се смила от чревните ензими на човека. Целулоза се съдържа в растителната храна. Ползата от нея е в това, че тя регулира перисталтичната дейност на червата, както и че адсорбира някои вещества (например холестерола), с което намалява резорбцията им. Храни богати на целулоза са овесените трици, зърнените храни като цяло, варивата, марулите, зеле, както и в плодовете.

Нишестето (amylum) е най-силно застъпения въглехидрат в храната ни. Съдържа се като главна съставка на брашното (хляб, тестени изделия). Така средно около 45% от теглото на хляба се пада на нишестето. Нишестето е полизахарид, изграден от стотици глюкозни молекули, свързани било в линейни полимери (амилоза), било в разклонени такива (амилопектин), но и двата са с еднаква хранителна стойност.

Гликогенът не представлява хранителен полизахарид. Той се съдържа в живите клетки и то главно в чернодробните и мускулните. Количеството му достига до 4-6% за черния дроб и до 1-2% за мускулите. Гликогенът е резервен глюкозен полимер с гиганткси размери – с молекулна маса до няколко милиона и съставен от десетки хиляди глюкозни молекули.

Молекулите на гликогена, както виждате от картинката, са разнородни – по-големи и по-малки, събрани вътре в клетките като гликогенови капки или зрънца, както ги наричам още. Структурата на гликогеновия полимер е силно разклонена – със стотици или даже хиляди разклонения. Причината за това е следната: когато е необходим бърз приток на глюкоза, то всички краища на молекулата започват да отделят едновременно хиляди глюкозни молекули за задоволяване на възникналите в момента енергийни нужди. Ако молекулата на гликогена беше линейна (неразклонена), то тя щеше да отделя само по една молекула глюкоза от единия си край. Вътре в самите вериги връзките са C1-C4 глюкозидни, а при разклоненията са C1-C6 гликозидни.

Хетерополизахариди

Споменатите по-горе полизахариди са изградени от еднакви монозахариди. Всички те обаче за полизахариди. Хетерополизахаридите са изградени също от много монозахариди, но различни сами по себе си. От различни комбинации от по две монозахаридни единици. В повечето случаи с допълнителна химична група.

Така, гликозамингликаните съдържат редуващи се дизахаридни комбинации от глюкоронова киселина и N-ацетилгалактозамин, т.е. глюкозамин с ацетилирана аминогрупа. Такава е структурата на хиалуроновата киселина, с молекулна маса над 1 милион. Хондроитинсулфатите съдържат дизахаридна комбинация от глюкоронова киселина и N-ацетилгалактозамин, като последния е сулфатиран.

Сиаловите киселини представляват N-ацетилови производни на невраминовата киселина. Те са широко разпространени в тъканите като мукопротеини или свързани с висши мастни киселини като гликолипиди(ганглиозиди) и др. Производните на N-ацетилневраминовата киселина се срещат в слузта, както и в мемраните на редица клетъчни типове, даже бактерии и вируси (например грипните вируси). Хепаринът (широко използван противосъсирващ агент) е изграден от комбинация на глюкозамин и идуронова киселина.

Биологична функция на въглехидратите

Енергийна фунцкия

Въглехидратите като хранителен източник, са основен доставчик на енергия. 1 грам въглехидрати доставя при окислението си 4.4 ккал енергия, а дневното поемане на въглехидрати е около 250 грама за деня. Достига и до 350 грама, в зависимост от теглото на човек. Делът на доставената енергия възлиза на около 55% (докато при белтъците и мазнините, взети заедно, доставят останалите 45%).

Резервна фунцкия

Резервната функция на въглехидратите се изпълнява от гликогена. основните депа (резервоари) на гликоген са мускулите (от 300 до 600 грама) и черния дроб (от 80 до 150-200 грама). ДОкато мускулният гликоген се използва само вътре в мускулите при физически натоварвания например, то чернодробния гликоген е доставчик на глюкоза, която по кръвен път достига до всички органи и по-специално до мозъка. Т.е. – мозъка се храни с глюкоза от чернодробния гликоген!

Пластична (градивна) фунцкия

Въглехидратите взимат участие в изграждането на всички клетки и клетъчни органели. Например: рибозата и дезоксирибозата участват в структурите на РНК и ДНК – молекулите на наследствеността. В различните клетъчни мембрани, въглехидратите участват и са вградени като гликолипиди. Основното междуклетъчно вещество, изграждащо хрущялната тъкан и костната тъкан съдържа различни видове хондроитин сулфати. Те заедно с хиалуроновата киселина, изграждат стъкловидното тяло на окото. Гликозамингликаните пък вземат участие в състава на различните видове защитни секрети (слуз), които се отделят от жлезите на лигавицита на редица органи: уста, хранопровод, стомах, черва, бронхи и др. Гликозамингликаните участват и в в състава на различни смазочни материали – лубриканти. По тази причина, продукти съдържащи глюкозамин и хондроитин, се и ще се използват много при приложение на ставни и хрущялни проблеми при човека.

Защитна фунцкия

Редица олигозахариди под формата на къси разклонени верижки са вградени в клетъчните мембрани така, че стърчат над тяхната повърхност. По този начин те служат като химични опознавателни знаци (антигени), чрез които клетките в един и същ организъм се опознават помежду си или пък бързо откриват проникналите отвън чужди клетки – например бактериални инфекции.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“

“Мазнините изгарят в пламъка на въглехидратите”

Физиолозите и диетолозите като мен използват работната фраза: “Mазнините горят в пламъка на въглехидратите.” T.e. – ако искате веднъж завинаги да се оттървете (макар и това да не може да стане напълно и ще видите за това по-долу в картинковото табло) от подкожните мазнини, в диетата ви трябва да присъстват комплексни захари! Не залагайте на нисковъглехидратни диети!

Без работеща диета, забравете за нисък процент мазнини или отслабване за сметка на подкожните мазнини. В противен случай, да – тялото ви ще се свива, но за сметка на дехидратация на мускулите и тяхното „сплескване“.

Ако организма не разполага с необходимото количество сложни въглехидрати, тялото започва да използва протеина като гориво. А не мазнините! Те остават недокоснати докато протеина изгаря под форма на катаболна реакция. И тогава, вместо мастната клетка да е редуцирала своя обем, мазнината остава непокътната над мускула и вие само ще се „свивате“. И привидно „отслабвате“. Това е реалния факт от поредната ви „диета“, която заблуждава прилагащия я, че всичко е привидно ок. Да – но положението не е ок!

Подкожните мазнини стоят под формата на депа, където си стоят докато не приложим усилия за тяхното „горене“. На картинката, която съм изготвил за вас се вижда ясно какво е нормална мастна клетка, редуцирана мастна клетка и уголемена мастна клетка:

Системата фактически се самозащищава от евентуален глад като съхранява запасите от мазнини, за да бъдат използвани в бъдеще в ситуация на огромни ограничения. Тази логика предполага, че мазнините произвеждат двойно повече енергия от въглехидратите и протеина и поради това организма разчита повече на тях като естествен предпазен механизъм при спешни случаи.

Вие сами трябва да предизвикате тази нужда за тялото, чрез енергиен дефицит в диетата. Което означава, че след като храната ви е в лек недостиг, чрез мастните запаси ще се използват мазнините за горене и източник на енергия. А въглехидратите ще са необходими, за да задържите гликогена в мускулите и за да не спирате нормалното функциониране на всички органи и тъкани. За тази цел следете секцията „Анатомия и физиология“ тук в блога.

След като създадете калориен дефицит, но чрез елиминиране на сложните захари в диетата си, тази разлика (просто заради примера – 800 ккал) ще бъде използвана от мазнините ви. Ако разликата е по-голяма, то калорийния ви дефицит е ненужно висок. Което е обратен ефект! Ако след калорийния дефицит обаче, който сте създали, не губите по около 1 кг мазнини седмично (подчертавам – МАЗНИНИ!) спрете този модел на хранене. Нещо ще е сбъркано.

Или накратко казано – подкожни мазнини се горят:

• когато имате калориен дефицит

• когато имате обезпечение в калориите и от мазнините и от протеините и от комплексните захари. За сравнение и ориентир, използвайте равномерно-балансирана диета.

• когато имате приложен в правилния момент енерго-изискващ труд (фитнес тренировка, спорт или просто движение и работа).

Спазвайте тези общи и важни насоки и ще имате резултат!

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Човешкият организъм е изграден от множество клетъчни съставки (клетъчни органели) от съвсем различен порядък: по-сложи (ядра, митохондрии) и по-елементарни (мембрани, цитоплазма и пр.). Последните структури пък са изградени от специализирани биологични молекули (биополимери). Различаваме 4 основни типа градивни биомолекули:

• нуклеинови киселини (ДНК, РНК)

• белтъци (протеини)

• липиди

• въглехидрати (захари)

Биомолекулите не само, че изграждат организма, но в хода на биохимичните реакции доставят и необходимата енергия за всички жизнени процеси и функции. С други думи, те не имат само пластична (градивна) функция, но и енергетична (енергодоставяща) функциии. Не е за учудване, че основните типове хранителни вещества, които са важни за фитнес целите ни, са всъщност гореизброените биомолекули. Изключение правят само нуклеиновите киселини: въпреки своето фундаментално значение, те нито доставят енергия, нито са и фундамент на нашата храна. Която ако трябва да я разглеждаме просто като неспортуващи хора, защото сред вас читатели мои има и такива, чрез нея ние оцеляваме на тази планета. В самата храна нуклеиновите киселини се съдържат в изключително малки стойности. Точно поради тази причина, всеки организъм сам преценява колко и кога да синтезира (самообразува) нуклеинови киселини. Може би тук е една от причините за нашите индивидуални различия и темпа с който се променяме, ако сме на режим на хранене и тренировки.

Задължен съм да обърна внимание и на още два вида биомолекули:

• витамините

• хормоните

Въпреки огромната им роля, тяхното количество в човешкият организъм е нищожно малко. Витамините основно се доставят чрез храната, докато хормоните се изработват според нуждите на тялото, от жлезите с вътрешна секреция. И не накрая, редица минерални съединения и разбира се водата, също спадат към абсолютно необходимите съставки на човешкия организъм!

Данни за състава на човешкия организъм (с оглед на споделеното специално за вас до тук) съм визуализирал на ето тази схема. От нея се вижда в какви количества са представени главните типове биомолекули, от които е изграден човешкия организъм. Данните са за 70-килограмов мъж – избрах този пример, защото е доста разпространен и ще придобиете повече представа:

60% тялото средно е вода. Това определя и показва нейното огромно значение! Водата има роля за вътреклетъчната среда – мястото, в което протичат клетъчните процеси, както и водата е основна съставка на кръвта и междутъканната течност. Важността на водата във спорта и диетите е повече от огромна. Виждате това сами. Вторият главен компонент това са белтъците. Те възлизат на 15% от масата на тялото. Още от сега трябва да подчертаем, че белтъците изграждат всички клетъчни структури. Хранене бедно на протеини може да предизвика сериозни отклонения от нормалното функциониране на човешкия организъм. Белтъците са също така и молекулярните инструменти, чрез които всъщност се реализират всички жизнени функции.

Така например хемоглобинът е белтък, който пренася кислород до всяка клетка. Ензимите са белтъци, които ускоряват (катализират) всички биохимични реакции и участват в управлението на обмяна на веществата. Миозинът и актина са белтъци, които осъществяват мускулното съкращение. Имуноглобулините и интерферона са белтъци и списъка всъщност е доста голям, сами виждате, че примери могат още да се дават.

Липидите са съединения, които са доста разнообразни по своя химичен характер и свойства. Една сравнително по-малка част от тях – фосфатидите, участват заедно с холестерола в изграждането на всички клетъчни и вътреклетъчни мембрани. По-голямата част от липидите обаче са мазнини, представляващи един почти неизчерпаем енергиен резерв. От същата тази схема, за фитнес любителите е важно да знаят, че % мазнини в тялото, за здрав организъм се приемат 12-те процента съдържание – мазнини в цялото тяло. Това включва подкожни, междумускулни и междуорганни мазнини.

Въглехидратите са в малко количество. Тяхната роля е главно енергийна. Те са съсредоточени главно в мускулите, черния дроб под формата на гликоген. Един резервен полимер на глюкозата.

Нуклеиновите киселини от своя страна са в нищожни количества, но с огромна роля за човешкия организъм. ДНК и РНК са отговорни за наследствеността и развитието на човешкото тяло. РНК са ангажирани със синтеза на всички белтъци, а ДНЛ с тяхното проявление – генетична характеристика и краен образ и облик – ние, като хора.

Минералните соли (основно под формата на катиони и аниони) играят роля при поддържане на осмотичното налягане в клетките и тъканните течности, както и при процеси като възбудимост и проводимост, типични за нервната и мускулна тъкан. Участват в регулацията на хормони, ензимна активност – виждате и тук доста сериозна работа се отрежда на минералните соли. Което означава, че те не са за подценяване. И тук, храната, бедна на минерали (основно чрез зеленчуци) води до промени в нормалната скорост и функциониране на тялото.

От казаното до тук, става ясно, че клетката е сложно организирана система. Но колкото и да е сложна и тя е изградена от молекули. Тези молекули са особени, те са типични за живата материя, поради което се наричат биомолекули.

Обратно към секцията „Анатомия и физиология“.

Тестостерон – кратко описание

Тестостеронът е човешки хормон, който се произвежда в по-големи количества при мъжете, отколкото при жените. Наличието му в човешкия организъм определя мъжките плови белези като загрубяване на гласа, окосмяването по лицето и половите органи, натрупването на мускулна маса. Тестостеронът влияе на либидото, както на мъжете, така и на жените, на плътността на костите и мускулната мас апрез целия им живот. В тялото на възрастен мъж средното количество на тестостерона е 20-30 пъти повече в сравнение с това в жената.

Тестостеронът у възрастен мъж има по-ясно изразено влияние, отколкото при жена, независимо че е еднакво важен и за двата пола. С понижаване количеството на тестостерон се намалява поддържането на следните функции:

• поддържане на мускулната маса и сила;

• поддържане на плътността на костите и тяхната сила;

• потентността

• мозъчна и физическа енергия;

• повишени количества тестостерон повишават риска от рак на простата;

Нивото на тестостерон в човешкото тяло постепенно намалява с възрастта. Хипогонадизъм се наблюдава, когато нивото на свободния тестостерон е по-ниско от долната граница на нормата за млад възрастен организъм. Понижаване количеството на тестостерон в тялото на човек трудно се отчита само по симптомите, които често могат да бъдат доста объркващи.

Приемането на допълнителни количества тестостерон във вид на таблетки или инжекции (стероиди), крие рискове за здравето. Например доказано е за таблетки, съдържащи естроген и метилтестостерон, приемани от жени, че се повишава риска от рак на гърдата. При мъжете екзогенният тестостерон може да предизвика поява на акне и омазняване на кожата, увеличаване на хематокрита, сънливост предпоставки за поява на рак на простатата и спиране на сперматогенезата, което води до безплодие.

Наблюдаващите се белези и симптоми са неспецифични и могат лесно да се объркат с нормални възрастови изменения като загуба на мускулна маса и плътност на костите, намаляване физическата издръжливост, отслабване на паметта и загуба на потентността.

Още по темата тестостерон

Докато мъжът произвежда всекидневно от 25 до 50 пъти повече тестостерон от жената, тя отделя от 2 до 3 пъти повече естрогени в сравнение с мъжа. Първоначално женските яйчници произвеждат тестостерон, който след това с помощта на ензима ароматаза се превръща в естрогени. Механизмът на превръщане е налице и при двата пола. Този механизъм отчасти е отговорен и за болестното окосмяване на жените – тогава от нормалното (или увеличено) количество тестостерон не се образуват достатъчно естрогени. При мъжете обаче е възможен и обратният ефект – ароматазната система в организма да действа прекомерно активно и да се произведат прекалено много естрогени. Това се случва най-често с мъже, които нямат нарушения в потентността и ерекцията, но им липсва сексуално влечение и типичната за нормалните тестостеронови нива “здравословна” агресивност в работата.

При тях се наблюдава и характерното разпределение на мастната тъкан около бедрата (когато е по-изразено, то придава евнухоидни пропорции). Самата мастна тъкан произвежда естрогени от андрогени и така се затваря един порочен кръг – колкото повече е мастната тъкан, толкова по-увеличена е продукцията на естрогени при мъжете, но и при жените.

На съвременната медицина са познати някои растителни вещества, които активират ароматазната система. Маслото от тиквени семки и пчелното млечице например са доказали вече своята ефективност. За да се съхрани либидото, жизнената енергия както и т.нар. кардиоваскуларно сърдечно–съдово здраве, не бива да се допуска тестостероновото ниво у мъжа да спада рязко.

От една страна, трябва да се намали стреса, предизвикващ отделянето на кортизол – хормон, който действа антагонистично на тестостерона. Друг сравнително лесен начин да се запазят стабилни тестостероновите нива е да се поддържа оптимално телесно тегло. Намаляването на теглото с 5 кг води до значително увеличаване на тестостероновите нива в организма. Само 10 процента увеличение на мастната тъкан при мъжете води до постоянно намаляване на нивата на тестостерона. Спортът и всекидневните тренировки са най-добрият начин за възстановяването на хормоналните нива. Важно е да се отбележи обаче, че спортът трябва да се практикува непрекъснато, тъй като няколко дни след спирането на тренировките тестостероновите нива спадат до изходните си стойности. Медикаментозната намеса в активността на ензимите, които контролират серумните тестостеронови нива (ароматазната система), е много актуална днес и се използва за профилактика и лечение на карцином на простатата и по-рядко срещу оплешивяване.

Защо количеството тестостерон намалява с възрастта?

В кръвта се появява особена белтъчина, която свързва половите хормони и това води до намаляване на количеството тестостерон. Развива са състояние, което на медицински език се нарича “възрастов хипогонадизъм” (т.нар. мъжки климакс). Естественото намаляване на тестостерона може да бъде спряно, но затова се изисква доста старание: не трябва да пушите, пиете или напълнявате. Необходим е и много спорт и движение. По-долу в материала ще видите и конкретни стъпки.

Възрастовият хипогонадизъм може да бъде съпроводен (също както климакса при жените) с внезапни приливи на горещи вълни към лицето, шията, горната част от тялото, а също така с раздразнителност, умора, безсъние, депресия, болки в областта на сърцето, намаляване на половото влечение и удоволствието от секса.

За намаляването на тестостерона могат да сигнализират мастните наслоения в областта на талията, увеличаването на гръдните жлези и растежа на космите по лицето. Здравето на мъжете е определено в националните здравни стратегии като един от основните фактори за национална безопасност. По много данни причините за безплодието при младите хора са няколко, но основните от тях са ендокринните и инфекциозни заболявания на гениталиите (например хроничен простатит).

Какво е „лечението“ и какво ви предлагам?

Тестостеронът нормализира кръвното налягане и намалява опасността от инсулт и инфаркт. Той способства за нормализирането на показателите на холестерола и захарта в кръвта. И от само себе си се разбира, че с негова помощ се увеличава потентността, подобрява се сексуалният живот – мъжът се чувства изпълнен с нови сили и желание за живот.Обобщено функциите и въздействието на хормона са следните:

• подпомага растежа на костите

• намалява нивата на холестерола

• увеличава синтеза на протеини (стимулира анаболните процеси)

• при мъжа съдейства за оформянето на вторичните полови белези

• регулира производството на сперматозоиди

• засилва сексуалното желание

• стимулира агресивно поведение

• чувствителността към болка намалява

• стимулира мастните жлези по кожата

• може да доведе до загуба на окосмяване по главата

• стимулира отделянето на феромони

• контролира пространственото мислене. Доказано е, че жени със сравнително ниски серумни нива натестостерона срещат трудности да паркират колата си.

Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени, т.е. когато организма се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон, свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 %), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект – те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото. При здрави хора нивата на хормона са следните:

• Тестостерон: 10,4 – 41,6 nmol/l (300 – 1200 ng/dl) при мъжете

• Тестостерон: 0,7 – 2,6 nmol/l (20 – 75 ng/dl) при жените

• Свободен тестостерон: 52 – 156 pmol/l (15 – 45 pg/ml) при мъжете

• Свободен тестостерон: 3,5 – 10,4 nmol/l (1 – 3 pg/ml) при жените

Тестостеронът подобрява набавянето на кислород в тялото, помага да се поддържат здравословни нива на холестерола и поддържа имунния контрол. Митохондриите използват тестостерона за да се влезе в Цикъла на Кребс и за производството на енергия. В клетките в цялото тяло има страни-рецептори на тестостерон и най вече в мозъка и сърцето. Протеиновият синтез за поддържане на мускулатурата и изграждането на костите изисква тестостерон.

Тестостеронът намалява телесната мазнина и подпомага качването на мускулна маса. Тестостеронът подобрява аеробния метаболизъм. В резултат се подобрява мускулният тонус, горенето на мазнини и увеличаването на енергията. Изследванията сочат, че завишените нива на тестостерон имат положителен ефект за здравето като цяло, за теглото, половата система и енергията при мъжете.

Тестостеронът и процесът на мускулния растеж

По-високите тестостеронови нива водят да повишен синтез на протеина. Освен това, тестостерона засилва креатиновия синтез и синтеза на креатинов фосфат. Също така, този важен хормон подпомага повишаването на гликогенния запас и кръвния обем. Той произвежда и антикатаболен ефект като спомага за задържането на азота, което пък води до съхраняване на мускула. Като обобщение можем да кажем, че тестостерона е естествен хормон, който стимулира развитието на специфичните черти на мъжествеността. Щом навлезе в кръвния поток, тестостерона действа като химически вестител, който се прикрепва към рецепторите в цитозола на клетката. Когато се свърже с даден рецептор, той образува стероиден комплекс, преминаващ към ядрата на мускулните клетки.

В ядрото стероидния комплекс се свързва с нуклеарната ДНК (деоксирибонуклеиновата киселина). Това стартира процеса на повишен протеинов синтез и на много съществения процес на задържане на азота. Този процес се нарича транскрипция и проправя пътя за производство на протеинови молекули, включително и мускулни протеинови молекули следователно транскрипцията стимулира производството на мускулни клетки и произвежда антикатаболен ефект на съхраняване на протеина. Друг начин, по който тестостерона произвежда антикатаболен ефект, е чрез намаляване производството на кортизол (хормона, който „изяжда“ мускула). Така тестостеронът е в състояние да съхрани мускула. По този начин той предизвиква и анаболна и антикатаболна реакция в мускула и може да се разглежда като движещата сила за мускулната хипертрофия.

Тестостеронът стимулира производството на АТФ

Със способността си да стимулира производството на аденозин трифосфат /АТФ/ тестостерона се оказва и основен анаболен фактор. Освен това той се проявява като ефективно средство за повишаване на нивата на креатин фосфата /КФ/. Интересно е да се отбележи, че всички тези анаболни реакции, предизвикани от наличието на тестостерон, имат положителен ефект в две отношения. Тестостеронът позволява да се регенерира АТФ и КФ и, освен това, стимулира задържането на азота. Това произвежда и антикатаболния профил, който е причина за намаляване на риска от срив в мускула. Така възстановяването на мускула става много по-бързо и много по-пълно.

Без съмнение, колкото е по-високо нивото на тестостерон толкова е по-голям и мускулния растеж. Това е пряко свързано с факта, че по-високото ниво на тестостерон води до по-засилен протеинов синтез. Освен това, то стимулира и синтеза на креатин фосфата. Тестостеронът води до натрупване на по-големи запаси от гликоген и повишаване на кръвния обем.

Усвояване на тестостерона – стратегии за спортуващите

• Какво ни кара да сме силни?

• Какво ни кара да сме агресивни в живота?

• Кое кара нашите мускули да са мощни и красиви?

Тренировката

• Времетраене: забравете за дългите и скучни многочасови тренировки. Вие сте натурално трениращи Аполоновци, които трябва да се съобразят с интензивността и плътността на фитнес тренировката. Затова тя трябва да е до 60 мин, след което вие започвате да отделяте кортизол – хормон антагонист на тестостерона ви.

• Честота: Двуразовите тренировки и всекидневни тренировки не са за вас, ако искате по естествен начин повече тестостерон. Тези тренировки ги оставете за напомпаните тестостеронови говеда. Те не са за вас. С над 5 пъти тренировки седмично, забравете за тестостерон. 3-4 фитнес посещения в залата са идеалният и единствен правилен път за вас.

• Тежестите: Средните тежести като 8-10 повторения трябва да присъстват във вашата тренировка, както и всички базови фитнес упражнения като клек, мъртва тяга, бенч прес, набирания, френски преси с лост, раменни преси и т.н.

• Аеробиката: Избягвайте високоинтензивните и интервални методи, когато търсите повече тестостерон. Те лесно може да ви сдухат. До 2-3 кардио тренировки в седмицата са достатъчни. Защото, все пак трябва да сте стройни и с около 10-12 % мазнини, за да имате повече тестостерон, от колкото ако сте с 20 % подкожна маса.

Храненето

• Протеин: Ясно е, че трябва да консумирате много белтъчини, ако искате здраво и красиво тяло. Обилна закуска и стабилна вечеря са двата важни закона за това. Избирайте повече яйцата като източник на белтък, червените меса, белите меса, рибата. Те са естествени стимулатори на тестостерона.

• Мазнини: Те са от особена важност в менюто ви. За мъжете препоръчвам ежедневна дажба от 50 грама мазнини! Яжте яйчен жъктък всеки ден, оставете какво ви говорят лабораторните зубъри. Същите те, доказаха и друго след консумиране на трибестанов продукт и мазнини, вижте какво се случва с тестостерона ви: Яжте авокадо, маслини, зехтин, рибено масло и ленено масло (за тях малко по-долу в материала) и други бобови култури, богати на растителни мазнини.

• Въглехидрати: Внимавайте тук – сладкото е бич за тестостостерона. Не се заблуждавайте с шоколада преди секс. Той влияе положително върху естрогена, не върху тестостерона. Освен, че ще надебелеете, ще имате и по-ниски нива на на-мъжкият анаболен хормон. Средно въглехидратните дни са задължителни (още едно доказателство, че с НВД ще изглеждате плоски като талпи – нямате тестостсерон в кръвта) и източниците са: овесени ядки, жито, пълнозърнест хляб, бял, кафяв и черен ориз, картофи и зеленчуци.

Хранителните добавки

Очевидно е, че компаниите занимаващи се в производство на хранителни добавки са много, но тук съм избрал само най-добрите тестостеронови стимулатори.

А следващите 3 основни стратегии, които ще ви разгърна тук и сега ще осигурят малко помощ. Тя ще е необходима за създаването на най-благоприятни условия за промяна на тестостерона, който произвеждаме. Както и за неговото най-пълноценно усвояване.

Стратегия # 1: Повиши андрогеновите рецептори

Един от начините за увеличаване ефективността на тестостерона, който вече сме произвeли и имаме е да увеличим броя на рецепторите, с които молекулата на тестостерона, може да се свърже. Представете си едно летище с много писти и терминали, на което могат да кацнат и да се подредят повече самолети. Това са рецепторите. За целта, храненето след тренировка с тежести трябва да съдържа протеин и двата вида въглехидрати – прости и сложни.

Препоръчвам консумирането на 40 грама протеин и 40-100 грама бързо усвояващи се въглехидрати след фитнес тренировка с 50-120 грама комплексни захари. Така ще снабдите мускулите си с протеин и ще се възстановят запасите гликоген, изчерпани по време на физическата дейност в залата. Но има и още едно нещо – храненето след тренировка традиционно се свързва със спад в нивото на тестостерон в кръвта. Изследователи от Сторс в Кънектикът – САЩ, са открили, че спортисти, които приемат храна или пият такъв готов шейк след тренировка, след силова тренировка, показват завишени нива на тестостерона, който напуска кръвта и влиза в мускулните клетки! Това обяснява спада на нивата на тестостерон в кръвта, а той реално е вече в мускулните клетки, където му е и мястото, за да растем. Установява се и, покачване на андрогеновите рецептори – частите на мускулните клетки, които се свързват с тестостерона и му позволяват да си свърши работата, а именно – да даде началото на мускулен растеж. Колкото повече рецептори, толкова повече хормон в клетките. Ако не спортувате или ви се пада нетренировъчен ден, тази комбинация от протеин/въглехидрати, трябва да бъде поета от нас в началото на деня, след събуждане. За да се спрат катаболните процеси в тялото и да се накара тестостерона да работи за мускулите.

Стратегия # 2: Повиши свободния тестостерон

Едно от най-лакомите вещества, свързващи се с тестостерона е протеин, наречен глобулин свързван секс хормон – SHBG. Колкото и странно да ви звучи, хората в Малайзия имат традиционно средство за повишаване на сексуалните качества – това е билка, позната под екзотичното име Euricoma longifolia jack, за други георграфски ширини това е Tribullus. В първото америсканско изследване с еурикома, проведено през 2006-та, изследваните приемали билката или плацебо, след което изпълнявали интензивни упражнения. Първата група имали нива на тестостерон с около 16 % по-високи от приемалите плацебо и значителен спад в нивото на кортизол. Подобна е и картинката с всички трибестанови продукти хранителни добавки – тестостероновите стимулатори.

Стратегия # 3: Подтисни кортизола

Познат като хормон на стреса, кортизола се свързва със същите рецептори в мускулните клетки както тестостерона. По този начин пречи на тестостерона да навлезе в мускулната клетка и тъкан. Предизвиква хаос в протеиновата синтеза, нивото на кръвна захар и кръвно налягане. Намаляването на кортизола не е само добре за здравето, но и намалява битката за андрогенови рецептори. Това позволява повече тестостерон и стимулиране на мускулен растеж. Затова спортуващите трябва да приемат големи дози аминокиселини с разклонена верига (АКРВ или BCAA`s), които отделно индиректно повишават нивата на собствен тестостерон.

В мускулната тъкан АКРВ изпълняват голям брой други функции, освен тази, свързана с протеините. Те са източник на метаболна енергия под формата на аденозин трифосфат (АТФ), който изгаря в мускулните клетки. Аминокиселините с разклонена верига служат за производството на аминокиселината аланин, която е най-важното вещество за поддържане на нивото на необходимото ниво на гликозата. Левцинът стимулира активирането на растежния хормон и инсулина и по този начин внася анаболни хормони в хормоналната система.

АКРВ не само предизвикват синтезиране на протеина, но и намаляват неговото разграждане. По този начин те едновременно предизвикват и анаболна и анти-катаболна реакция на мускула! (Harper et al.: “Branched-chain aminos which are required for anabolic action.” Annual Reviews of Nutrition 4: 409-454, 1984.). Освен това, АКРВ действат като преносители на азота и спомагат за синтезирането на други аминокиселини, необходими за извършване на анаболна работа.(Sweeney, T.: “Chiseled from stone”: Ironman Magazine; May, 1995 стр. 72).

С други думи, те са значително важни за силовите атлети и спортисти, защото заедно изграждат голяма част от скелетния мускул, започват протеиновата синтеза след тренировка и значително намаляват нивото на кортизол. Изследване, представено на националната конференция по спортно хранене през недалечната 2006-та разкрива, че колоездачи, приемали аминокиселини с разклонена верига имат средно 45 % по-ниско ниво на кортизол от субекти, приемали плацебо.

Изводи за тестостерона

Съвместно с изброените препоръки, искам да напомня, че трябва непрекъснато да се опитваме ние мъжете, да увеличаваме тестостерона си, особено с наближаването и надхвърлянето на 30 годишна възраст. Писал съм тук много за тестостерона и добавките, които пряко въздействат върху половите жлези и неговата секреция. Но са важни и методите за неговото пълноценно усвояване. Използвайте ги, за да циркулира тестостерон в кръвта ви и после да бъде насочен в клетките. Така вашата мисия е изпълнена. Същите похвати трябва да прилагат и жените, ако искат да са в зоната на „вечната младост“. Колкото са им по-високи нивата на анаболните хормони, толкова по-жизнени и млади ще изглеждат и ще се чувстват. Не забравяйте, че основен принос за това има храненето, след това спорта и в специфичен случай, употребата на специални хранителни добавки. Точно в това се изразява и моята работа! Помагам на хората да бъдат млади, красиви и здрави. Да се хранят правилно и тренират редовно.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.