Кислородът е необходим за всеки метаболитен процес. Той помага за разграждането на мастните молекули и кръвта след това улавя отпадъчния въглероден диоксид, за да го транспортира от тялото през белите дробове. Колкото повече кислород приемаме, толкова повече мазнини са в състояние да изгорят телата ни, тъй като метаболитният процес се включва на по-висока скорост!
И тук възниква първият въпрос? Кое кардио вкарва повече кислород в системата ни? Интервалите или монотонността? По подобен начин, чрез лесни и достъпни обяснения, помагам на всеки мой студент към „Клубна Академия“. В нея, аз разглеждам с прости примери, процесите в човешкото тяло, за да може всеки мой курсист, да знае истината и причината.
Обратно, с по-малко кислород, метаболитният процес се забавя и натрупването на мазнини се задържа, което води до наддаване на тегло. Кислородът е „храната“ за нашите телесни клетки. Ако нашите клетки са заобиколени от добро количество кислород, нашите тъкани и органи имат изобилие от гориво, за да функционират ефективно.
Вдишването на чист кислород не само помага за изместването на тези упорити килограми, но също така подпомага детоксикацията, освобождавайки тялото от вредните токсини и подобрявайки здравето на клетките. Кислородът неутрализира токсините от околната среда и унищожава инфекциозните бактерии, микроби и вируси, като същевременно повишава значително усвояването на витамини, минерали, аминокиселини, протеини и други важни хранителни вещества.
Та … отново задавам въпроса – след като интервалните кардио тренировки ни „задъхват“ (буквално, защото получаваме по-малко кислород), дали пък монотонността не е правилното решение?
Защо е важен кислородът?
Съдбата на мазнините в човешкото тяло и чрез точни изчисления развенчават някои често срещани погрешни схващания. Мазнините не просто се „превръщат в енергия“ или топлина и не се разпадат на по-малки части и не се отделят! В действителност тялото съхранява излишния протеин или въглехидрати в диетата на човек под формата на мазнини, по-специално като триглицеридни молекули, които се състоят само от три вида атоми: въглерод, водород и кислород.
За да отслабнат хората, техните триглицериди трябва да се разпаднат на градивни елементи, което се случва в процес, известен като окисление. Когато триглицеридът се окисли (или „изгори“), процесът консумира много молекули кислород, докато произвежда въглероден диоксид (CO2) и вода (H2O) като отпадъчни продукти. Т.е. отговорът вече е почти ясен и наистина еднозначен:
Монотонното кардио гори мазнини, ако диетата е в дефицит и осъществено в правилния момент, енергия за движението (на или върху кардио уреда) се обезпечава за сметка на освобождаването на енергия в мастните клетки.
Или казано иначе, преди финала, моят риторичен въпрос е:
Няма как с интервално кардио да встъпва наистина по-малко кислород в системата, а да си мислим, че като се изпотим повече, сме „горили“ мазнини?
Истината е, че интервалното кардио се обезпечава от гликогена в мускулите. Ако той, по някаква причина, не е осигурен (диетата ви), енергия ще дойде с катаболен процес на мускулите. И уточнение: интервалното кардио поради това се изпълнява 30-40 минути. Не повече.
Докато с монотонно кардио, след сън, след силова тренировка или вече преди сън – о да, то е причината за „горене“ на мазнини или чрез статията, както вече стана ясно, причината мазнината да изчезва от тялото ви. Лошата новина е: диетата и нейният дефицит. Вие трябва да ги имате!
Обратно към раздел „Фитнес“.
