Какво са мазнините?
Мазнините в храните са основни макронутриенти, осигуряващи 9 калории на грам – най-енергийно плътното хранително вещество. Те са съставени от мастни киселини и глицерол, които функционират за съхранение на енергия, усвояване на витамини и клетъчно здраве. Хранителните мазнини се категоризират в здравословни ненаситени мазнини (течни, растителни) и наситени/транс мазнини (твърди, животински).
Видео за мазнините:
Видове мазнини: прости:
Състоят се от триглицериди– най-вредната форма на мазнини в организма. В действителност, целият запас от мазнини в организма (96%) се натрупва от триглицеридите. Триглицеридната молекула се състои от две различни атомни структури.
- Едната от атомните структури е глицерол. Глицеролът не съдържа “мазнина”, тъй като е разтворим във вода (едно от свойствата на мазнините е, че не се разтварят във вода).
- Към глицеролната структура е прикрепена още една структура от атоми, наречени мастни киселини. Основните структури на двата вида молекули мастна киселина се наричат:
- наситени
- ненаситени
Видове мазнини: наситени мастни киселини:
Наситените мастни киселини съдържат единични връзки между въглеродните атоми, а останалите свободни връзки се насищат с въглеводород. Щом съдържа подобен вид връзки, молекулата на мастната киселина се нарича “наситена”, тъй като съдържа възможно най-много водородни атоми от химическа гледна точка. Примери за “наситени” мазнини срещаме в говеждото и свинското месо и пилешките бутчета.
Високо съдържание на “наситени” мазнини има и в яйчния жълтък и в млечните продукти – мляко, сирене и сметана. Освен тях, морската храна (миди, скариди, раци, омари) също съдържат “наситени” мазнини. Кокосовите и другите растителни масла и дори широкоразпространените маргарини са източник на “наситени” мастни киселини и се срещат в изобилие в тортите, бисквитите, сладкишите и кейковете.
Видове мазнини: ненаситени мастни киселини:
Ненаситените мастни киселини съдържат една или две двойни връзки в основната въглеродна верига. При тях всяка от двойните връзки във въглеродната верига има ниско ниво на насищане с водород. По този начин молекулата се счита за “ненаситена”, тъй като областта, която може химически да бъде свързана с водород, не се свързва изцяло.
Ненаситените мазнини се делят на “поли” ненаситени и “моно” ненаситени. Разликата се състои в броя на съществуващите двойни връзки във въглеродната верига. Ако налице е само една двойна връзка, тогава ги наричаме “моно” ненаситени. Ако има повече от една връзка, мастните киселини се наричат “поли” ненаситени.
Видове мазнини: сложни
Сложните мазнини се състоят от неутрална мазнина, комбинирана с други химически вещества. Най-разпространените от тази група са фосфолипидите. Фосфолипидите се състоят от свързване на една или повече молекули мастна киселина с една фосфорна киселина, която съдържа азотна основа.
Сложните мазнини се образуват във всички клетки, но най-често се срещат в черния дроб. Фосфолипидите имат значение за съсирването на кръвта, съставна част от структурата на обвивката на нервните влакна.
И още за мазнините:
Други разновидности на сложните мазнини се срещат под формата на гликолипиди, които представляват мастни киселини, свързани с въглехидрати и азот. Липопротеините също представляват сложни мазнини. Те се образуват предимно в черния дроб от триглицериди, фосфолипиди или холестерол и протеин. Значението на липопротеините се състои в това, че представляват основно средство за преминаване на мазнините в кръвта.
- липопротеини с голяма плътност (ЛГП), които съдържат най-голямо количество холестерол;
- липопротеини с малка плътност (ЛМП);
- липопротеини с много малка плътност (ЛММП);
ЛГП вкарват в клетката най-голямо количество холестерол и са основна причина за стесняването на артерите, което често води до коронарен инсулт. ЛГП могат да действат така, че и да предпазват от нарушаване на сърдечната дейност по два начина:
1. могат да отведат холестерола далеч от стената на артериите към черния дроб, за да бъде изхвърлен от организма;
2. могат да се конкурират с частиците от липопротеини с малка плътност кой да влезе в клетките на стената на артериите.
Производни мазнини – тази група включва вещества, производни на простите и сложни мазнини. “Производните” мазнини ни доставят прословутия холестерол.
Холестеролът е стероид, който не съдържа мастни киселини, макар че проявява физическите и химически свойства и притежава структурата на мазнините. От гледна точка на храненето обаче, “производните” мазнини се разглеждат като мазнини, въпреки тяхната молекулна структура и химически състав.
Холестеролът се съдържа във всички наши клетки и се консумира чрез храната или се синтезира вътре в клетката и съответно се нарича екзогенен или ендогенен холестерол. Трябва да отбележим, че съществуват два ясно различими вида холестерол, близки и същевременно нямащи много общи черти.
Дори когато спазваме диета от храни с малко мазнини и без холестерол, в организма може да се синтезира от половин до два грама ендогенен холестерол дневно. Разбира се, това количество може рязко да се повиши, ако диетата се състои от храни с високо съдържание на наситени мазнини. Макар и черният дроб да е главният орган, който синтезира холестерол, има и други тъкани, като стените на артериите например, които също синтезират “сложни” мазнини.
Ефективната скорост на синтеза
Специалистите по хранене са установили, че скоростта на синтеза е в синхрон с нуждите на организма. Поради това, намалената консумация на холестерол не би била вредна, тъй като организма може да се нагоди към по-ниските нива, което пък ще се отрази благоприятно върху функциите му, свързани със синтеза на хормони от надбъбречната жлеза и на женските и мъжки хормони.
Освен това, холестеролът играе и важна роля при емулсирането на мазнините по време на храносмилането и последвалата го секреция на жлъчката. Най-голямо съдържание на холестерол е открито в яйчения жълтък, а освен това и в червените меса и мидите. Високо съдържание на холестерол има и в млечните продукти като масло, сирене, сладолед, сметана.
