Как се отрази карантинният период на мисловната ни стратегия и поведението

COVID-19 нанесе трайни промени на всички българи! Икономически, ментални, здравословни … много! Знаете обаче аз коментирам единствено, а и имам такова морално право, храненето, спортната дейност и суплементирането. Часове след обявяването на извънредно положение, бях готов с работещи съвети и насоки към всички, които пожелаха силната и здрава имунна система, за сметка на лежането по диваните.

Изложих детайлно виждането ми за т.нар. емоционално хранене. Отделно, че не изоставих клиентите си, продължавах лично аз да следвам правилата за правилно клетъчно хранене, спортувах, суплементирах. Днес, реших с моята приятелка и партньор в екипната ми работа, Анелия Атанасова  да ви представи нейното виждане, на база ментална и психическа промяна. Тъй като тя е специалиста в екипа ми по тези теми.

АНЕЛИЯ ЗДРАВЕЙ! КАКВО СЕ СЛУЧИ? РАЗКАЖИ СВОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА: КАК ИЗОЛАЦИЯТА, НАЛОЖЕНА ОТ ДЪРЖАВАТА ПОВЛИЯ НА ВСИЧКИ НИ?

Анелия: Истинската същност на всеки човек се очертава видимо, когато е изправен пред нестандартна, нетипична или предизвикателна ситуация. Без изключение всички се намираме точно в такова положение вече седмици наред, което предполага редица анализи и равносметки, направени не само от специалисти. Какво виждам от тези вече близо 54 дена в изолация, затворени тесни пространства и неусещано досега ограничение: ярко се откроиха 2-та типа хора, чиято разлика между тях винаги е съществувала, но сега е далеч по-отчетлива. Новата ситуацията изчиства от всичко ненужно, което пречи на ясния поглед, и се забелязва много фрапантно.

КОИ СА ТЕЗИ 2 ТИПА ХОРА, ДАЙ ИМ ПРОФИЛ И АНАЛИЗ?

Анелия: Първият тип са хората, които имат вътрешна локализация на контрол, ориентирани са към решаване на проблеми, осъзнават, че успехът им зависи до голяма степен от самите тях и имат сигурна опорна точка дълбоко в себе си. В настоящите дни те усещат незначителен дискомфорт. Той дори не се отнася до самите тях като стабилност на психиката, а има връзка с битовата и логистичната страна на въпроса. Този тип хора просто реорганизираха всички свои дейности – работа, домакинство, деца, спорт, хранене, забавления – и продължиха пълноценния си живот. Те и преди карантината ясно са осъзнавали важните си ценности, които ги движат напред, и след като беше наложен по-строгият режим, преструктурираха ежедневиято си спрямо ценностите. Основата, ядрото, което винаги ги е държало в баланс, продължава да е налице и за тях е трудно да се разклатят. Останалото е обикновена част от външните обстоятелства, които след като са извън контрола им, те търсят начин да ги приемат миролюбиво и да се адаптират. Тези хора не се оплакват, не се загубват в морето от информация, често прекалена и вредна. В замяна на това асертивно търсят начин да преживеят предизвикателството,  много често като се наслаждават на ползите и новите възможности. Тези хора на практика започнаха работа от вкъщи, поставиха границите си пред разсейващите фактори, продължиха да спортуват в домашни условия, да се хранят здравословно и не прекъснаха заниманията, носещи им жизненост, привлекателна физическа форма и радост.

Те си купиха фитнес уреди и започнаха да спортуват у дома или си наеха треньори, за да не спират започнатото. Знаят силата на постоянството и са наясно какво ще им струва седмици обездвижване. Те си осигуриха, макар и непълноценна онлайн комуникация, с приятели и роднини, защото виртуално никой не е ограничен. Приложиха креативно мислене, за да се приспособят по-успешно – нещо, което винаги са правили, независимо от външните обстоятелства. Например ако за един човек е важно да чете, работи, упражнява хобито си, да прекарва със семейството си, да спортува, да се храни здравословно, да общува с приятели, нищо от всичко това не му е забранено по време на карантината. Само че, се налага да включи алтернативни варианти на всички тези дейности, но все пак да ги изпълнява, вместо да заявява „Но не е същото“. Защото ако искаме да е „същото“ и не можем да го имаме поради формажорни обстоятелства, решението е да намерим негов заместител и все пак да го имаме под някаква по-различна форма. Според  „теорията за 70%“, ако сме постигнали 70% завършеност, можем да приемем, че сме изпълнили успешно въпросната дейност. Другите 30% са второстепенни. Това твърдение работи чудесно за избавяне от перфекционизъм.

ВТОРИЯТ ТИП?

Анелия: Вторият тип хора са съпротивляващите се, обвиняващите, оправдаващите се или намиращи успокоение да не си дават труд, защото имат външна забрана. Ако са започнали хранителна или двигателна програма преди карантината, много удобно извинение е да я спрат, защото изглежда по-примамливо да не се напрагят. Общата истерия и негативизъм ги засмуква и те нямат вътрешните устои да се справят с тази притегателна сила, затова ѝ се поддават. След като са затворени фитнес залите, изчакват да ги отворят – да спортуват вкъщи „не е същото“, „не ми се получава“, „не мога да се самонакарам“. Да спазват хранителен режим не е по силите им, най-вече защото ежедневният им ритъм е драстично променен, близо са до хладилника, храната винаги е на разположение и им е трудно да се контролират. Телевизорът, ако е пуснат през целия ден, ги залива с неекологична за психиката информация, която влошава ситуацията с всеки изминал ден.

Този тип хора са свикнали отвън обстоятелствата да им дирижират живота, и когато се наложи рязко да зависят от себе си, вече им е неимоверно трудно. Те са с външна локазизация на контрол – пултът им за управление е изнесен извън тях. Винаги се нуждаят от външен коректив, собственият им критерий е по-маловажен от критерият на външните фактори, хора и събития.

Наблюденията ми през този месец и половина са, че хората, с изместен извън тях център, се чувстват объркани, нещастни, депресирани и изплашени. Отвън няма стабилност и правилата се променят изключително динамично. Затова те няма от къде да получат здрава основа – нито от себе си, нито отвън. Така се усещат изгубени във времето и пространството. Реакциите им са нефункционални и деструктивни за самите тях и за хората около тях. Може да се изразят в гняв, скука, страх, депресия, пристрастяване към храна, кафе, алкохол и други.

КАКВО Е РЕШНИЕТО СПОРЕД ТЕБ?

Анелия: Колкото може по-скоро да започне процес на преместване пулта за управление вътре в тях. Ако не успяват сами, могат да ползват помощ от компетентни професионалисти в необходимите области. Нужно им е да се центрират и да изберат как да са активни, как да се адаптират по-успешно в тази среда, как да спечелят от нея, как да се обогатят и да набележат стъпки за действия след ограничаващия период – накратко – да се задвижат, защото нищо не би се подобрило от само себе си.

Дълбоко вярвам, че човек може да се промени в избраната от него посока. Съществуват многобройни инструменти и техники за тази цел. Вярването „аз съм такъв по природа“ не е добър водач. Ако не сме доволни от своя характеристика, време е да я коригираме. Много хора са го постигнали, следователно е по силите на всеки. Можем да си изберем най-добрата своя версия и активно и последователно да започнем да се придвижваме към нея!

МОЖЕШ ЛИ ДА ПОМОГНЕШ НА ХОРАТА С ТВОИТЕ УСЛУГИ?

Анелия: Да разбира се! Нека ми пишат през контакт формата на моя профил в твоя страхотен сайт!