Ванадил сулфатът е синя неорганична сол и често срещан източник на микроелементите ванадий, често използван в хранителни добавки за поддържане на здравословни нива на кръвната захар и подобряване на инсулиновата чувствителност, например при диабет тип II, както и от спортуващи, но търсещи мускулна плътност! Той действа като имитира инсулина, подобрява усвояването на глюкоза и потенциално намалява LDL холестерола.
Какво трябва да знаете за ванадила сулфат?
Ключови подробности за ванадилов сулфат:
- Употреба: използва се предимно като хранителна добавка за контрол на кръвната захар (диабет, преддиабет) и в спортното хранене за подпомагане на растежа и производителността на мускулите. Използва се и за лечение на ванадиев дефицит.
- Механизъм на действие: действа като инсулинов миметик, подпомагайки метаболизма на глюкозата и подобрявайки инсулиновата чувствителност в мускулите и черния дроб.
- Безопасност/Странични ефекти: въпреки че е като цяло безопасен, потенциалните странични ефекти могат да включват стомашно-чревни проблеми и е необходимо повишено внимание по отношение на дозировката, за да се избегне токсичност.
- Източници: открит в големи количества в храни (напр. гъби, миди, черен пипер, магданоз, зърнени храни).
- Химична структура: съдържа ванадилов йон, често появяващ се като пентахидрат, който е хигроскопично, синьо, стабилно съединение.
Предпазни мерки при употреба:
- Дозировка: добавките често съдържат от 7.5 мг до 10 мг.
- Доказателства: въпреки че е обещаващ за контролиране на кръвната захар, някои доказателства за ефективността му за други приложения са ограничени.
- Медицинска консултация: препоръчително е да се консултирате с медицински специалист, особено за хора с диабет, преди да започнете приема на тази добавка.
И още ... за ванадила сулфат:
Ванадил сулфат притежава инсулиноподобно действие – нормализира нивата на кръвната захар, активира мускулния растеж и развитие, намалява умората и поддържа анаболните функции в тялото. Ефективното действие на инсулин в организма зависи от редица външни фактори. В тази група се включват елемента магнезий и микроелементите цинк и хром.
Ванадилът е специална форма на ванадия, чието откритие има огромно значение, тъй като много наподобява анаболното действие на инсулина. Ванадил сулфатът се получава от микроелемента ванадий и участва в стимулирането на редица анаболни процеси, контролирани от инсулина, който – както вече казахме – е основният естествен анаболен хормон в организма.
Ванадил сулфатът има същото действието и влиянието на инсулина. Ванадил сулфатът има същото въздействие като инсулина и води до силно изтласкване на запасите от глюкоза и аминокиселини към мускулите. Освен това, той повишава запасите на гликогена и спомага протеиновия синтез. Според последните научни изследвания с животни, страдащи от диабет, приемането на добавка от ванадил сулфат чрез устата може да възстанови повишаването на глюкозата в тъканите, синтеза на гликоген и обмяната на кръвната глюкоза. (Am. J. Physical. 257:904, 1989; Diabetes 39:1326, 1990.).
Трябва да отбележим, че запасите от гликоген осигуряват основната енергия за ре-синтезирането на АТФ в мускулната клетка в периоди на метаболен стрес. Резервите от мускулен гликоген представляват енергиен резервоар, който дава възможност да се поддържат запасите от АТФ в мускула. Способността да се провежда високоинтензивна тренировка зависи от положителните нива на гликогена в мускула. (Eur. J. Appl. Physiol. Occup. Physiol. 46:47,1981.).
Повишаването на нивата на мускулния и чернодробен гликоген до максимум несъмнено могат да доведат до по-добро представяне по време на интензивна тренировка. Ензимната активност в мускула и в чернодробната тъкан стимулират синтеза на гликоген, което се контролира под влияние на инсулина. Когато се изпадне в състояние на изтощен гликогенен резерв, отделянето на инсулин под влияние на храненето кара въглехидратът /смлян от организма/ под формата на гликозни молекули – да навлезе в черния дроб и мускулните клетки и да се превърне в гликозен полимер, гликоген. Това води до по-добро представяне особено по време на интензивна анаеробна силова тренировка с тежести/. (Alamada, A. I., Vanadyl: Trace Element in Sheep’s Clothing; Ironman Magazine, April 1991 стр. 56.1.).
Макар че ванадил фосфатът има предимно полезно физиологично влияние върху мускулния растеж, той има и отрицателно въздействие по отношение на натрупването на мазнини. Подобно на инсулина, ванадилът изпраща огромни количества мазнина към уморените мускули, които току що са прекратили работа! Ясно е, че това се отразява зле върху нарастването на мускулната маса! Очевидно трябва да сведем до минимум приемането на мазнини щом вкарваме ванадил сулфат, причиняващ силно отделяне на инсулин в организма.
Намаленото ниво на хрома може да намали анаболния ефект на инсулина. Липсата на хром може силно да отклони инсулина от положителното му действие като основен строител на мускула. И обратно, адекватното ниво на хрома може да доведе до повишаване на неговото положително /анаболно/ влияние. Недостигът причинява отрицателното повишаване на нивата на мазнините, което е доказано чрез изследвания на кръвни проби. “Инсулиновата резистентност”, получена от ниско ниво на инсулин, стимулира нарастване на телесното тегло и драстично нарастване на мастната тъкан, често стигащо до затлъстяване.
Друг основен недостатък на ванадил сулфата се състои във факта, че необходимите дози за ефективно въздействие се оказват токсични. Токсичността се дължи на слабата наличност на ванадила в биопродукти. Трябва да подчертаем освен това, че той причинява и стомашно-чревни смущения, свързани с големите дози за постигане на ефект. Макар че инсулинът стимулира синтеза на аминокиселините и гликогена, той намалява разграждането на протеина и има допълнителен ефект, свързан с увеличаване на тестостерона, растежния хормон и подобния на инсулин растежен фактор (ИРХ-1), Когато вкарваме в организма ванадий и ванадил сулфат, заплащаме висока цена. При оценката на потенциалния отрицателен ефект на ванадила, трябва да вземем под внимание особено неговото катализиращо влияние върху отделянето на инсулин, при което мазнините продължават да се насочват към вътрешността на клетките дори когато инсулиновите нива са спаднали чак до нулево равнище!
За тези, които прекаляват, макар и с малки дози ванадий, е от голямо значение да знаят, че той се натрупва повече в костите, черния дроб и бъбреците отколкото в мускулите! За да сведем до минимум отрицателното въздействие на големите дози ванадил сулфат, бихме препоръчали прилагането на ефикасен метод, състоящ се от една форма на ванадила с максимално биологично действие. Тя съдържа и допълнителния фактор хром както и витамин Е, натрий, цинк, манган, магнезий, биотин и ниацинамид. Това означава, че вместо да сме принудени да приемаме 100-125 мг. (токсична доза) ванадил сулфат дневно, дозата ще бъде 25 мг ванадил сулфат, комбиниран само с 2 мг BMOV! Тази дозировка е ефективна и безопасна за консумиране.
Решението да се използва BMOV (Vanadyl sulfate complex with malto) е заради двойно по-голямото му биологично действие от обикновения ванадил сулфат! Основният проблем се състои в това, че за да се получи желаният ефект от ванадил сулфата върху глюкозния толеранс (ГТ), човек е принуден да приема дози, които биха могли да бъдат токсични! В едно изследване, проведено от Д-р Хосе Доминго в Медицинския факултет на Университета в Барселона, върху плъхове са приложени три форми на ванадий (метаванадат, ортованадат и ванадил сулфат), след което обмяната на гликозата се подобрила, но процентът на смъртност била ужасяваща! 50% от плъховете, приели ванадил сулфат са измрели. При цялата серия от тестове, вкарването на необходимите дози ванадий за подобряване на гликозния толеранс било съпровождано от повишаване на токсичните нива. Очевидно не може да се получи желаният ефект на гликозен толеранс без токсичност. (Domingo J. et al. Improvement of glucose homeostasis by oral vanadyl or vandate treatment in diabetic rats is accompanied by negative side effects. Phar. Toxic, 1991, 68; 249-253.).
