Вегетативната нервна система регулира функциите на вътрешните органи, допринася за поддържането на телесната хомеостаза и участва в поведенските реакции. Нарича се така, защото регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и др, свързани с нарастването на организма.
Вегетативната нервна система се състои от:
- централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък)
- вегетативни възли (ганглии)
- периферни нерви, завършващи в различни органи.
Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености:
1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви /съзнателен/ контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения.
2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви.
3. Изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират въввегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.
Вегетативната нервна система е представена от два основни дяла:
- симпатиков
- парасимпатиков
Симпатиковият дял се състои от нервни клетки, разположени в страничната част на сивото вещество на гръбначния мозък. От тях излизат аксони, които стигат до страничните симлатикови стволове (от двете страни на гръбначния стълб). От там започват нервни влакна, като една част стигат до очите, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.
Друга част се насочва към коремната кухина, като преди това образува н.нар. слънчев сплит и горен коремен сплит, откъдето влакната достигат коремните органи. От долната част на страничния симпатиков ствол излизат влакна, които образуват долен коремен сплит и оттам достигат пикочо-половите органи в малкия таз.
Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се състои от нервни клетки в средния и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък и излизащите от тях аксони. Влакната, които идват от главния мозък, влизат в състава на някои черепномозъчни нерви. Най-голямо значение имат блуждаещите нерви, които водят началото си от продълговатия мозък. Наименованието им идва от това, че разклонението и достигат органите в гръдния кош и коремната кухина, т.е. блуждаят из тялото на човека.
Влакната на парасимпатиковия дял, излизащи от средния мозък, влизат в състава на нервите, които свиват зеницата и нагаждат окото за близко гледане. От кръстцовата област на гръбначния мозък излизат парасимпатикови влакна, които инервират правото черво и пикочо-половите органи. Парасимпатиковите влакна също минават през възли, но те са разположени близо до органите, които инервират или са в самите тях.
Функция на вегетативната нервна система
Ядрата на вегетативната нервна система чрез своите изпълнителни аксони регулират храносмилането, дишането кръвообращението, обмяната на веществата, водата и солите и дреги функции на вътрешните органи и ги съгласуват с общите нужди на цялостния организъм. Това се постига благодарение на информацията, идваща от вътрешните органи чрез сетивните аксони, които сигнализират за тяхното функционално състояние.
Най-често двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположен ефект върху органите, които инервират. Под влияние на симпатиковия дял например се учестяват и усилват съкращенията на сърцето, подобрява се кръвоснабдяването в работещите мускули, разщиряват се бронхите, засилват се процесите на дисимилация, повишава с телесната температура, осигурява се повече енергия за организма при физическа работа.
Парасимпатиковият дял има противоположно действие. Импулсите, които протичат по него, водят до забавяне на съкращенията на сърцето, свиване на бронхите, стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилване на процесите на синтез в клетките и т.н. Благодарение на парасимпатиковия дял организмът възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.
Чрез двойната вегетативна инервация на вътрешните органи се осигурява най-добре регулацията на техните функции. Само в резултат на съгласуваната дейност на симпатиковиая и пасимпатиковия дял е възможно нормалното протичане на процесите, свързани с храненето, дишането, обмяната на веществата и енергията и други процеси в организма.
Центровете, които регулират вегетативните функции, са разположени от гръбначния мозък до мозъчната кора. По-елементарните вегетативни рефлекси се контролират на равнищетона гръбначния мозък, по-сложните – в продълговатия мозък, а най- сложните – в подхълмието на междинния мозък и в лимбичната система на мозъчната кора. При емоционални състояния, например като радост, страх, гняв, ярост и др, се активират ядра, разположени в подхълмието и лимбичната система, вследствие на което сърцевата дейност се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, разширяват се или се свиват кожните кръвоносни съдове (човек се зачервява или побледнява), увеличава се потоотделянето и др. Нарушаването на нормалните взаимоотношения между висшите и низшите вегетативни центрове може да бъде причина за заболявания като повишено кръвно налягане, язвена болест, гръдна жаба (спазъм на артериите на сърцето) и др.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
